Мобилно меню

4.5909090909091 1 1 1 1 1 Rating 4.59 (132 Votes)

Пострижение м. ДанииНаскоро прехвърлях стари снимки и попаднах на тази от 1999 г. Тя е от пострижението на Атанас Николов (сега митр. Даниил) в монашество през август с. г. Снимката, както често става, ме върна назад в спомените ми за началото.

Около отец Димитър Вукадинов (от храм „Св. Георги“ в столичния квартал „Дървеница“) и архимандрит Флавиан (тогава в Дървенишкия манастир „Св. Илия“ в софийския кв. „Младост“) се бяхме събрали голяма група младежи, които посещавахме църквите, търсехме Бога, учехме се на вяра, учехме се да помагаме в храма, като четем, пеем или пригласяме. Всички, с малки изключения, учехме светски специалности. Ето малка част от групата на снимката (от ляво на дясно): моя милост, Николай (сега архим. Епифаний в Роженския манастир), Бисер (сега монах Синесий в Троянския манастир), Динко (сега Неврокопски митр. Серафим), Видинският митр. Даниил – току-що постриган в монашество, Борислав (сега йером. Йоаким в Дивотинския манастир), архимандрит Флавиан, Мирослава (съпруга на бъдещия о. Стефан), Маря, Радослав и бъдещият о. Стоян; клекнала вдясно е съпругата му Латинка.

В началото на 90-те учехме светски специалности, без дори да подозираме, че Бог е подготвил за нас една друга, по-възвишена мисия – да служим Нему. Дядо Даниил учеше Английска филология, аз – в УНСС, дядо Серафим – в Лесотехническия, о. Стоян – в Техническия университет и т. н.

След лятната ваканция на 97-а година се прибирам в София и научавам, че Динко и Атанас отишли послушници в Хаджидимовския манастир „Св. Георги“. По онова време интернет и мобилни телефони не ползвахме, за да се уведомяваме. На мене първоначално ми прозвуча странно, защото те пред мене не бяха споменавали нищо за намеренията си. Бисер вече беше в този манастир, а Николай се присъедини по-късно. Дядо Натанаил – светла му памет! – замонаши първо 27-годишния Атанас с името Даниил. Беше събота, 7 август, а на следващия неделен ден го ръкоположи в дяконска степен.

Ние всички много се радвахме. Помня, че бяхме доста голяма група познати младежи, които присъствахме на пострижението. Аз се разтреперих, когато всички трябваше да минем да поздравим новопостригания и да го питаме: „Как ти е името, брате?“. Атмосферата беше изключително затрогваща. Плакахме от радост. Бащата и майката на монах Даниил бяха дошли от Смолян и наблюдаваха стоически тайнството. Представям си какво е било в душите им…

На 27 ноември пък се навършват 15 години от ръкоположението на йеродякон Даниил в йеромонашески чин.

От януари 2008 г. той е викарен епископ на Неврокопска епархия, а от 2011 г. стана викарен епископ в Америка на митр. Йосиф. След смъртта на дядо Дометиан беше избран за Видински митрополит на 4 февруари 2018 г. На мене, като човек от Северозапада и бивш свещеник на Видинска епархия, ми стана жал за него, че пое най-бедната в духовно и финансово отношение епархия. Но знам, че дядото е честен и трудолюбив, а тъкмо от такъв архиерей имаше нужда тази епархия. Затова от сърце му желая: на многая и благая лета!

Свещеник Траян Горанов, гр. Девън, Великобритания – Западно- и Средноевропейска епархия


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhh38 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.