Днес в Софийската митрополия с пищно тържество, даже разточително за стандартите в БПЦ, бе представен официалният сайт на Църквата ни. Сайт, който се появява със закъснение от поне десет години. От друга страна – нали народът е казал: „всяко зло за добро”. За тези години, когато всички православни църкви създадоха свои официални сайтове, бе натрупан значителен „чуждестранен” опит, даже се създаде моделът на „официалния църковен сайт”. Тук обаче няма да говоря за това, че концепцията на сайта на БПЦ е неясна и не се възползва от утвърдените вече стандарти за електронен „църковен официоз” – това е тема за друг разговор. Сред задачите, които обяви амбициозният екип на сайта, най-стойностна за мен е инициативата да се създаде пълна база данни за епархиите, църквите и манастири в тях, свещенството и монашеството, църковната администрация. Само Българската православна църква не разполага с такъв регистър – останалите поместни православни църкви не само разполагат с тази информация, но и ежегодно я издават в т. нар. диптиси актуализирана и разширена. От опита си на редактор в „Църковен вестник” преди години знам колко невъзможно трудно е това начинание и как практически няма механизъм, който да спечели администрацията по места за тази идея и да накара църковните чиновници да систематизират тези данни и да ги изпратят в Св. Синод. Всичките инициативи на младия ни и ентусиазиран екип в „Църковен вестник” да съберем и издадем български диптих удряха на камък. Години след това, и до днес, Българската православна църква не разполага с този регистър, въпреки че той е сред приоритетите на секретаря на Св. Синод в момента.
Надявах се, и все още имам надежда, че това може пък да успеят да направят редакторите на официалния сайт на Българската патриаршия, в чиято PR стратегия (нормално за официоз) влиза демонстрирането на тесни и доверителни връзки с епископата. Затова не мога да скрия разочарованието си от първата информация, поместена в новия сайт. Да вземем за пример раздела „Видинска епархия – манастири”. От списъка с десетината имена на монаси и игумени двама вече не са игумени, четирима не са в тази епархия, а един е починал. За Добридолския манастир „Св. Троица” е записано, че игумен е „йеромонах Харалампи” – „йеромонахът” отдавна стана архимандрит, което бе широко коментирано и оспорвано в църковните среди, а освен това той вече не е игумен на манастира и не се числи към Видинската епархия (което също намери отзвук в светската преса преди една-две седмици). Игумен на Чипровския манастир не е архим. Евсевий, който близо от година не е в епархията, а йеромонах Кирил. Свещ. Крум Миленков Цветков пък е представен като управител на Брусарския манастир „Св. Архангел Михаил” - за съжаление такъв манастир отдавна няма, а камо ли да има управител. От църквата стоят само стените и покрива, но всичко отдавна е изоставено. Иеромонах Йосиф (Аврамов Леви) отдавна е напуснал епархията. И т.н. и т.н. Това е твърде висок процент „грешки” в толкова малък обем данни. Въпреки трудността на начинанието, подобно нещо не бива да се допуска, защото създава впечатлението, че целта не е набирането на точна и вярна информация, а пълнеж на страниците. И, въпреки че е разбираемо бързането на екипа, който стартира сайта почти без въведен материал, все пак нека помним вечно актуалната българска пословица за майстора и бързата работа.
