Подслушан разговор

Ако те забравя, Йерусалиме, нека ме забрави десницата ми!

Разговарят двама свещеници на европейската епархия. Единият казва: „Абе, както пише в коментара на Двери За какво да говорим?! - И в думите му проличава отчаяние: - Тази година, първо, ни оставиха без владика, второ, дирекцията ни излъга и не ни даде помощта, дето тръгна още от времето на царя, трето, забъркаха ни в синодални скандали, четвърто, няма изгледи да се оправят нещата…”

Другият, по-възрастен и препатил, отвръща с благ тон: „Ако стигнем до такива мисли, значи някои са си свършили добре работата. Ама ние нямаме право да стигаме до такова заключение. Нали знаеш, че апостол Павел, дето като нас е прекарал живота си в странстване, пише на римските християни да не се отчайват и им дава за пример праотеца Авраам, дето се е надявал на Божието обещание, както пише, без никакво основание за надежда (Рим. 4:18). Така и ние, брате, нямаме право да се отчайваме. Нямаме право да допускаме мисълта, че злото в този свят ще победи доброто, колкото и нещата да изглеждат по този начин. Навремето в семинарията така ме беше впечатлило онова място в псалтира, дето се казва: Ако те забравя, Йерусалиме, нека ме забрави десницата ми! (Пс. 136:5). Затова се моля Бог да ме пази от отчаяние. Ще се поправят нещата.”

Другият пак настоява: „Казаха ми днес събратя от София, че синодът щял да праща за графологична експертиза писмото, с което нас оклеветиха и дядо Симеон го аргосаха. Ами че това писмо не е за графологична експертиза, то си е направо за прокурора!”

„За това си прав, - отстъпва другият. – Но толкова много станахме за резил, че сега остава само прокурорите да се заемат с нас. Как ще погледнем тогава хората в очите? Че ние с тебе сме от тия, дето ще ги разследват! По-добре е старците да намерят някакво решение. Да го махнат най-сетне тоя Галактион, да си възстановят дядото, да си завърши спокойно дните в тая епархия, дето я е създал още докато учех богословие, а ти си бил малко момченце. Надявам се все пак разумът да надделее.”

„Радвам се на оптимизма ти, брате. Дай, Боже, така и да стане. Да се надяваме и да не забравяме Горния Йерусалим, нали така съветваш?”

„Амин, отче… Дерзай и доскоро!”