В редакционната поща на Двери пристигнаха много запитвания на наши читатели във връзка с това, какво точно се е случило в Румъния на преговорите за българския храм. Читателите ни бяха смутени от различията в информацията по случая в нашия сайт и в "официоза" на Св. Синод. Там се казва, че Св. Синод ще изпрати благодарствено писмо за доброто посрещане на българската делегация в Букурещ, докато “Двери” писа, че спорът е завършил с пълната капитулация на българската страна.
Читателите ни питат и за достоверността на рицарските посвещения в Силистренска епархия и защо няма реакция на Св. Синод, особено след изявлението на Негово Високопреосвещенство Доростолския митрополит Иларион. По този повод се чувстваме длъжни да обясним на нашите уважавани читатели следното.
Скъпи братя и сестри, простете!
Простете, че избрахме да подкрепим и защитим един български свещеник, с което нарушихме мира между две (уж) сестри-църкви – Българската и Румънската. Простете, че ни заболя за поредния български храм, който загубихме, и за поредната разпиляна българска енория. Простете, че не ви спестихме подробности, как стана всичко това, вместо да сложим акцента върху "грижите" на Румънската патриаршия за имотите на нашия храм. Която пък патриаршия след шума, повдигнат от “Двери”, благосклонно се съгласи да приюти нашия свещеник в бивш руски храм, отнет по подобен начин от недолюбваните православни руснаци.
После пък сгрешихме, че не възвеличахме великата милост към о. Петър да стане пети свещеник във въпросния храм-параклис. Както и за това, че не се доверихме на румънската църковна преса за случилото се на преговорите. Каква ли ще е тази конспирация - само едната страна от участващите в преговорите да излиза с официална информация? Победителите не ги съдят, нали? Не вярвам победителите и да се самоосъждат, както се потвърди от обзора на румънската преса.
Простете, че не ви губихме времето с подробности и за това, кой какво е ял и какво е проспал (в буквалния смисъл на думата) на задушевните преговори! Правим ви съпричастни, защото вярвахме, че БПЦ може да защити българския интерес, така както го направиха Руската православна църква, така както го прави и Сръбската. И в крайна сметка да защити правдата в тази ситуация, която всяка будна съвест безпогрешно усеща. Не това ли иска от нас Христос?
Оказва се, че трябва да искаме прошка и за това, че ви занимавахме толкова време с рицари и архонти вместо със светли и оптимистични новини за нови параклиси по селца и паланки. Че ви накарахме да избирате между печалната истина на фотографиите, публикувани на нашия сайт, и думите на един многоуважаван митрополит, който не за пръв път се оправдава.
Простете, че не сме се научили да правим и подправяме документи, а ви показваме само автентични такива. И че се възмутихме от срамните архонтски и рицарски посвещения, правени от името на Църквата, и дадохме гласност на тази мерзост. "Трябваше да предпочетете авторитета на Църквата”, чуваме гласовете на критиците ни. Благодарим, но тук не става дума за авторитета на Църквата, а на някои хора в нея, които са доказали, че вършат нередни неща. Как да вярваме на такива авторитети? “Авторитет”, който разчита на смачканото човешко достойнство, на човекоугодието и страха, на толерирания грях и насилената християнска съвест, не е авторитетът на Христовата църква. Този “авторитет” е човешко и лукаво изобретение, целящо преди всичко да скрие от очите ни истинската светлина на Христовата църква, която сияйно пронизва душите и ясно открива помислите на всички сърца.
Трябва ли да искаме прошка, че обичаме нашата Църква и имаме нужда от нейната пронизваща светлина? Трябва ли да забравим думите на апостолите от Писанието "да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци" (Деян. 5:29)?
Простете, че изваждаме всичко това на показ, вместо да оставим светските медии да го направят така, както например го направиха в Гърция преди няколко години. Както и това, че показваме нещата такива, каквито са, а не каквито ни се иска да бъдат.
Простете, че се опитваме да бъдем верни на истината и я поставяме над човешките авторитети, дори когато ги пишат с главна буква. Както и това, че прегърнахме думите на Христос: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”.
Простете ни, че сме честни с вас. Защото сме свободни.
Простете, но ще продължим.
После пък сгрешихме, че не възвеличахме великата милост към о. Петър да стане пети свещеник във въпросния храм-параклис. Както и за това, че не се доверихме на румънската църковна преса за случилото се на преговорите. Каква ли ще е тази конспирация - само едната страна от участващите в преговорите да излиза с официална информация? Победителите не ги съдят, нали? Не вярвам победителите и да се самоосъждат, както се потвърди от обзора на румънската преса.
Простете, че не ви губихме времето с подробности и за това, кой какво е ял и какво е проспал (в буквалния смисъл на думата) на задушевните преговори! Правим ви съпричастни, защото вярвахме, че БПЦ може да защити българския интерес, така както го направиха Руската православна църква, така както го прави и Сръбската. И в крайна сметка да защити правдата в тази ситуация, която всяка будна съвест безпогрешно усеща. Не това ли иска от нас Христос?
Оказва се, че трябва да искаме прошка и за това, че ви занимавахме толкова време с рицари и архонти вместо със светли и оптимистични новини за нови параклиси по селца и паланки. Че ви накарахме да избирате между печалната истина на фотографиите, публикувани на нашия сайт, и думите на един многоуважаван митрополит, който не за пръв път се оправдава.
Простете, че не сме се научили да правим и подправяме документи, а ви показваме само автентични такива. И че се възмутихме от срамните архонтски и рицарски посвещения, правени от името на Църквата, и дадохме гласност на тази мерзост. "Трябваше да предпочетете авторитета на Църквата”, чуваме гласовете на критиците ни. Благодарим, но тук не става дума за авторитета на Църквата, а на някои хора в нея, които са доказали, че вършат нередни неща. Как да вярваме на такива авторитети? “Авторитет”, който разчита на смачканото човешко достойнство, на човекоугодието и страха, на толерирания грях и насилената християнска съвест, не е авторитетът на Христовата църква. Този “авторитет” е човешко и лукаво изобретение, целящо преди всичко да скрие от очите ни истинската светлина на Христовата църква, която сияйно пронизва душите и ясно открива помислите на всички сърца.
Трябва ли да искаме прошка, че обичаме нашата Църква и имаме нужда от нейната пронизваща светлина? Трябва ли да забравим думите на апостолите от Писанието "да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци" (Деян. 5:29)?
Простете, че изваждаме всичко това на показ, вместо да оставим светските медии да го направят така, както например го направиха в Гърция преди няколко години. Както и това, че показваме нещата такива, каквито са, а не каквито ни се иска да бъдат.
Простете, че се опитваме да бъдем верни на истината и я поставяме над човешките авторитети, дори когато ги пишат с главна буква. Както и това, че прегърнахме думите на Христос: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”.
Простете ни, че сме честни с вас. Защото сме свободни.
Простете, но ще продължим.
