С наближаването на датата, на която ще се проведе изборът за нов патриарх, вярващите се вълнуват и според мярката на собствената си съвест, вяра и енергия участват в дискусии и търсят правилното църковно решение. Екипът на „Двери“ при мониторинга на социалните мрежи попадна на една неформална и свободна дискусия между православни християни върху каноничността на изборите, провокирана от статията: „Как да бъдат избегнати капаните пред легитимността на бъдещия патриарх“. С разрешението на участниците в дискусията: Никола Антонов (богослов), Емилия Дворянова (писателка), Майя Динева (драматург) и д-р Смилен Марков (философ), я представяме в нейния непосредствен вид, защото в разсъжденията на свободно пишещите миряни, макар и на различни позиции, има неподправена искреност и нелицемерно търсене на истината.
Никола Антонов: Да не стане така, че в тези капани да се хванем сами. Изкушението на "чистата църква" е много опасно. Твърде свободно се спекулира с 30-то апостолско правило. Ако следва да го спазваме буквално, цялата БПЦ от епохата на новата българска държава е неканонична, защото Българската екзархия е създадена със султански указ. Как проф. Янакиев би коментирал този всеизвестен факт в светлината на логиката, която представя?
Майя Динева: Като гледам дебатиращите, те също могат само да си дебатират, не са наясно с каноните в църквата, освен професор Янакиев. И изобщо смятам, че дебати от миряни са по-скоро вредни, нежели в помощ на този тежък избор.
Емилия Дворянова: Точно това (екзархията, бел. р.) няма нищо общо. Това са актове на признаване на църквата в едно обществено пространство. А абсолютно минималистичното изискване, което поне някои миряни имат, към достойнството на клира, има още по-малко общо с понятието "чиста църква". Но с това понятие лесно се спекулира. Поне трима от "дебатиращите" бяха специалисти по канона. Но естествено не е ставало дума само за "канони".
Майя, дебатите на миряните няма как да са вредни, поради самия факт, че това са дебати на Божия народ, който по каноните на Църквата има и думата, и правото на глас, защото е един от членовете на общото църковно тяло, с тежест точно толкова, колкото и клира. Другото е ужасен клерикализъм, от който напоследък трябва да спасяваме Православието.
Никола Антонов: Не разбирам за какво признаване става въпрос. Султанът учредява Българската Екзархия, не я признава. Един непредубеден поглед върху тези събития с право би отсъдил, че първият български екзарх е направил кариера, домогвайки се до този пост с помощта и активното съдействие на султана при това в една безбожна империя. По-късно пък Българската Патриаршия е възстановена благодарение на безбожния атеистичен комунистически режим. Механичното пренасяне на логиката от 30-то апостолско правило по начина, по който се интерпретира в тази дискусия, означава, че изобщо нямаме никакво право да говорим за БПЦ и че цялата ни йерархия е неканонична. Това, разбира се, е reductio ad absurdum ("свеждане до абсурд", лат. - б. р.).
Емилия Дворянова: Ами тогава да премахнем 30-то апостолско правило. Щото не ни отърва.
Майя Динева Емилия, аз, като мирянка и неофитка, мога само да подкрепям и помагам в един добър избор за патриарх. А като не се оправям с каноните, пък и самите канони, според моето скромно мнение, имат нужда от някакво развитие, то само мога да се моля, изборът да е подкрепен от Бога. Ако правилото помогне за прочистване на Църквата, така че тя да започне да се пише с главна буква, а не с малка - чудесно. Защото страхотни поражения нанесе именно комунизЪма върху нея, както и върху всичко, всичко около нас! Но не мисля, че именно "Червената къща" е място за такива дебати. А и мнението на Кольо също ми се струва крайно, защото пък изобщо изтрива Църквата ни от лицето на християнството.
Смилен Марков: Още аргументи могат да се посочат към тези на Никола: Например Варненската и Сливенската епархии на БПЦ отчасти съвпадат с каноничната територия на Константинополската патриаршия, от която територия последната напълно противоканонично е изгонена през 1906 г. Тоест, "каноничната" територия на БПЦ всъщност не е канонична. То си е казано в текста на материала от "Дневник": "Миряните не могат да отлъчат епископ, епископите отлъчват епископ". Това означава да не се провежда патираршески събор, да се проведе поместен събор на Вселенската църква, която да назначи местоблюстител на овдовелия патриаршески престол, който не е от състава на Българската патриаршия - някой митрополит от съседна юрисдикция например; да се разгледа информацията за всекиго от българските епископи, да се приложи 30-то апостолско правило и да се ръкоположат нови епископи. Поради липса на достатъчно "кадри" това означава да бъдат ръкоположени чужденци. Това е (истински) църковното решение. Но аз не мисля, че това е осъществимо. Както винаги се казва в България, делата на БПЦ са си нейни вътрешни дела и "чужди" църкви не могат да се намесват. Но пък българската държава може да се намесва и тя щедро го прави. Не е канонично, но такава е "националната" традиция. При сегашната ситуация, който и да стане патриарх, за него ще гласуват епископи, които евентуално попадат под ударите на 30-то апостолско правило.
Майя Динева: Да, точно това имах предвид. Защото не познавам каноните, но все едно, те са нарушени отдавна. Значи предстои да бъдат възстановени. Но за Църквата това не става с революции, стачки, седящи и гладни и тем подобни. Като мирянка, човек, расъл в безбожие, аз самата не се чувствам достойна и компетентна да давам съвети.
Никола Антонов: Дебатите са хубаво нещо, не е хубаво "острастяването", в контекста на което се водят. Голямо изкушение е заравянето в досиетата. За съжаление, в България няма експерти по канонично право. Единственият, който се възприема като такъв, обикаля телевизионните студиа и обяснява как най-оздравително било за БПЦ десет години да не си избира предстоятел. No comment. И не знаенето на каноните е проблем (всеки може да ги назубри), а познаването на техния дух и смисъл, за което се иска определено ниво на църковност и благочестие, каквито ние не притежаваме. Но е факт, че църковната история от най-древните до най-новите й времена е изпълнена с изключения и случаи, които не могат да се четат еднозначно.
Смилен Марков: Написаното от тебе непосредствено посочва къде миряните сме се провалили. В България няма специалисти по канонично право или има само един. Къде бяхме ние да привлечем специалисти по канонично право от други юрисдикции и да направим така, че техният глас да се чуе? Е, имаше една академична конференция в Червената къща и това беше. Недостатъчно.
Всички говорим за досиетата на митрополитите, но реално професионално с тях се занимава само един човек - Момчил Методиев. Къде бяхме ние да създадем нон-профит организация, която да наеме професионални историци и архивисти, които да проведат специализирано проучване? Документите са публично достъпни.
Емилия Дворянова: Майя, вие (аз също) не познавате каноните в степента, в която ги познава един специалист. Не мисля, че само един човек (Дилян) ги познава. Той говори, но със сигурност има и други. Че сме в нарушение - това е ясно. Че хората, от които ще се избира, са недостойни и не изпълват дори и частично образа, който Църквата им вменява и който би следвало да се изисква, също е ясно. Значи въпросът е: дали миряните като щрауси да крият главите си в пясъка, или да ГОВОРЯТ. Ако на някого позицията на щраус е в съответствие със съвестта му, да следва тази позиция. Аз лично мисля, че няма друг начин нещо в Църквата да помръдне, освен постоянното говорене и разясняване. И защото съдбата на Църквата живо ме интересува, направо ме боли, няма как да си позволя просто да мълча и да гледам.
Никола Антонов: Църквата е на Христос и Той няма да я остави. Тя не е наша, а ние сме нейни (доколкото сме). Всички разколи са се родили с идеята за "чиста църква" и много от тях са подкрепени със солидна и почти непробиваема аргументация от правила и канони.
Майя Динева: Надявам се Църквата като невяста Христова сама постепенно да се прочисти и просияе, както би трябвало. Аз не се чувствам достатъчно просветена и силна, за да й давам съвети. Мога само да се моля.
Емилия Дворянова: Никола, Той, разбира се, няма да остави Църквата Си. Но: Църквата не е място за "цветя и рози", и спокоен живот. Обърнете се към историята. Колко пъти почти изцяло е била овладяна от ереси? И колко пъти малцина са стоели на страната на Истината и затова са били и преследвани? Блазе ви на увереността и спокойствието. Бог обаче ДОПУСКА. Поради което Църквата е място на изпитание, не просто на "блажен живот". Там духовете се изпитват. И Бог действа чрез съвестите ни. Затова, да, да се молим Бог да ни направлява. Но не отсъждайте с лека ръка и на основата на "мантри".
Никола Антонов: Хубаво е човек да е ревностен по Истината. Но още по-важно е постоянно да изпитва тази ревност, защото, ако тя води до ожесточаване на сърцето, значи не е от Бога, а от егото. Тогава е вредна и опасна, макар и да е по Истината. На езика на аскетическата православна традиция това се нарича гордост или прелест. Не оспорвам притесненията на проф. Янакиев и интелектуалния кръг около него, те са напълно легитимни. Но те крият духовна опасност, за която трябва да сме бдителни, защото нейните плодове са много по-страшни от изтърпяването на това на патриаршеския престол да седне епископ с досие. Когато се разпаля по някоя макар и справедлива кауза, усетя ли в мене такава ревност по Истината, която да ме ожесточава, веднага млъквам. Да говорят тези, които имат чисто сърце. Защото макар и с досие, бидейки приет от останалите сестри-църкви в евхаристийно общение, той е по икономия епископ на своето паство, докато ние, бидейки с ожесточено сърце, се самоотлъчваме доброволно.
Смилен Марков: Разбира се, опасенията на проф. Янакиев са напълно основателни. И би било крайно лицемерно, ако се правим, че зависимостта на църковната йерархия, в това число и на Божия народ от ДС е нещо, което не притеснява съвестта ни. Наистина е опасно една справедлива кауза да се превърне в повод за ожесточение. И друга опасност има обаче: вглеждането в справедливата кауза да ни затвори очите за подводните рифове на взаймодействието на Църквата със светското общество и със светската държава. Веднага след смъртта на патриарх Максим държавата в лицето на директора на Дирекция към Министерския съвет индиректно, но еднозначно заяви предпочитанията си към определен митрополит за патриаршеския престол. Все по това време много нецърковни хора ме питаха: "Как мислиш, кой ще стане патриарх?" Започнаха подписки в Интернет, появиха се фен-страници. Всичко това даде възможност лобитата да мерят сили и дори да се търгува с влияние - още повече, след като стана ясно и на незапознатите, че въпросният фаворит не може да бъде патриарх. Така мирянството и мирянската интелигенция, които се опитваха да артикулират гласа на църковната съвест, бяха включени не по тяхно желание в дрезгавия хор на църковното властолюбие със светски залози. Защото дори да бъде избран кандидат, напълно независим от ДС, неговото служение може да бъде затруднено от някакви договорки в рамките на избирателния събор, при които позициите на мирянството ще бъдат използвани като аргумент. С други думи, възможно е да бъде избран любимец на църковния народ със задача да реализира властовите интереси на други, неприемливи фигури. И ако умният се учи от грешките си, е добре в бъдеще да предотвратяваме подобни възможни нежелани ефекти, особено в контекста на желанието за създаване на някаква организация на миряните. Последната в никакъв случай не бива да се превръща в група за натиск вътре в рамкита на йерархичното тяло на Църквата. Тя следва да бъде израз, а с това и коректив не на властови претенции на различните йерархични чинове, а на взаимодействието на Църквата със света, на литургията след литургията. Не синдикализъм, а служение. В противен случай рискува ожесточение на нейните членове, за което говори Никола, както и включването й в сценарии за разпределение на църковна власт със светски залози. Истинската църковна власт е само на Господ Иисус Христос и в този смисъл патриархът, който ще бъде избиран, е не Глава, а предстоятел на Църквата.
Емилия Дворянова: Може би сте прав, Никола, може би и аз съм права. "Ветрилото" на църковните поведения е широко (и слава Богу!), кои са "чистите по сърце" не ни е нам дадено да отсъдим. "Духовни опасности" ни дебнат отвсякъде, би могло да е "духовно опасно" и човек нищичко да не прави, да не мисли... знаем ли докъде могат да стигнат заблудите на духа ни и откъде ни сполитат "прелестите"? Успокоението и самоуспокоението също могат да бъдат вид "прелест". При това май тя е доста често явление. А когато сме прекалено самоуверени и спокойни, вълненията, които виждаме у ближния си, могат да ни се привиждат като "ожесточаване на сърцето". Аз лично никак не се чувствам "ожесточена", напротив, приемам волята Божия, каквато и да е тя, знаейки, имайки предвид, че твърде често волята Му е била да допусне и неразбираемо за човека зло, именно чрез човеците. И все повече мисля върху тези думи на Иисус: "Блажен оня, който се не съблазни поради Мене." Май са много важни за този момент, в който сега сме. За добро или зло, могат да бъдат разбирани по много различни начини.
Никола Антонов: Всяко време има своите лукавства и съблазни. Моята категорична позиция е, че всички имаме нужда от църковен реализъм, за да не се фрустрираме и чувстваме като трагични герои, които страдат поради несъответствието между идеал и действителност. Нашата БПЦ е обременена от тежкото си историческо наследство, човешките немощи в нея са преизобилни. Съгласен съм, че каноните и църковните правила от много отдавна не се спазват, дори в официалните документи на БПЦ като Устава. Да не забравяме, че ние не сме нито пророци, нито спасители на Църквата. Ние сме каещи се грешници, призовани от Спасителя на Трапезата. Нима през последните 20 години заради агентурното минало на митрополитите и сянката на ДС Светият Дух не е действал в нашата поместна БПЦ? Църковният реализъм изисква да търсим мостове между клира и миряните, а не да ги рушим, защото владиците не отговаряли на нашия идеал.