Писмото на епископ Борис, един от кандидатите за Варненски митрополит, след време трябва да се изучава в училище. То носи нещо от стилистиката на Елин Пелин и Чудомир - без тяхната изящна словесност, но пък с полагаемата се автентичност. Най-важното, което разбрах от това писмо, е че ако спечели изборите за митрополит, в което не личи особено да се съмнява, на протестиращите срещу него свещеници от Варна д..е да им е яко! В прав текст им се казва как ще бъдат разселени по селата из "Добруджа и Шуменско". Даже ги призовава да "напишат молби до новия митрополит, в които горещо, настоятелно и коленопреклонно ще го помолят да ги премести"... Вероятно Марк Лициний Крас е бил доста по-умерен в заплахите си към разбунтувалите се гладиатори на Спартак. Допадна ми и загрижеността на епископа за добрата отчетност в епархията и издаването на фактури и касови бележки за требите - не се съмнявам, че в Бачковския манастир това е утвърдена практика, която той възнамерява да пренесе и във Варна. Но изглежда най-много го притеснява, че и владиката не знае за размера на приходите, а това вече си е сериозен проблем. Хубаво си е то писмото, ама понеже е дългичко, май е изпаднал онзи лист, в който и сам епископът заявява готовността си, спечелил-неспечелил, да се откаже от С-класата и да се премести например в Лада "Нива" 4х4, която ще му позволи да стигне и до най-далечното село на Богоспасяемата му епархия. Така де, нали пастирът трябва да води стадото...
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9kkkx
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски| Словото стана плът |
|---|













