Когато през 1992 г. Денят на народните будители беше възстановен, той се оказа в сблъсък с един друг, също нов за тогавашното българско общество празник – Хелоуин. По непонятно за нас тогава стечение на обстоятелствата двата празника се падаха по едно и също време, дели ги само една нощ. Единият празник беше привнесен отвън, от друга култура, която в онзи момент беше нова и интересна. Другият идваше от миналото, изкоренен през времето на комунизма именно заради посланието и идеите, които носи – за важността на просветеността и свободата да я използваш за развитието на всеки отделен човек и на обществото като цяло.
Празникът Хелоуин у нас се възприе бързо, лесно и охотно, защото не беше натоварен с някакъв дълбок смисъл – най-важното, което българите видяха в него, беше забавлението, играта, фантазността.
Другият, българският празник, трябваше да бъде осмислен, да бъдат разбрани посланието и идеите му. Денят на народните будители набляга върху просветата като просвещаване с божествената светлина и следване призива на Христос: „Бъдете будни с Мене!“ (Мат. 26:38). Той е насочен преди всичко към младото поколение, на което по природа би трябвало да му е присъщ поривът към творчество и промяна. Осмислянето на българския празник изисква време, целенасочена просветителска работа – в полето на Църквата и училището, на цялото общество, за да могат българите отново да осъзнаят в дълбочина идеите на нашите будители: само просветеният народ може да мисли критично, т. е. да отсява истината от лъжата, за да живее свободно и да върви към напредък.
Получи се така обаче, че ние не пожелахме да се задълбочим в идеите, вложени в Деня на будителите, не потърсихме смисъла, който щеше да ни даде ключ за много от проблемите днес, а го превърнахме в патриотичен Хелоуин. Взехме от българския празник само външната страна – костюмите, брадите, портретите, песните, развяването на знамена, празните от съдържание лозунги… Дори и най-големите днешни патриоти не си дадоха сметка, че със своя повърхностен патриотичен прочит на празника и неговото противопоставяне на Хелоуин го превърнаха именно в него.
Доказателство, че не осмислихме като народ посланията на Народните будители, а подсъзнателно превърнахме нашия празник в Хелоуин, е поведението ни в периода на пандемията. Сега можем донякъде да си обясним защо така „случайно“ и „неочаквано“ тези два празника у нас съвпаднаха като място в годишния календар – те дават два подхода към разбирането на света. Празникът Хелоуин, ако го погледнем като цяло, се основава на страха – страхът като забавление, като вълнение от докосването до свръхестествения свят, като игра с фантазното, вяра в измисленото, неистинското, на „преобличането“ на страшното в нещо забавно, за да ни е по-лесно да го възприемем.
Ние прехвърлихме този подход и към страха от неизвестността и проблемите на пандемията. Предпочетохме да „преоблечем“ страховете си в забавната дреха на конспиративните теории, които ни дадоха лесен начин да възприемем новата стресираща обстановка. Сведохме всичко до повърхностни обяснения, в които ставаме герои (в собствените си очи) именно със своята пасивност и отказ от всякакви действия към промяна на положението. Предпочетохме да заспим за реалността и да чакаме нещата да отминат, запазвайки (илюзорно) достойнството си чрез активност във виртуалния свят.
Колкото и да се обявяваме срещу празника Хелоуин, защото сме българи, православни и патриотични будители, ние възприехме неговия езически подход към действителността и към предизвикателствата на света – страх и вцепенение пред неизвестното зло.
Към съвсем друг подход ни призовават нашите будители – всички те олицетворение на образованието, образоваността, здравия разум, защитаващи достойнството на човешката личност, отхвърлящи страха и суеверните предразсъдъци, приканващи към активни действия. Колко актуално звучат и днес думите на Стефан Стамболов, произнесени година преди Освобождението: „Нашето отечество е в отчаяние. То е потънало в кръв и сълзи, то бедствува, след малко съвършено да пропадне, а ние се късаме на партии, гоним се, правим си спънки и изхабяваме силите си в борба не само безполезна, но и вредна. Но доста за това. Болестта има нужда от лек и тоя трябва да се намери. Нашето спасение е в ръцете ни. Стига да поискаме, и ние от разглобен и парализиран труп можем да станем здраво и пъргаво тяло, способно да живее самостоятелен и разумен човешки живот…“.[1]
И ето, в навечерието на стогодишнината от установяването на празника на Народните будители и тридесетата годишнина от възстановяването му, които ще отбележим догодина, е крайно време да се вслушаме в посланията на нашите будители и да излезем от епохата на атеизма и езическите вярвания, които ни носят вцепеняващ страх и смърт (вече съвсем буквално), и да последваме думите на Христос: „Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:31-32), за да заживеем разумно и с присъщото за човека достойнство.
[1] Стефан Стамболов, уводна статия във в-к „Нова България“, бр. 59 от 9.1.1877 г.
Снимка: в-к „Дневник“
