Фермер, собственик на мандра “Дядо Либен”, ректори, строителен предприемач от Враца, братовчед на владика, доскорошният водач на разколниците Инокентий, учители и юристи ще гласуват на Патриаршеския събор на 24 февруари, на който ще бъде избран главата на Българската православна църква.
В Софийската епархия изборите бяха най-оспорвани. Залогът е голям, тъй като тя изпраща 10 делегати на събора, а всички останали по 5. Изборите в Софийската митрополия закъсняха с два часа заради липса на кворум, а после продължиха над 7 часа, тъй като се наложи явилите се 34-ма епархийски избиратели да гласуват на четири тура, докато излъчат делегатите на патриаршеския събор с нужното мнозинство.
От клириците избраните са само от София, както се и очакваше, тъй като изпълняващият длъжността Софийски митрополит Кирил наложи списък, в който няма архиерейски наместници от духовните околии. Това породи спорове и се наложи митрополит Кирил да се върне от Грузия, за да защити предложените от него имена. После пак замина за Тбилиси да чества 80-годишния юбилей на грузинския патриарх, а изборите в София и Варна изнесоха викарните епископи.
Избирателите в София се оправдаваха, че не познават кандидатите за Патриаршеския събор, и се наложи доста да ги поразпитват, което удължи изборите. През ситото преминаха 6-има клирици.
Дякон Иван Петков е роден в Цариград, но в София завършва Духовна семинария и Богословския факултет. Отецът има чудна цариградска хлебарница и сладкарница до НДК на ул. “Гургулят”.
Свещеник Станко Дидов служи в столичния храм “Св. Седмочисленици” и е от много стар свещенически род. Брат му иконом Кирил Дидов е “духовен надзорник” на епархията, т. е. като примерен духовник внимава за правилното изпълнение на службите.
Свещеник Делян Цветков е зет на проф. А. Хубанчев от Богословския факултет, служи при епископ Константин в храма в Княжево. Протойерей Климент Харизанов от храм “Преображение Господне” и иконом Георги Стоянов също са в столичния списък на клира за избор на патриарх. Там е и иконом Кирил Попов, който е братовчед на Русенския митрополит Неофит и председател на храм “Св. Николай” срещу Софийската митрополия.
Четиримата избрани миряни от София са доц. Александър Омарчевски – декан на Богословския факултет към Софийския университ “Св. Климент Охридски”, доц. Иван Петев – богослов, адвокатът на синода Мария Кьосева и проф. Клементина Иванова – преподавател по старобългарски език в СУ.
Не бяха избрани чл.-кор. Аксиния Джурова, писателят Антон Дончев и шефът на БАН акад. Стефан Воденичаров.
Варненска и Великопреславска епархия е единствената, която няма информация за изборите, тъй като митрополит Кирил е извън страната. Списъкът на одобрените делегати ще се пази в тайна до сряда, когато трябва да се одобри от Епархийския съвет, обясни говорителят на митрополията отец Дончо Атанасов.
Великотърновската епархия, която е с най-много архиерейски наместничества, изпраща да гласуват за патриарх на 24 февруари ставрофорен иконом Минчо Иванов от Габрово, свещеник Димитър Андонов от Свищов и отец Иван Начев, предстоятел на храма “Св. Успение Богородично” във Велико Търново. Двамата миряни са доц. д-р Димитър Попмаринов, декан на Православния богословски факултет във ВТУ “Св. Кирил и Методий”, и бившият директор на затвора в Белене Николай Марков.
Видинска епархия оповести първа своите избиратели. Това са архимандрит Антим (Дулев), игумен на Раковишкия манастир “Св. Троица”, архимандрит Поликарп (Петров), председател на катедрален храм “Св. вмчк Димитър Солунски” във Видин, и ставрофорен иконом Петър Петров, архиерейски наместник в Берковица. От миряните на събора отиват Ирина Кръстева, секретар на Видинска митрополия, и Цветан Славчев от с. Арчар. От монасите делегати от епархията са и архимандрит Антим (Маноилов), протосингел на митрополията, както и игуменката Таисия от Клисурския манастир.
Представителите на Врачанска епархия са клириците иконом Аспарух Аспарухов от Враца, протойерей Данаил Цинцарски от Мездра и иконом Цветан Конов от Враца. С тях отиват и двама миряни. Виктор Кръстев е директор на СОУ “Христо Ботев” във Враца, а Димитър Димитров е строителен предприемач и певец в хора на митрополията.
Най-малката, Плевенската епархия, избра двама свещеници от Плевен – Тихомир и Венцислав, и отец Красимир от Червен бряг. Цивилните делегати на събора са секретарят на митрополията Марина Георгиева и Цанка Илкова от с. Петревене, организирала ремонта на местния храм.
Петимата делегати от Пловдивска епархия, които ще избират патриарх, са архимандрит Висарион – игумен на манастира “Света Троица” в Кръстова гора, протойерей Атанас Манолов от Панагюрище, протойерей Емил Паралингов от храм “Св. Параскева” в Пловдив, който прави сбирки на онкоболни и се моли с тях за изцелението им. Сериозни са и избраните мирски имена: д-р Константин Зисов, лекар в УМБАЛ “Свети Георги”, и Радомир Чолаков – юрист, епархийски съветник, член на Съвета на директорите на “Медийна група България холдинг”, която издава “Труд” и “24 часа”.
Пловдив праща още четирима на Патриаршеския събор – по един от Духовната семинария и от ставрипигиалния Бачковски манастир (този делегат няма общо с Пловдивска митрополия – б. р.), а също монах и монахиня от епархийските манастири, но имената им още се пазят в тайна.
В Русенска епархия изпращат на събора архиерейските наместници в Попово, Разград и Тутракан. Това са съответно протойерей Валентин Лазаров, избран с най-голямо одобрение – 20 от 22-ма гласували. За иконом Георги Георгиев от разградския храм “Св. Николай” са дадени 19 гласа. Ставрофорен иконом Илия Тонков от църквата “Св. Николай” в Тутракан има 14 гласа. Двамата миряни са главният счетоводител на Русенската митрополия Даниел Николов, избран с 18 гласа, и секретарят на дядо Неофит Ангел Младенов, получил 16 гласа.
В Сливенска епархия 35 от всичките 42-ма епархийски избиратели гласуваха за делегати за Патриаршеския събор. Те обаче не посочиха човек от родния Созопол на директора на НИМ Божидар Димитров, който се смята за близък до архиереите. Тримата духовници с най-голям вот са свещеник Ромил Ангелов от храм “Св. Димитър” в Айтос, свещ. Иван Стойков от храм “Св. Богородица” в Поморие и свещ. Николай Клюнков от “Св. Димитър” в Елхово. Единият от миряните е секретарят на митрополията в Сливен Вълкан Янев, а другият е Коста Костов, църковен настоятел в Ямбол. На събора отиват и монахинята Минодора от манастира в с. Кабиле край Ямбол, и игуменът на манастира “Св. Георги” в Поморие архимандрит Йеротей.
“На този игумен визитната му картичка е на гръцки. Там има силен гърцизъм и преди няколко години искаха откъсване от Българската патриаршия и отиване към Вселенската”, каза Божидар Димитров. На въпрос защо като откривател на мощи и радетел на Църквата не е предложен в списъците за Патриаршеския събор, шефът на НИМ отговори: “Построил съм над 30 нови църкви, ремонтираните не броя, нито върнатите на храмовете икони. Но вижте такава светла личност като писателя Антон Дончев какво я направиха, така че не се учудвам...”
В Старозагорска епархия гласуваха за свещениците Емилиян и Михаил Михайлов от Стара Загора и за отец Петко Мотев от Казанлък. Видни са двамата избрани миряни – не само ректорът на Тракийския университет проф. Иван Станков. Другият е бизнесменът от Нова Загора Михаил Тачев, който е основател на Ротари клуб в града, но нашумя като мандраджията от “Дядо Либен”. Неговата фабрика прави сиренето “Тертер”. Марката на това сирене е на същата фирма, която притежава и прословутия имитиращ продукт “Булка чеиз” – шуменската “фикосота”. Собственикът на марките поръчва едното в една фабрика, а другото – в друга. От епархията, заедно с митрополит Галактион, на събора да избира патриарх отива и разкаялият се наскоро бивш водач на разколниците епископ Инокентий.
Още три епархии пазят в тайна имената на делегатите си за Патриаршеския събор. Неврокопският митрополит Натанаил, Ловчанският Гавриил и Доростолският Амвросий заявиха, че най-напред Св. Синод ще получи списъка с избраните и заверените протоколи от избора, за да ги утвърди, както е по устава на БПЦ, и едва тогава имената им ще бъдат оповестени.
Викарният епископ на Софийската митрополия Йоан също заяви, че няма да огласи имената на избраните, преди синодът да даде одобрение и разрешение за това, но списъкът с делегатите изтече веднага след гласуването.
Митрополит Гавриил добави още една причина да не обявява делегатите: “Няма да оповестяваме избраните, за да ги предпазим от изкушение – предлагане на пари, облаги и друга съблазън”, заяви той за “24 часа”. (24 часа)
Бел. ред.: Не обявяват засега своите представители също задграничните ни епархии: Западно- и Средноевропейска и на САЩ, Канада и Австралия.
