Неочаквано преди няколко дни „Синдикатът на българските учители“ в лицето на Янка Такева предложи в българското училище да се въведе предмет „Защита на Отечеството“. Защото военното образование било важно и кой бил против ценностите…
Откъде се появи тази идея и само войната на крачка от нас ли е причината за нея?
Всъщност Янка Такева прави опит чрез единствената съсловна организация на българските учители да прокара у нас един чужд дневен ред – дневният ред на Русия, който днес политически и идеологически е мотивиран от желание за възстановяване на Съветския съюз. Такева може да има сантимент към своята младост, но това със сигурност не е проблем на българското училище, нито е част от неговия дневен ред.
А че не става дума за случайно съвпадение и патриотичен порив ни показва краткият преглед на тази идея в руското публично пространство от последния месец.
„Изходът е един – ние трябва стремително да станем държава на войната“, заяви преди дни един от най-известните идеолози на днешна Русия Александър Дугин, който освен сред левите среди у нас, за съжаление е популярен и в някои църковни кръгове. Ето думите му:
На нас ни предстои колосална работа по превръщането на Русия първо в държава на войната, а после в държава на победата. За това са необходими: а) идеология; б) мобилизация; в) консолидация на обществото; г) единодушие на народа и властта и д) главното условие – справедливост.
При Николай II в навечерието на Първата световна война Руската империя не можа да стане държава на войната – нямаше нито идеология, нито консолидация, нито справедливост. А без това принудителната мобилизация работи в обратна посока. И войната разруши Руската империя. Това не беше държавна война и не успя да стане такава.
При Сталин в навечерието на Втората световна ние имахме държава на войната (идеология, мобилизация, консолидация на властта и народа, справедливост). Но Сталинска Русия стана държава на Победата не веднага, а едва през 1943 г. И беше важно за тази цел да бъде задействано всичко – включително Руската идея и Православието.
На какво прилича повече съвременна Русия в навечерието на Третата световна? Правете си сами изводите.
Изводът е един: ние стремително трябва да станем държава на войната. Като минимум.
И това не е изолирано изказване на бълнуващ интелектуалец. За военизирането на обществото като висша ценност говори също преди броени дни Путин на концерта на „Лужники“: „Днес целият руски народ е защитник на Отечеството, даже децата, които пишат писма на нашите бойци“, каза той, подчертавайки „мощното, мистично и свято значение на думата защитник на Отечеството“.
Специалистите казват, че така режимът в Кремъл иска да реши проблема за преминаването на цялата държава на военни релси. Това е нужно за оцеляването му.
В този процес водещо място е отделено на две институции, формиращи мисленето на хората – на училището и на Православната църква. И двете трябва да убедят колкото може повече млади хора, че войната е ценност и те трябва с готовност да се включат в нея. Руската църква проповядва, че убитите руски войници ще получат спасение. Училището пък възпитава „защитници на отечеството“ и „вагнерчета“.
Това става чрез проекти като „Защитници на Отечеството“, част от програмата за училищно възпитание в „Семейни ценности“. Този проект има за цел да възпита децата в ценността на войната: „Живеем в трудно време, когато отклоненията стават норма. Смята се за нормално да се избягва военната служба, да не се раждат деца…“, се казва в мотивацията му.
Момчетата трябва от най-ранна възраст да знаят, че смисълът на техния живот е да станат войници и да убиват. Без да оспорват. Без да задават въпроси нито за настоящата си, нито за вечната си участ. Това означава да са патриоти и добри християни. Последното го заявява всеки ден и на всеки църковен празник православният патриарх на страната…
Ето този дневен ред се опитват да пренесат изкуствено и в българското училище. И сигурна съм, инициаторите за това не са българските учители.
Не знам какви са ценностите на авторите на идеята, но със сигурност това не са ценностите на Църквата!
Срамно е подобни инициативи да се спрягат редом с думи като църква, православие и християнски ценности, без да предизвикват възмущение в църковното общество. Защото това е истинската подмяна на нашата вяра – лукаво подобие, нахално облечено с нейните дрехи, присвояващо си нейните думи: саможертва, вярност, любов, семейство.
Не, тези „ценности“, които сега са изписани на грозния флаг на войната, не са Христови. Няма ги в Евангелието. Следователно не са ценност. Това са думи, изричани с омраза към човека, думи, които желаят смърт и раждат смърт. И то пред очите на целия свят. Включително и пред нашите, за да нямаме оправдание, че не сме знаели (Иоан 9:41).
Християнинът би трябвало да разпознава това и да възревнува „с голяма ревност и с голям гняв“ (Зах. 8:2) за Христовата истина и оскърблението на Църквата. Като не разпознаваме отровата на думите, ставаме достойни за своята заблуда.
Иначе как празнуваме Тържеството на Православието? Не е ли това празник на умението на верните да отличат истината на Църквата от нейния двойник? Именно от двойника, а не от противника, който воюва с Църквата, но не я подменя със себе си?
„Душата Ми мрази… вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни“ (Ис. 1:14).
