Неделя, 8 февруари 2009 г. Град София, квартал Горубляне. Храм „Свети Георги”. Дворът на храма е изпълнен с множество хора. Празник е. Неделя на митаря и фарисея. Хората палят свещи и се молят. Знеполският епископ Йоан заедно с предстоятеля на храма свещеник Христо Пудин отслужват света литургия. Молитвена тишина изпълва храма. Евхаристийният мир тържествува. Проповедта е трогателна. Звучи ли ви познато? Всеки, който посещава редовно неделните служби в българските храмове, е свидетел на описаната по-горе картина.
Но колко хора в тази неделна утрин в квартал Горубляне присъстваха на светата литургия, причастиха се, чуха епископската проповед? Колко хора получиха благословия? Колко хора си тръгнаха с мир в сърцата?
Ако някой си беше направил труда да отбележи посещението на Знеполския епископ в храм „Свети Георги” в квартал Горубляне, всички вие, които четете този материал, щяхте да знаете. Но какво се случи? – Тишина!
Много от вас ще си зададат въпроса: какво толкова необичайно се е случило? Обичайна практика е викарийният епископ на Негово Светейшество да отслужва света литургия в храмове в Софийска епархия. Да, така е. Но необичайното е да не се отрази това посещение, когато храмът, където служи епископът, е празен, а хората са се събрали в двора и протестират!
Има и полиция. Тя е повикана специално. Да сте чували скоро да извеждат български епископ с охрана от храма? Не сте. Нямаше да чуете и сега, защото някой реши да не отрази това, което се случи в този ден. Някой реши, че тишината решава проблемите.
Обичайна практика в Софийска епархия – никаква гласност на проблемите.
Ще попитате – докога?
