Във Волос завърши международната конференция „Мисията и Православната църква“, събрала православни богослови от целия свят, които обсъждаха богословски и актуални проблеми на църковния живот в десетки секции. Една от темите, предизвикваща най-голям интерес, беше „Войната и мирът“, като нейният фокус беше върху доктрината за „руския свят“, която в момента е основната идеология на войната на Русия срещу Украйна. Още в началото на руското нахлуване в съседната държава Академията за богословски изследвания във Волос формулира няколко тези за характера на тази идеология, които станаха изключително популярни в православните среди (виж тук и тук). В този богословски текст „руският свят“ е определен като ерес на основата на етнофилетизма. Дискусията по въпроса ерес ли и доктрината за руския свят или е политическа идеология продължава вече няколко месеца. На завършилия богословски форум във Волос с особен интерес беше посрещнат докладът на архим. Кирил (Говорун), чиято гледна точка може да се обобщи в следните няколко точки. По-конкретно той твърди:
„1. Ако под ерес разбираме тринитарните или христологическите заблуди, обсъждани между четвърти и седми век, тогава „руският свят“ не би могъл да се квалифицира като ерес. Ако обаче се върнем към времето на св. Ириней Лионски, когато християнството се сблъсква с враждебния езически гръко-римски свят, можем да направим някои паралели с учението за „руския свят“.
Според мен и двата свята са дуалистични и основани на принуда и смесица от религия и политика. Тези особености са въплътени в религиозните течения, които мъченикът Ириней и неговите сподвижници определят като ереси. Мисля, че в същия дух може да се подходи и към доктрината за „руския свят“.
Той е дуалистичен, защото, подобно на древното дуалистично манихейство или монтанизъм, вижда света като онтологично поляризиран – между „безбожния Запад“ и „Светата Русия“. Той се основава на принуда, която достигна невиждани досега кървави размери. И, накрая – свидетели сме на политизирането на религията в Русия до степен, сравнима с периода от Август до Диоклетиан. Тя спокойно може да се нарече политическа религия, каквато е била езическата имперска религия в епохата преди Константин.
Св. Ириней и неговите съмишленици разглеждат ересите като форми на езическо мислене, прикрити под формата на християнство. Аз бих тълкувал „руския свят“ по подобен начин.
2. Почти всички поместни православни църкви са подложени на етнофилетизъм – всяка в своята степен. Би било несправедливо да обвиняваме само Руската православна църква в етнофилетизъм. В същото време Руската православна църква демонстрира безпрецедентна степен на етнофилетизъм. Дори балканските войни в началото на 20 в. са по-малко етнофилетистки, защото са по-малко жестоки и кървави от руската война в Украйна.
Мисля, че е по-правилно да наречем „руския свят“ не етнофилетистка, а филетистка доктрина. „Руският свят“ твърди, че е над етническите граници. По същество той заявява, че рускоезичните етноси (ἔθνη) в Източна Европа и дори в Централна Азия представляват един „народ“ – дума, която може да се преведе с гръцката φυλή. Следователно руският свят може и трябва да бъде обвинен не толкова в етнофилетизъм, колкото в насилствен филетизъм, като акцентът е върху „насилствен“.
3. Критският събор от 2016 г. нарича филетизма „църковна ерес“. Намирам това прилагателно за многообещаващо при тълкуването на доктрината на „руския свят“. „Руският свят“ има своя собствена еклисиология и тя е изопачена. Именно в такава еклисиология РПЦ намери оправдание да не отиде на о-в Крит през 2016 г., по-късно едностранно да прекъсне отношенията си с други църкви, както и да разгърне неканонични дейности в Африка. Начинът, по който Руската православна църква и Украинската православна църква на Московската патриаршия се отнасят към Православната църква на Украйна е още едно доказателство за изкривено църковно съзнание. Стига се дотам, че РПЦ и УПЦ-МП са готови да прекръщават членовете на ПЦУ, която, трябва да се напомни, е в пълно общение поне с някои от поместните православни църкви, включително и с Вселенската патриаршия.
Изкривената еклисиология, която е в основата на идеологията на руския свят, се характеризира с редица редукционизми. Вселенската църква, ако се разглежда през призмата на „руския свят“, на практика се свежда до една поместна църква – Московската патриаршия. В този случай твърдението „Вярвам в една, света, съборна и апостолска църква на Московската патриаршия“ не е анекдотично, а доста убедително. Именно тези изкривени еклисиологични възгледи са причина за страха, който възпира много членове на УПЦ да се присъединят към ПЦУ.
4. И накрая, позволете ми да използвам разграничението, което направих в своите по-ранни еклисиологични изследвания. В случая с Руската църква имаме работа с краен случай на подмяна на природата на Църквата с нейните административни структури. В резултат от това Руската църква се оказа гръмкомълчаща за войната в Украйна. Или по-скоро, само на нейната администрация е позволено да говори за войната, а това са думи на недвусмислена подкрепа. Гласът на цялата църква е сведен до провоенните изявления на нейния административен апарат.
5. Като извод: всички ереси са преди всичко редукционизъм на православието. „Руският свят“ е създал еклисиология, която е такъв редукционизъм. Следователно тя е доста сходна с църковна ерес“.
