Понеже съм от хората, които издават и публикуват съдържанието на наредбите си в областта на светото пастирско служение в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, намерих за необходимо да споделя и с досточтимите читатели на Двери затрудненията в духовното обгрижване на епархиотите ми по време на връхлетялата ни по цял свят пандемична болест.
Нямам намерение да се оплаквам – не само защото такова ми е служението, което съм длъжен без ропот съвестно да изпълнявам, но и затова, че освен Бог никой друг не може да ми помогне. Особено сега, в това време разделно, когато в цял свят с невиждана ярост върлува този нов вирус, който е признат и наричан от всички ни, а сигурно ще остане и в човешката история с хубавия прякор „корона“.
Ще подмина и обстоятелството, че информацията за неизбежното зло за живота ни, макар да ни залива отвсякъде, няма прозрачност и яснота, защото са намесени много и най-различни интереси, които вместо да се обединят и да се подкрепят в името на най-скъпия Божи дар – живота човешки, гледат безпомощно как вирусът свободно завладява вече цялата вселена.
Споделям това, защото още като дете на село, не знам зашо, но си говорехме, че жълтата раса – имахме предвид Китай – ще завладее света. Разбира се, това не стана чрез война, както си въобразявахме по детски, понеже беше и най-многолюдната държава в света. Но не минаха и 60 години и сякаш виждаме сега това да става чрез вирус, който се появи в и тръгна от Китай с име на човешка „корона“, тъй като само човеците носят на главите си такава чест.
Този вирус обаче, като победител за момента, променя всичко в света. Е, засега границите на държавите са същите, но жертвите ги броим всеки ден без да чакаме края на необявената война. И това ни плаши най-много, защото аз поне не зная колко ще бъдат погиналите в целия свят, а и аз може да съм сред тях. И тази неизвестност ни кара да променяме мисленето си, познанията си, интересите си, приятелството си, морала и нравствеността си, бита и душевността си, собствеността, традициите и практиките си, духовността, дръзновението, обичаите, законите, дори догмите, каноните и светостта на вярата и Църквата си.
За телесното обгрижване на епархиотите ми вече съм улеснен от държавните, административни и лекарски разпоредби по време на кризата, на които и аз съм съпричастен, дори длъжник в обичта си към ближните, които трябва да обичаме като себе си. И целта е ясна: да запазим здравето, благополучието и спасението на Божия народ.
За да има баланс обаче и в написаното тук, ще споделя пред вас явните затруднения на духовното обгрижване на епархиотите ни. Проблем номер едно, разбира се, е коронавирусът. Негови носители са не само заболелите и тези в карантина, но той е между всички нас във въздуха. А все още няма и ефективни лекарства. И всеки изминат ден заболелите стават повече. Множество специалисти дори твърдят, че всички ще изпитаме силата на коронавируса, чието име свидетелства, че досега в човешката история той наистина е окачествен като нов вирус с корона.
Вярно, ние, християните, имаме упованието, че не сме сами, че Бог е и „ще бъде с нас“, че е „Началник на мира“, „чуден Съветник“, в Когото се спасяваме. Но дори ние, които от детинство знаем Св. Писание, често сме безразлични и не вършим нищо, което да ни направи мъдри в Господ Иисус и веднъж завинаги да се убедим в Неговите думи, че всичко това Бог го допуска, та всички ние да Го познаем и, ако оцелеем, да си извлечем поука от думите на св. Евангелие: „стани, вземи си одъра“, „върви у дома си“ и „повече не греши“.
Благонамерението ми обаче, както споменах, е да споделя с читателите какво правим с енорийските свещеници за духовното обгрижване на епархиотите ни.
Ето какво хванахме като „ловци на човеци“ в Божията река на живота между двата океана: За мнозина от читателите ни изложеното няма да е пълно, но с Божия помощ ше се радваме, ако написаното тук бъде от полза и на някой от вас.
Въпрос: Вярвам всеки от нас, ако не външно, вътрешно се пита: „Какво да правя вкъщи в това време на зараза по целия свят? Вече цяла седмица съм домошар и едва издържам!“
1. Разбира се, като православни българи ще прибегнем до Св. Писание – Книгата на живота и до Св. Предание, които ни дават пълноценен отговор най-вече в духовната област на човешкия живот.
2. Да не забравяме, че сме във Великия пост – време на въздържание от блажни храни, време, лишено от духа на празнословието, отчаянието, любоначалието, на лукавите мисли, похотта на плътта, на очите и гордостта човешка, а също: време на усърдна молитва и духовна просвета, на целомъдрие, смиреномъдрие, послушание, търпение, любов, осъзнаване на личните ни прегрешения и неосъждането на нашия брат и сестра.
3. Да благоразсъдим ситуацията в светлината на православната ни вяра и да видим дали това, което става днес по цялото земно кълбо, не е в съгласие с Божието домостроителство; дали е случайна тази пандемия, която бушува навсякъде точно през Великия пост и в този специален за нас период на духовен подвиг преди Великден. И отново в същия дух: дали Господ не ни дава урок, ако оцелеем, да умножим вниманието си към нашата молитва и покаянието, коригирайки светските си старания и стремежи.
Въпрос: Ако душата ни е в смущение, страх и отчаяние, как и къде да намерим причините за всичко това и какво следва да правим?
1. Да, страхът и отчаянието наистина растат и в нас заради пандемията, социалните и икономически болести около нас и то по всички линии на материалния ни живот. В целия този страх и отчаяние под влияние на медиите ние, духовните, пред лицето на всички тези страдания в човешкия живот наистина сме в изкушение и често забравяме съществуването дори на Господа.
2. Независимо от всичко, което става по света обаче, ние намираме, че Господ ще ни помогне да разберем „добрата част“ – молитвата и любовта към ближния в Негово име. Св. ап. Павел вече ни е дошъл на помощ и ни казва: „Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала – само за него мислете... – това вършете и Бог на мира ще бъде с вас“ (Фил. 4:8-9). И още: „Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си; но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли или умираме – Господни сме“ (Рим. 14:7-8).
3. Разпоредбите и указанията на светските власти да намалим контактите си с другите не само ще ни помогнат да спрем разпространението на вируса, но също ще ни съсредоточат напълно да вникнем в живота на вярата ни според Божиите наредби. Защото „плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон“ (Гал. 5:22-23).
Въпрос: Какво трябва да правим сега, когато не бива да се събираме, за да вземаме масово участие в богослужението и по църковния ред спокойно и разумно да приемаме светите Тайни?
1. Ако ти, досточтими читателю, си от онези, които заради забраните не бива да ходят на църква, не си въобразявай, че това е краят на твоя живот в Христос. Помисли си за нашите предшественици във вярата, които са живеели в пещери и земни пропасти, където са погребвали умрели, където са хвърляли затворници и диви зверове и такива, които са били по-зли и от зверовете, както и такива, които са били твърди във вярата си и които още се помнят от живите понастоящем. Сега е нашият ред! Св. ап. Петър казва: „Възлюбени! Не се чудете на огненото изкушение, що се праща вам за изпитание, като на случка, странна за вас, но доколкото участвате в страданията на Христос, радвайте се, та, и кога се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите“ (1 Петр. 4:12-13).
2. Умолявам ви да придобиете сила от сегашния тъмен облак. Господ няма да ни изостави, независимо какви още по-страшни новини ще видим и чуем. Нека продължим да Го призоваваме и да Го търсим в нуждите си. Вярно, ние днес нямаме „business as usual“ („обикновено служение“), нo обикновеното ни служение не може да ни направи по-добри хора. То не е в състояние да ни подготви да бъдем достойни за вечността и Царството Божие. Благодарение на сегашното състояние аз мисля, че нашият живот понастоящем е много по-близко до Божието любвеобилно внимание и грижа.
Докле сте вкъщи тези дни и нощи, прочетете, моля ви, Псалом 103 по-задълбочено и се размислете: ако Господ прави ангелите Си ветрове и служителите Си – огнен пламък (ст. 4), ако прави луната да определя времената (ст. 19) и се объркваме, когато скрива лицето Си (ст. 29), ние не казваме ли в себе си – тайно макар, когато земята се тресе, че Господ е погледнал към нея или, когато планините задимят от пожари или вулканична лава, че Господ се е допрял до тях (ст. 32)? Тогава, да благословим Господа у дома си, Който скоро ще изпрати Духа Си да обнови лицето на цялата земята след тази пандемична болест (ст. 30), а на всички нас, които чакаме, ще ни даде духовна и телесна храна òвреме (ст. 27).
Убедени в тази Отеческа обич, да благодарим на Бога в сърцата си за всичко, което става с нас, като се помолим да ни прости прегрешенията и да ни помага, тъй като Той е бърз Помощник. Да се постараем да чуем гласа на Самия Христос, Който казва: „Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството“ (Лука 12:32).
Така че, ако решите временно да не посещавате храма, тогава молете се вкъщи, в домашната си църква, четете спокойно и разумно Св. Писание, следвайте Божиите наредби ведно с домашните си. По телефона или с интернета зарадвайте приятелите си, дайте си взаимен кураж, утешете ги с блага дума и добра слога, кажете им благо, за да им стане драго и повече да се усмихват. Обезателно се постарайте да опознаете по-добре себе си, тренирайте сърцата и душите си, поднесете на Господа всесърдечно покаяние и винаги бъдете готови да се причастите, във възможно най-близко време, най-вече на Великден.
Ако вие сторите честно тези обикновени и нетрудни неща у дома, убеден съм, че Господ ще даде на всички ни светла, радостна и душеспасителна Пасха.
Ето каква е Неговата заръка: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате, но дерзайте. Аз победих света“ (Иоан 16:33).
Моля се Този, Който възкръсна от мъртвите – Христос, нашият истински Бог – по молитвите на Неговата майка св. Богородица и на всички български светци да благослови духовното обгрижване на епархиотите ни, да успокои сърцата ни, да ни помилва и спаси по великата Си милост. Амин.
