Мобилно меню

4.52 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (25 Votes)
Четем за нещо като многоръкия Шива в официалния сайт на Българската православна църква – Българска Патриаршия, за който в неотдавнашното синодно обръщение към медиите се казва, че БПЦ „се е погрижила да има своите официални издания – електронен сайт и църковен вестник, от които обществеността може да черпи коректна и достоверна информация”. Та четем в него, че новият Ректор на Пловдивската духовна семинария „Св. Кирил и Методий” прот. Добромир Костов бил:
1) от 2004 г. председател на храм „Свети Димитрий Мироточиви” в Асеновград;
2) и. д. игумен на Араповския манастир „Света Неделя”;
3) същевременно и ефимерий на Мулдавския манастир „Св. Петка”;
4) от 18 май 2008 г. назначен за протосингел на Пловдивската митрополия;
5) от септември с. г. и председател на митрополитския храм в Пловдив „Света Марина”.
А вече всички наши читатели знаят, че от 2 юли той е и Ректор на ПДС. При това в сайта с „коректната и достоверна информация” не пише, че това назначение е временно.

Най-лесно е да се каже: „Да му е честито!” Това го и казахме от тази електронна страница, защото човекът има качества, за да е на толкова постове. Въпросът е обаче: кой е този човек, който може да се справи с подобни 6 (шест) отговорни задачи? И справя ли се той въобще или само номинално се води на тях? Толкова ли няма в тази епархия други 5 човека, които да поемат останалите му длъжности? Случайно ли Кодексът на труда позволява човек да работи само на щат и половина, за да е пълноценен?

Доколко о. Добромир Костов е пълноценен като председател на двата храма, шеф на двата манастира е протосингел, си е работа на неговия владика. Но той едва ли ще може да бъде пълноценен ректор на едно духовно учебно заведение, което преживява функционална криза и в което са поверени повече или по-малко на брой деца на нашия народ. Жалко за семинарията. Жалко и за човека. Понеже от Богословския факултет твърдят, че той имал голямо желание да си завърши проточилата се докторантура, но служебните му задължения не му позволявали. Жалко. Защото не вярваме в езически божества, нито в езически номера.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kquqw 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.