Бъдещите редактори на официалния сайт на БПЦ може и да нямат още яснота по въпроса, дали някой ще заплаща труда им, но вече имат пълна яснота за задълженията си. Дългите списъци с техните отговорности се съдържат в два документа с внушителните имена: „ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕТО И НАСОКИ ЗА РАБОТАТА ПО ОФИЦИАЛНИЯ ИНТЕРНЕТ САЙТ НА СВ. СИНОД НА БПЦ” и „НЕОБХОДИМИ СТЪПКИ С ЦЕЛ СТАРТИРАНЕ НА ОФИЦИАЛНИЯ САЙТ НА БПЦ, ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕПАРХИИТЕ” (тъй като документите се водеха за конфиденциални, нищо чудно, че скоро след появата си попаднаха на вниманието на Двери).
Едно от бъдещите задължения на „регионалните редактори” ще бъде изключително екстравагантно. Не става въпрос за нуждата същите да знаят перфектно 3 чужди езика и да работят само за слава Божия, в това изискване няма нищо ново. Не. Оказва се, че тези хора ще са задължени нещо повече... да предоставят за надзор в Св. Синод личната си потребителска парола всеки път, след като я сменят!
Архиереите ще имат задължение да проверяват лично личната парола на редакторите.
Днес не е първи април и думите по-горе не са шега. Нека пак да повторим: става въпрос за официален документ. За да няма абсолютно никакви съмнения по въпроса, да изнамерим точното място в текста и да го цитираме дословно:
1. Епархийският митрополит свежда до знанието на регионалния редактор следните длъжностни характеристики:
<...>
3) При включването на регионалния редактор в екипа той получава от отговорния редактор първоначална парола за достъп до сайта. Впоследствие той я сменя и строго я пази, без да я споделя с никое друго лице. Предоставя я обаче на членовете на Надзорния съвет (Архиерейската комисия, ръководеща работата на сайта), които от своя страна трябва да се убедят, че паролата е действителна. При всяка промяна на паролата регионалният редактор е длъжен да уведоми отговорния редактор и да предостави новата парола на Надзорния съвет. Регионалният редактор не записва своята парола на никакъв носител, а единствено я помни.
Едва ли е възможно това ирационално изглеждащо усилие с паролите да е направено единствено от желание бъдещите регионални редактори в сайта на БПЦ да разберат „кой е шефът”. Не можем да допуснем, че една уважавана организация ще въведе подобно странно звучащо и трудно за спазване изискване, само и само за да тормози и унижава своите служители – за последното си има много по-бързи и лесни начини. Вероятно необходимостта да се предоставят „за надзор” паролите на регионалните редактори се дължи на съвсем други, чисто технически причини.
Разумното техническо обяснение може да бъде само едно. Паролата на регионалния редактор е необходима, защото без нея никой друг не може да прави същите неща в системата! Съвсем дребно недостатъче в програмата и нищо повече.
Историческа справка: През 1964 г. Bell Labs и Масачузетският технологичен институт поставят началото на операционната система Multix. Една от най-новаторските за времето си идеи в Multix е ACL – Access Control List [1]. Казано накратко, това е съвременната концепция за права на достъп на потребителите (актьори и роли, а не нива на достъп), която виждаме в днешните компютърни системи. От 1964 г. до наши е известно, че всеки потребител си има лична парола и няма никаква техническа нужда да я предоставя на когото и да е било. Аксиомата „личната потребителска парола е... лична” се е изучавала от компютърните специалисти, които са се родили през 60-години, и през 70-те, та и до наши дни.
Разумното техническо обяснение може да бъде само едно. Паролата на регионалния редактор е необходима, защото без нея никой друг не може да прави същите неща в системата! Съвсем дребно недостатъче в програмата и нищо повече.
Историческа справка: През 1964 г. Bell Labs и Масачузетският технологичен институт поставят началото на операционната система Multix. Една от най-новаторските за времето си идеи в Multix е ACL – Access Control List [1]. Казано накратко, това е съвременната концепция за права на достъп на потребителите (актьори и роли, а не нива на достъп), която виждаме в днешните компютърни системи. От 1964 г. до наши е известно, че всеки потребител си има лична парола и няма никаква техническа нужда да я предоставя на когото и да е било. Аксиомата „личната потребителска парола е... лична” се е изучавала от компютърните специалисти, които са се родили през 60-години, и през 70-те, та и до наши дни.
Както знаем, от една година в Сливен се работи интензивно по страницата на нашата църква, но вероятно на колегите ще им трябват още няколко месеца, за да открият ACL. След това ще имат нужда само две седмици или най-много още един месец... да изобретят система за управление на съдържанието. Така най-накрая сайтът на БПЦ ще започне да изглежда горе-долу готов.
[1] Organick, E. I. The Multics System: An Examination of Its Structure, MIT Press. Книгата е излязла от печат през 1972 г.
[1] Organick, E. I. The Multics System: An Examination of Its Structure, MIT Press. Книгата е излязла от печат през 1972 г.
