87,7% от учениците се самоопределят като хетеросексуални, 10,5 на сто - като бисексуални, 1,8 на сто - като хомосексуални, а 3,4 на сто заявяват, че имат някакво увреждане. Около 29 на сто от учениците категорично отказват да седят със свой съученик гей в една стая. Това сочат резултати от анкета сред ученици от 9-ти до 12-ти клас и сред преподаватели, осъществена от гейорганизацията "Джемини" по проекта "Оглушителна тишина - случаят в моето училище", финансирана от Външното министерство на Холандия.
Наистина е тъжно.
Tъжно е, че научаваме за поредния проект, който е част от външната политика на някаква държава, в случая Холандия.
Тъжно е, че български граждани в подрастваща възраст биват изкуствено категоризирани според критерии със спорна адекватност.
Тъжен е триумфалисткият жест, с който някаква госпожа размахва статистически данни, доволна, че се е сдобила с аргументи за собствената си политическа кауза.
Тъжно е да се провокира агресия, а после да се трупат социални дивиденти от нея.
Тъжно, е че безсрамието се величае като културност.
Тъжно е, че свикваме с цинизма на използването на половия нагон за политически цели.
Тъжно е, че покрай ушите ни минава абсурдното твърдение, че ориентацията на половия нагон можела да бъде източник на персонална идентичност.
Тъжно е, че по перверзен начин се експлоатира човешкото страдание, като противодействието срещу насилието към различно изглеждащия (което никой в здрав разум не може да приеме) дяволски се преобръща в реторика за някакви права, които се полагали на някакви хора зради това, как ориентират и използват половия си нагон.
Тъжно е, че стигматът 'дискриминация' се поставя върху всички евентуални усилия на медици - и не само - за лечение на една явна аномалия.
Тъжно е, че на мнозина правото да бъдат лекувани - сега или в бъдеще - се отнема, а като компенсация им се пробутва "правото да бъдат различни".
Тъжно е, че желанието да помогнеш, дори и само с молитвите си, се интерпретира като наслие над нечий свободен избор или още по-лошо - над нечия идентичност.
Тъжно е, че се подлага на охулване ролята на жената-майка - като че ли има нещо лошо в нея. От една страна, се казва, че жената трябва да има право да се посвети на онова, на което желае, от друга страна, се оказва, че ако една жена предпочита да бъде майка пред това да прави кариера, тя не е направила свободен избор.
Тъжно е, че се правят намеци, че артистичният талант бил причинно свързан с извратеността на половия нагон.
Тъжно е, че българското общество за пореден път е поставено в ситуация на абсурден избор. Нещата много приличат на последните президентски избори. Тогава се правеха внушения, че сме били пред съдбовен избор, в който не можело да не се участва. Императивът произтичаше от това, че единият претендент бил краен националист, а другият не бил. Всъщност ни се предлагаше избор между две злини, а още в Средновековието са знаели, че изборът между две злини не е свободен. Тоест, чрез него някой манипулира други хора. После и най-недосетливите осъзнаха, че и двамата участници преследват цели, нямащи нищо общо нито с национализма, нито с противодействието срещу него. Беше обаче късно.
Сега ситуацията е аналогична. Инсцениран е избор между някакъв човек на име Расате, събрал себеподобни, очевидно свързан с..., и някаква госпожа, която си позволява да подменя идеята за равните права с някаква омерзителна гей-кауза. Единият е стилизиран от медиите като човек, който не си поплюва, насилник, а другата въплъщава мекушавия интелектуализъм на урбанистичния човек. Знае се обаче, че с насилие си служат страхливците, слабите и зависимите хора. От друга страна, ако и да е вярно, че хората с видими смущения на половия нагон биват тормозени в България, не бива да се подминава фактът, че гей-културата, която се пропагандира, също притежава насилнически образ. В страните, преживели сексуалната Революция, чийто горчив плод гей-движението в последна сметка е, са очевидни вредните последици от гей-диктата, откритото пренебрежение на такива хора към семейството и семейните, извращенията над непълнолетни. И това не е в сферата на анекдотиката, а на всекидневието.
И понеже това е православен сайт, трябва да се каже, че Православната църква традиционно е широко отворена за всички т. нар. различни - психично болни, наркозависими, алкохолици, престъпници, затворници, политически дисиденти, хора с видими смущения на сексуалния нагон, лица с физически увреждания, отворена е към всички нас, увредените от греха. Подобни личности, именно като създадени от Бог личности, никога не са били остракирани (изхвърляни - б. р.) от църковно общение, понеже Христос е пролял кръвта Си "за всичко и заради всички". В православната култура идентичността никога не е била фундирана върху подобни акцидентни признаци, тя е свързана с безкрайната ценност на всяко човешко същество в Божиите очи. Идентичността се основава на поименната призованост на всекиго от нас от нищото и на онова ново име, което ще бъде дадено на всекиму при пакибитието. Омразата към различния, която виждаме избуяла в обществото, не е, както това упорито се внушава, продукт на традиционната християнска култура. Напротив - тя е другата страна на едно и същото пропагандно оръжие, целящо разделение и озлобление.
Един епископ на Католическата църква, живял в XIII в., обвинява гърците, че са открай време крамолни и неблагочестиви и че поради това са автори на множество ереси. Нещо повече - хапливо заявява той - дори и онези учения, които нямат произхода си в гръкоезичната култура, а са плодове на Ориента, градът Константинопол бил склонен да приема така, както помийната яма всмуква отпадните води. Доколко това е адекватна оценка, не е тук мястото да се пита. Факт е обаче, че съвременното българско общество прилича на помийна яма, широко отворила отвърстието си за всяко гнилостно и заразно течение, в т. ч. гей-движението и хомофобията, без значение от кой край на света произхожда. Кога най-после ще усвоим нещо добро от този свят, и най-важното - кога ще започнем да го облагородяваме, вместо да го попиваме с провинциалистка всеядност и безугледна пресметливост?!
Публикувано във форума "В начало бе Словото"
Тъжно е, че покрай ушите ни минава абсурдното твърдение, че ориентацията на половия нагон можела да бъде източник на персонална идентичност.
Тъжно е, че по перверзен начин се експлоатира човешкото страдание, като противодействието срещу насилието към различно изглеждащия (което никой в здрав разум не може да приеме) дяволски се преобръща в реторика за някакви права, които се полагали на някакви хора зради това, как ориентират и използват половия си нагон.
Тъжно е, че стигматът 'дискриминация' се поставя върху всички евентуални усилия на медици - и не само - за лечение на една явна аномалия.
Тъжно е, че на мнозина правото да бъдат лекувани - сега или в бъдеще - се отнема, а като компенсация им се пробутва "правото да бъдат различни".
Тъжно е, че желанието да помогнеш, дори и само с молитвите си, се интерпретира като наслие над нечий свободен избор или още по-лошо - над нечия идентичност.
Тъжно е, че се подлага на охулване ролята на жената-майка - като че ли има нещо лошо в нея. От една страна, се казва, че жената трябва да има право да се посвети на онова, на което желае, от друга страна, се оказва, че ако една жена предпочита да бъде майка пред това да прави кариера, тя не е направила свободен избор.
Тъжно е, че се правят намеци, че артистичният талант бил причинно свързан с извратеността на половия нагон.
Тъжно е, че българското общество за пореден път е поставено в ситуация на абсурден избор. Нещата много приличат на последните президентски избори. Тогава се правеха внушения, че сме били пред съдбовен избор, в който не можело да не се участва. Императивът произтичаше от това, че единият претендент бил краен националист, а другият не бил. Всъщност ни се предлагаше избор между две злини, а още в Средновековието са знаели, че изборът между две злини не е свободен. Тоест, чрез него някой манипулира други хора. После и най-недосетливите осъзнаха, че и двамата участници преследват цели, нямащи нищо общо нито с национализма, нито с противодействието срещу него. Беше обаче късно.
Сега ситуацията е аналогична. Инсцениран е избор между някакъв човек на име Расате, събрал себеподобни, очевидно свързан с..., и някаква госпожа, която си позволява да подменя идеята за равните права с някаква омерзителна гей-кауза. Единият е стилизиран от медиите като човек, който не си поплюва, насилник, а другата въплъщава мекушавия интелектуализъм на урбанистичния човек. Знае се обаче, че с насилие си служат страхливците, слабите и зависимите хора. От друга страна, ако и да е вярно, че хората с видими смущения на половия нагон биват тормозени в България, не бива да се подминава фактът, че гей-културата, която се пропагандира, също притежава насилнически образ. В страните, преживели сексуалната Революция, чийто горчив плод гей-движението в последна сметка е, са очевидни вредните последици от гей-диктата, откритото пренебрежение на такива хора към семейството и семейните, извращенията над непълнолетни. И това не е в сферата на анекдотиката, а на всекидневието.
И понеже това е православен сайт, трябва да се каже, че Православната църква традиционно е широко отворена за всички т. нар. различни - психично болни, наркозависими, алкохолици, престъпници, затворници, политически дисиденти, хора с видими смущения на сексуалния нагон, лица с физически увреждания, отворена е към всички нас, увредените от греха. Подобни личности, именно като създадени от Бог личности, никога не са били остракирани (изхвърляни - б. р.) от църковно общение, понеже Христос е пролял кръвта Си "за всичко и заради всички". В православната култура идентичността никога не е била фундирана върху подобни акцидентни признаци, тя е свързана с безкрайната ценност на всяко човешко същество в Божиите очи. Идентичността се основава на поименната призованост на всекиго от нас от нищото и на онова ново име, което ще бъде дадено на всекиму при пакибитието. Омразата към различния, която виждаме избуяла в обществото, не е, както това упорито се внушава, продукт на традиционната християнска култура. Напротив - тя е другата страна на едно и същото пропагандно оръжие, целящо разделение и озлобление.
Един епископ на Католическата църква, живял в XIII в., обвинява гърците, че са открай време крамолни и неблагочестиви и че поради това са автори на множество ереси. Нещо повече - хапливо заявява той - дори и онези учения, които нямат произхода си в гръкоезичната култура, а са плодове на Ориента, градът Константинопол бил склонен да приема така, както помийната яма всмуква отпадните води. Доколко това е адекватна оценка, не е тук мястото да се пита. Факт е обаче, че съвременното българско общество прилича на помийна яма, широко отворила отвърстието си за всяко гнилостно и заразно течение, в т. ч. гей-движението и хомофобията, без значение от кой край на света произхожда. Кога най-после ще усвоим нещо добро от този свят, и най-важното - кога ще започнем да го облагородяваме, вместо да го попиваме с провинциалистка всеядност и безугледна пресметливост?!
Публикувано във форума "В начало бе Словото"