Мобилно меню

4.8684210526316 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (38 Votes)
1_11.jpg... или welcome to православната лудница 

Наскоро посетихме с жена ми един манастир. Познаваме игуменката, приятели сме и прочие. С нас бяха отседнали група деца, обгрижвани от фондация за работа с такива на социално слаби родители, затворници, алкохолици и изобщо - жанрът е ясен. Тук искам да отворя скоба, че не нападам никой персонално или организационно. Досега не съм се сблъсквал с дейност на "християнски фондации" - не познавам методите и работата им и т.н. Имах опит (косвен) само с "братства", но да кажем - не особено позитивен, а в хоризонта на странната мистика, митотворчеството и подмяната на православието с авторитети на баби, и прочие полу-фолклорни персонажи.

Групата с госпожата си присъстваше на вечернята - децата от 5-6 до 11-12 години ставаха по даден знак на определени части, ако не го правеха ги гледаха строго и лошо все едно са откраднали нещо - нарушаваха явно реда в мирозданието. Не ме напускаше убеждението, че се отнасяха към тях като към изначално виновни за нещо, ощетени в нещо, което трябваше да бъде поправено с дресировка и дисциплина.

Хранеха се отделно от нас - ако поискаха допълнително от супата се казваше, че това е чревоугодие и не "сме дошли да си пълним стомасите". Ако не се движеха като войници из манастирския двор, а правеха жалки опити за естествено детско поведение - санкциониращите думи на свещен гняв на госпожата бяха - "Не гневете Бога!" и от сорта.

Заговорихме се с двете жени, ръководещи групата - разговорът тръгна в посока да се изясни концепцията на цялото занятие. С убеден тон ръководителката ни каза, че "мечтае да събере манастир от тия деца" и, че "щом са в такова положение, Бог има нещо в предвид" (явно госпожата беше наясно именно какво - да попаднат на нея и в последствие да се замонашат). След поредната забележка в оперетно-ригористки дух към просто държащо се нормално за възрастта си момиченце ми избиха чивиите и обясних на дамата с излъчване на фанатична протестантска стара мома от филм на Бергман, че просто възпитава едни бъдещи атеисти. Бях погледнат учудено - защо не се възхищавам, защо съм толкова светски, но бях "имунизиран" от брутални обяснения - с жена ми познавахме игуменката.

На сутринта преди да тръгнат, се оказа, че едно дете се бе напишкало в съня си. Момиченцето отиде и попита игуменката: "Наистина ли е грях да се напишкам?" Оказа се, че госпожата им като видяла "белята", почнала скандал върху греховността и недостойнството на такова случване - манастирът се осквернявал от този акт, който безспорно е грях. Горката игуменка беше много потисната.

Групата замина с автобуса си за друг манастир. Доколкото разбрах, концепцията за "детска ваканция" беше обикаляне по манастирите - явно да свикват децата, защото това е призванието им.

Почувствах се като в тъп, клиширан филм за католически колеж и за ученици-бунтари, когато едно момченце на около 5, най-дребното и малкото, се обърна и ни помаха за чао - на мен и жена ми (която им купи шоколади, защото каза, че това е по-добрият вариант вместо да набие госпожата им) и заяви така, че госпожата да не го чуе, сочейки ни я с пръст: "Тая е ужасна, никога повече няма да ходя по манастирите с нея".

Седяхме си след това със свещеника и игуменката. Отецът прояви трезвомислие: "Спокойно, ще пораснат още малко и ще й турят една майна"...

След това разбрах за може би най-големия удар в живота напоследък за "г-жа Бергман" - едно момиче на 14 вече, което явно било подготвено отвсякъде за манастир от нея, но ... какво разочарование "дяволът си няма друга работа" - взело, че забременяло. Каква трагедия! Ето докъде води несъобразяването с "висшето духовно призвание".

Между другото ни поканиха да ги посетим във фондацията с жена ми - да видим как ги учат на християнство, песни, работи - лудница - имало дори компютри.

Форум "В начало бе словото"

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3k4wk 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum