Разхождайки се из града, гледайки витрините на магазините, наблюдавайки училищни тържества, неволно възникват някои мисли. Ние празнуваме Рождество Христово така, както бихме празнували рождения ден на някой любим човек, който обаче държим заключен в една стая, за да не ни пречи, докато организираме тържеството. В хола украсяваме, смеем се, разменяме подаръци, но присъствието на Христос ни е безразлично и така Той остава заключен, като досадно дете. Както тогава, преди 2000 години, така и сега „няма място“ за Божественото Дете. Не защото нямаме „ханове“, а защото нямаме място в сърцата си. Заменихме яслите с витрини, тишината – с шум, молитвата – с празнична вечеря, светите лица– с елфи, поздрава „Честито Рождество Христово“ с „Весели празници“, думата „Рождество“ с чуждицата „XMAS“, очакването – с потребление. Христос се ражда, а ние се вълнуваме от Дядо Коледа, караконджули бродят ... Но как ще познаят децата ни Христос, когато ние, възрастните, Го заменихме с всичко това?
И така, всяка година се повтаря една и съща трагедия: Празнуваме събитието, но губим Личността. Възпяваме Рождеството, но пъдим Христос от живота си. Искаме Христос да бъде като младенец – да не прави нищо и да мълчи. Не искаме Христос, Който иска да има място в живота ни, иска промяна и покаяние.
Иисус Христос продължава да се ражда „навън“, не по необходимост, а по наш избор. В крайна сметка, какво Рождество искаме? Рождество с Христос или Рождество без Христос? (непреводима игра на думи: "без Христа" и "безполезен")
Митрополитът на Китрос, Катерини и Платамон Георги е професор по литургика в Солунския Аристотелов университет
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dc4d9
И рече старецът...
Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.
Св. Антоний Велики
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
