Православните богослужебни текстове, които се четат или се пеят, са едно от богатствата и украшенията на нашия църковен живот. Защото това са творби на църковна средновековна поезия, която продължава да се поддържа и до днес в установените отпреди много векове ритми, стилови фигури и образи. Разбира се, в пълнота това е възможно само за съвременни химнографски творби, писани на отдавна мъртвия византийски гръцки език, но така или иначе това творчество с различен успех продължава и днес. А при превод на гръцки богослужебни текстове (от средновековието или от съвременноста), на съвременен език, та дори и на църковнославянски (а такива преводи се правят и днес), не могат да се спазват поетичните форми, особено ритмиката. Те до голяма степен се губят, защото в тези преводи водещият принцип е да се запази съдържанието, а не формата. Това обаче не може и не бива да е пречка смисловото и поетичното богатство на тези текстове да се предава на съвременен, разбираем за богомолците език. В тази насока несистемно се полагат усилия, обикновено от ентусиасти, които се стремят да следват принципа на св. апостол Павел „в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат“ (1 Кор. 14:19).
Двери от години публикува такива преводи – било от гръцкия оригинал, било от църковнославянски, за да дава възможност на читателите си да се докоснат в пълнота до съдържанието на богослужебните ни химни. В лицето на българския свещеник Траян Горанов, служещ в гръцка църква на Архиепископията за Великобритания на Вселенската патриаршия, се намери и ревностен преводач на такива текстове. Той ги публикува на своя блог в мрежата, а много от тях по свое желание предоставя и на Двери.
Затова направихме проучване сред читателите на сайта за отношението им към преведените на български език богослужебни текстове. Такива се публикуват обикновено във връзка с някои по-големи празници и дават възможност на църковните певци да изпълняват песнопенията от вечерната и утринната на разбираем за богомолците език. Но, както разбираме, много хора ползват тези текстове и в личното си правило. И това се случва най-често при сънародниците ни, които живеят на места (в чужбина, но и у нас), където нямат възможност да посещават богослуженията – както поради отдалеченост, така и поради липса на свещенослужители.
Читателите на Двери приветстват това начинание и така насърчават превеждащите да продължават безкористната си работа, за да стават свещените текстове понятни за богомолците и да им носят онази полза, заради която тези текстове са били съставени от своите автори.
Ще посочим някои мнения на читатели:
- Текстовете, преведени от отец Траян, са на разбираем за мене език и по този начин достигат до сърцето ми. Особено полезни ми бяха по време на пандемията, когато църквите бяха затворени. Понякога правим с отец Траян утрините и молебени оnline (по Скайп) и ми е много приятно, че мога да участвам даже без да имам предварителна подготовка. (Станка Г., гр. Торки, Великобритания)
- Текстовете на църковнославянски са благозвучни, но много от думите са неразбираеми. Аз като участник в самото богослужение (тъй като помагам на клира, използвайки преведените текстове на о. Траян), когато прочитам или пея, разбирам смисъла им и усещам молитвеното им звучене; по този начин се надявам това да усещат хората, присъстващи в храма. (Нели Шиварова, гр. Хасково)
- От известно време използвам страницата в blogspot на о. Т. Горанов за богослужебни текстове. Много полезна и за начинаещи като мене, и за напреднали. Това, което прави впечатление, е прецизното оформление, подредба и прегледност. Много бързо може да се ориентираш в дадена служба и да откриеш търсеното. В храма, където се включвам в богослужението, има утвърдени псалти. Благодарение на службите, които о. Траян качва, съумявам да направя предварителна подготовка: проверявам тропарите, стихирите, кое на кой глас е, както и самото подреждане на вечерната, утринната и светата литургия. Много полезен блог за желаещите да се научат. Благодарности и поздравления за този труд на о. Т. Горанов (А.П., гр. В.)
- Преводът на службите дава ясно разбираема представа за това, кой празник почитаме в дадения ден. По този начин миряните също стават по-съпричастни с почитта към светията или празника, тъй като църковнославянският не всеки го разбира и по този начин се губи нишата. Оценяваме труда на о. Траян и подкрепяме делото му за близкият достъп на химнографията до народа. Възползваме се от неговите трудове и придобиваме голяма полза от тях. (презвитера Гергана Христова, църковна певица, Неврокопска епархия)
- Преводите ми харесват, защото правят достъпно Божието слово на български език. Спомагат да се усили вярата ми и познанието за Бога. Дават ми сърдечна молитва и помагат да принеса покаяние на Бога. Какво повече му трябва на човек от това да може да се моли добре и да служи на майчин език? Слава на Бога и благодаря за превода. (Младен Янев, Стоук-он-Трент, Великобритания)
- Преводите ми харесват много, защото винаги „идват“ на помощ – биват ми изпращани като линк, когато се нуждая от богословски текст по конкретен повод. Познавам ерудицията и дълбоката вяра на преводача, затова вярвам, че са освен добре преведени, също и боговдъхновени. Много благодаря на преводача и на редактора от името на семейството си. (Надя Йончева, Есекс, Великобритания)
- Много полезни преводи! Продължавайте в този дух и не спирайте! (О. Добромир, Великобритания)
- Хората не разбират църковнославянските текстове, а и певецът ми е самоук, затова преводите са от голяма помощ. (Архим. Йосиф, гр. Бойчиновци)
- Като ползвател на преводите на службите от отец Траян в Българската православна църква в Монреал мога да кажа, че е изключително приятно да се разбира всяка една думичка от богослужението. Не е необходимо да се напрягаме да търсим смисъла и да губим връзката, когато някоя дума ни убягва. Също така получихме положителен отзив от присъстващите на службите за това, че се служи на български. А и преводите са направени така, че да звучат приятно за слушателя и да имат мелодика без дори да се налага да се изпее даден текст. Надяваме се, че и за в бъдеще ще имаме възможността да се радваме на прекрасни преводи. (Гергана Г., Канада)
- Честито Рождество Христово! Здраве и спасение. В момента певците пеят на български и хората слушат с внимание. Хвала, попе Траяне! (свещеник от България)
- Винаги, когато отец Траян публикува превод на дадена служба, тя се използва от мене на певницата изцяло. Тоест, цялата вечерна, съответно утринна служба се пее на български език. Тропарът и кондакът на светата Литургия – също. Прилагам гласовете според възможностите си. Според мене използването на български език в богослужението е крайно наложително. Имаме си библейски основания, апостол Павел предпочита да говори на разбираем за хората език. А за делото на светите братя Кирил и Методий и за борбата с триезичната ерес няма нужда да припомням. Да помислим и за бъдещето на Църквата – децата, които нямат понятие от църковнославянски език. Преводите на отец Траян са богословски издържани, достъпни, осъвременени. (църковен певец, България)
- В 21 век сме и е крайно време да се замислим доколко нашата просветна дейност (на свещениците) е адекватна на времето си. Ще споделя с вас как реагират хората след края на богослужението, когато са чули утринната на български език. Те благославят човека, който е превел текстовете. Някои плачат, на други лицата са просветлени. Хората са щастливи в Господа. Казват, че всичко са разбрали. Молят се преводачът да бъде жив и здрав, та да се просвещавали. Смятам, че повече няма нужда от коментар по отношение използването на преводите на отец Траян. (свещеник, България)
След последните думи на (по разбираеми причини) предпочелия анонимност свещеник няма нужда и от наш коментар.
