Неочаквано преди няколко дни „Синдикатът на българските учители“ в лицето на Янка Такева предложи в българското училище да се въведе предмет „Защита на Отечеството“. Защото военното образование било важно и кой бил против ценностите…
Откъде се появи тази идея и само войната на крачка от нас ли е причината за нея?
Всъщност Янка Такева прави опит чрез единствената съсловна организация на българските учители да прокара у нас един чужд дневен ред – дневният ред на Русия, който днес политически и идеологически е мотивиран от желание за възстановяване на Съветския съюз. Такева може да има сантимент към своята младост, но това със сигурност не е проблем на българското училище, нито е част от неговия дневен ред.
А че не става дума за случайно съвпадение и патриотичен порив ни показва краткият преглед на тази идея в руското публично пространство от последния месец.
„Изходът е един – ние трябва стремително да станем държава на войната“, заяви преди дни един от най-известните идеолози на днешна Русия Александър Дугин, който освен сред левите среди у нас, за съжаление е популярен и в някои църковни кръгове. Ето думите му:
„На нас ни предстои колосална работа по превръщането на Русия, първо, в държава на войната, а после – в държава на победата. За това са необходими: а) идеология; б) мобилизация; в) консолидация на обществото; г) единодушие на народа и властта и д) главното условие – справедливост.
При Николай Втори в навечерието на Първата световна война Руската империя не можа да стане държава на войната – нямаше нито идеология, нито консолидация, нито справедливост. А без това принудителната мобилизация работи в обратна посока. И войната разруши Руската империя. Това не беше държавна война и не успя да стане такава.
При Сталин в навечерието на Втората световна ние имахме държава на войната (идеология, мобилизация, консолидация на властта и народа, справедливост). Но Сталинска Русия стана държава на Победата не веднага, а едва през 1943 г. И беше важно за тази цел да бъде задействано всичко – включително Руската идея и православието.
На какво прилича повече съвременна Русия в навечерието на Третата световна? Правете си сами изводите.
Изводът е един: ние стремително трябва да станем държава на войната. Като минимум“.
И това не е изолирано изказване на бълнуващ интелектуалец. За военизирането на обществото като висша ценност говори също преди броени дни Путин на концерта на „Лужники“: „Днес целият руски народ е защитник на Отечеството, даже децата, които пишат писма на нашите бойци“, каза той, подчертавайки „мощното, мистично и свято значение на думата защитник на Отечеството“.
Специалистите казват, че така режимът в Кремъл иска да реши проблема за преминаването на цялата държава на военни релси. Това е нужно за оцеляването му.
В този процес водещо място е отделено на две институции, формиращи мисленето на хората – на училището и на Православната църква. И двете трябва да убедят колкото може повече млади хора, че войната е ценност и те трябва с готовност да се включат в нея. Руската църква проповядва, че убитите руски войници ще получат спасение. Училището пък възпитава „защитници на отечеството“ и „вагнерчета“.
Това става чрез проекти като „Защитници на Отечеството“, част от програмата за училищно възпитание в „Семейни ценности“. Този проект има за цел да възпита децата в ценността на войната: „Живеем в трудно време, когато отклоненията стават норма. Смята се за нормално да се избягва военната служба, да не се раждат деца…“, се казва в мотивацията му.
Момчетата трябва от най-ранна възраст да знаят, че смисълът на техния живот е да станат войници и да убиват. Без да оспорват. Без да задават въпроси нито за настоящата си, нито за вечната си участ. Това означава да са патриоти и добри християни. Последното го заявява всеки ден и на всеки църковен празник православният патриарх на страната…
Ето този дневен ред се опитват да пренесат изкуствено и в българското училище. И, сигурна съм, инициаторите за това не са българските учители.
Не знам какви са ценностите на авторите на идеята, но със сигурност това не са ценностите на Църквата!
Срамно е подобни инициативи да се спрягат редом с думи като църква, православие и християнски ценности, без да предизвикват възмущение в църковното общество. Защото това е истинската подмяна на нашата вяра – лукаво подобие, нахално облечено с нейните дрехи, присвояващо си нейните думи: саможертва, вярност, любов, семейство.
Не, тези „ценности“, които сега са изписани на грозния флаг на войната, не са Христови. Няма ги в Евангелието. Следователно не са ценност. Това са думи, изричани с омраза към човека, думи, които желаят смърт и раждат смърт. И то пред очите на целия свят. Включително и пред нашите, за да нямаме оправдание, че не сме знаели (Иоан 9:41).
Християнинът би трябвало да разпознава това и да възревнува „с голяма ревност и с голям гняв“ (Зах. 8:2) за Христовата истина и оскърблението на Църквата. Като не разпознаваме отровата на думите, ставаме достойни за своята заблуда.
Иначе как празнуваме Тържеството на православието? Не е ли това празник на умението на верните да отличат истината на Църквата от нейния двойник? Именно от двойника, а не от противника, който воюва с Църквата, но не я подменя със себе си?
„Душата Ми мрази… вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни“ (Ис. 1:14).
