Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

prodosiaГледайки случващото се, човек все по-често си задава въпроса: защо Бог остава безучастен? Този въпрос е особено мъчителен, ако не се съмнявате в съществуването на Бога. Как може един всемогъщ, милостив и любящ Отец да търпи случващото се? Защо Той не ограничи злата воля на хората? Защо, държейки живота на всеки човек в ръката си, Той не го отнема от онези, които унищожават своите братя и сестри с десетки хиляди? Защо Той не се намесва, когато безпомощните са измъчвани, изтезавани, подигравани?

Тези въпроси възникват най-вече в моменти на големи сътресения, когато сред хората се появява някой, който е способен да изпълни ако не целия свят, то значителна част от него със злоба и омраза в името на своите прищевки.

По това такива личности приличат на Христос, но с точно обратния знак: както Христос е донесъл любовта в света и му е дал възможност да се промени, така анти-Христите променят света и сърцата на хората с омраза. Но това не дава отговор на въпроса: как Бог може да допуска това?

Невъзможно е да разберем логиката на нечии действия, без да познаваме самия извършител. Това важи както за личността (човека), така и за Свръхличността (Бога). Но какво знаем за Бога? Само онова, което се разкрива в Христос.

Можеше ли Иисус да прави чудеса? Да, абсолютно. Ако Той можеше да нахрани пет хиляди души с пет хляба, можеше ли да нахрани всички гладни на земята? Абсолютно.

Ако Той можеше да спре бурята с една дума, можеше ли да спре Ирод със същата дума? А Пилат? Палачите? Мисля, че не можем да се съмняваме и в това. Призивът на юдеите – „Ако си Божият Син, слез от кръста“ – е бил много справедлив. Колко странно звучи ехото на друг призив: „Ако си Божият Син, хвърли се долу!“. Защо Христос не прави това?

Защо Той не спира Ирод, заповядал да бъдат избити витлеемските бебета? Защо Той бяга в Египет, излагайки майка Си и Йосиф на опасностите на дългото пътуване? Какъв е бил смисълът на всичко това?

Защо Христос постоянно се въздържа от открито противопоставяне на злото със сила? Имайки власт, Той не я използва?

Задаваме този въпрос така, както сатаната го е задал на Христос. Защо с любов, а не със сила?

Колко по-бързо и по-лесно е: да принудиш към добро, да го наложиш, да изпепелиш злото с разтопено желязо, да го изтриеш от лицето на земята като Содом и Гомор, да превърнеш камъните в хляб, да вкараш човека в рая с камшик. Толкова е просто и очевидно, че ако Ти не искаш да го направиш Сам, ние ще го направим вместо Теб!

Само в холивудските филми Доктор Зло изповядва желанието си да унищожи света, да го изпълни с омраза. В реалния живот всеки диктатор или дребен злодей само възстановява справедливостта, принуждава хората към мир, възпитава изостанали и заблудени нации. Прави това, което Бог не е пожелал да направи.

Разликата между Божията сила и силата на сатаната е точно такава. Христос можеше да направи така, че християнският свят да не се основава на четири съмнителни евангелия и на един предаден от всички Човек, прикован на Кръста. Той можеше да управлява света с желязна ръка: да дава на хората хляб и сигурност, да възнаграждава добродетелите и да наказва злото. Този принцип е бил използван от римските цезари, които са давали безплатен хляб и са създали системата на правото. Това обещаваха на хората и комунистите. Хляб и безопасност са в основата и на сегашната руска власт. Само че някак си се оказва, че цената за това винаги трябва да плати свободата, а принуждаването към добродетел умножава количеството беззаконие и зло.

Бог избра бавния и дълъг път. Той се отказа както от силата да предизвиква вяра чрез чудо, така и от силата да принуждава хората да правят добро. „Бог не е нацист“ – отбелязва Томас Мертон точно и кратко. Добротата не може да бъде наложена отвън, тя трябва да расте отвътре и от добра воля.

Трудно ни е да приемем това. Склонни сме да го възприемаме като слабост или дори жестокост. Всички събития в човешката история обаче, всеки опит да се донесе добро на хората с върха на оръжието или меча показват, че няма друг път. Злото не ражда добро. Силата и принудата не променят човешката душа.

Унищожаването на Содом и Гомор не е накарало жителите на всички останали градове да станат праведни. И дори потопът не унищожава цялото зло на земята. Тези събития на пряка божествена намеса в началото на човешката история са сякаш допуснати от Бога като деликатен и ненатрапчив намек: този път е безполезен.

Пътят, избран от Бога, ни се струва не по-малко безполезен. „Не можеш да управляваш хората с любов. Когато намерите своя цар, кажете му за това. Само три неща позволяват да управлявате хората: страхът, алчността и обещанието за сигурност“ – казва цар Ирод на влъхвите в пиесата на Дороти Сейърс „Човек, роден да царува“.

Христос обаче отхвърля този съвет. Господарят на вселената прави Себе Си безсилен и слаб. Той ни дава възможността да живеем така, сякаш Той не съществува, да плюем в лицето Му, да Го разпъваме на кръст. Той ни дава възможността сами да решаваме как да постъпваме с Него. Показва ни Своята любов в цялата ѝ пълнота: готов е да бъде най-бедният и най-преследваният сред нас, без да иска благодарност, да ни храни и изцелява, да бъде наш слуга. В замяна Той не очаква от нас подчинение, а любов. Той не се нуждае от слуги, а от приятели. И това е единствената причина, поради която ни е създал.

Може ли любовта да бъде сила? Ако под сила разбираме способността да се постигне предварително очакваният резултат, тогава – не. Любовта и свободата са неразделни. А свободата винаги е възможност за избор: „Родителите и влюбените знаят, че любовта е безсилна, ако бъде отхвърлена“ (Филип Янси).

… Понякога искаме Бог да бъде тиранин. Искаме Той да помилва и наказва (разбира се, да помилва нас и да накаже онези, които са ни неприятни). Бог обаче идва при нас със Своята любов, въпреки че ние очакваме от Него сигурност и хляб…


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d39ww 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник