Вече се знаят имената на кандидатите за нов митрополит в Силистра с титла Доростолски. Затова е време да се напише нещо за предстоящия избор. Но вероятно тук някой ще рече, че авторът прекалява да се прави на учен с тия латински думи. Е, чувството за прекаляване винаги е субективно, но пък защо да не се вдигне летвата, мъничко поне?
Този въпрос в заглавието на латински означава „за кого е добре/изгодно?“, „в чия полза?“ е нещо си. И доколкото един бъдещ митрополит ще има контакти и с хора от съседните страни поне, ето го този въпрос и на комшийските ни езици:
Рentru cine este bine?
Кimin için iyi?
Гια ποιον είναι καλό?
На сръбски и повардарски няма да се превежда, защото те добре разбират и български.
За по-любопитните трябва да се поясни, че въпросът е известен още от древност – от една реч на великия оратор Цицерон (1 в. пр. Хр.), който пък твърди, че го е заимствал от друг римски мъдрец от 2 в. пр. Хр. Въобще древен и мъдър въпрос, както се вижда.
И каква е връзката с митрополитския избор?
Ето, това е въпросът! За кого е изгодно кой и какъв ще е бъдещият митрополит?
За събратята му в Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия?
За вярващите от епархията?
За клириците в епархията?
За трета страна?
Събратята митрополити в Св. Синод естествено са заинтересовани от качествата на бъдещия Доростолски митрополит, затова и имащите възможност да наложат свои протежета в списъка на „достоизбираемите“ (т. е. „достойните за избиране“) явно са се постарали подобаващо. И също така подобаващо са се постарали да не включат други кандидат-митрополити, които няма да им „влязат в схемите“. Nomina sunt odiosa (пак от латински: „имената са омразни“, т. е. няма да се споменават имената) – и на включените, и на невключените.
Вярващите, „редовите“ вярващи, от които в епархията нищо решително не зависи, най-много би трябвало да се интересуват от качествата на бъдещия си митрополит, защото на тях им трябва духовен баща, грижовен пастир, жертвоготовен помощник в живота и по пътя на спасението. И вече „дребна подробност“ е това, че от тях нищо не зависи и затова никой не ги пита. Те просто трябва да чакат и да приемат резултата, когато им го спуснат. А няколкото миряни-избиратели в епархията лесно се убеждават и „мотивират“ да гласуват за „правилния“ кандидат. Азбучен пример стана първият варненски избор преди седем години – срамен избор, който сетне „срамежливо“ отмениха.
За клириците в епархията е важно кой ще е новият митрополит, защото той ще е техният пряк началник. Те пък са преките му подчинени, които ще трябва да орат, да сеят, да жънат, да вършеят и в житници да събират. И не става дума за материални храни, а за духовните житници, за които май най-малко се грижим. От тях, „средните“ клирици, пак няколко ще трябва да избират според указанията, които ще получат и ще се „мотивират“ съответно по някакъв начин – няма да се уточнява, за да не се съблазняват незапознатите с църковните потайности. Останалите епархийски клирици са просто потребители на резултата от нечии действия – честни или нечестни, не зная, Бог знае! (2 Кор. 12:3).
За „третата страна“ не може да се говори лесно, защото тя е нещо като коронавируса: никой не го вижда кой е, какъв е, къде е и как действа, но все пак хората страдат и дори мрат от него. Ама други убедено твърдят и се кълнат, че той (тя, те) не съществувал(и), че това били измислици на разни конспиратори, масони и не знам какви фасони. Само че резултатите почти винаги изненадват и почти винаги неприятно. А „всяко чудо за три дни“ и „победителите не ги съдят“.
Още като се видят двата показателя – кого слагат за временно управляващ епархията и кого включват или не включват в списъка на „достоизбираемите“, човек се сеща откъде и накъде духа вятърът. А за него, за този вятър, полезащитни горски пояси няма, пък и колкото имаше в Добруджа, почнаха да ги изсичат или да съхнат.
Съхнат от „духа на времето“.
