За пореден път Св. Синод на БПЦ излезе със становище, сега за Закона за социалните услуги, който повечето пасоми на БПЦ няма да прочетат и до средата. Обширният текст представлява критичен анализ на съответния закон, изпълнен с юридически термини и написан на съответния език: „В противоречие с основни принцип на правовата държава в подзаконов нормативен акт се дават легални дефиниции на основополагащи понятия“. В посланието едни правни положения се противопоставят на други, на една законова идеология се противопоставя друга.
Православните християни обаче очакват от своите синодни старци да им представят евангелските принципи и Христовия дух, спрямо които те да се ориентират в съвременния свят на алтернативни новини и истини. Никой от вярващите у нас не очаква духовните ръководители на нашата църква да правят правни анализи.
Какво ни показва текстът, публикуван на синодния сайт? Че нашите архиереи са заели дадена юридическа позиция по въпроса за социалните услуги. Те ще трябва да я защитават сред много други позиции в полето на правистите, водейки несвойствени за тях диалози. Единственото християнско съдържание в този текст са традиционните уводни думи за „грижа за християнското семейство и традиционни ценности“, които могат да се сложат навсякъде.
Какво ще разберат редовите пасоми от този текст – че БПЦ има становище, че БПЦ е против сегашния закон, както беше против Истанбулската конвенция, както е против много други неща. А какво предлага?
Обществото очаква от църквата не само да говори за любов и грижа „към тия малките“ (Мат. 18:6), но и да покаже как това се осъществява по епархиите. Ако някакви лоши „доставчици на социални услуги“ искат да разрушат „християнското семейство“, то какво показват нашите епархии като пример за безкористна и „неплатена от западни фондации“ грижа за хилядите деца в риск? За децата особено в провинцията, които не ходят на училище, които гладуват, за родителите, които не знаят как да бъдат родители, нито искат да научат.
Как за последните 20 години нашата църква се погрижи за укрепването на традиционното православно семейство? Как се противопостави на насилието в него? С кратка беседа и концерт на 21 ноември? С проповеди от амвона за семейството на св. Йоаким и Анна? Как се погрижи за старите, болните, немощните? С послания и становища ли?
Подобен бездушен текст не може да е дело на духовници, на хора със съвест, последователи на Иисус Христос. Всички трябва да си даваме сметка, че сферата на социалните услуги е място за служение. Работещите там се сблъскват с най-тежките случаи в човешкото битие, с много болка и често – с истинско падение. Затова тези хора имат нужда от подкрепа и насърчение от църквата.
А как се почувстваха стотиците социални работници, редови православни християни, които с отдаденост се трудят в тази сфера, след като прочетоха становището на своите синодни митрополити и духовни авторитети? Много от тях приемат своята работа като служение на ближния, а сега са заклеймени като „проводници на чужди интереси, вредни за обществото ни“. Как се почувстваха майките на деца с увреждания, за които „лошите“ НПО-та осигуряват единствената адекватна помощ за техните рожби, а сега църквата предлага тези услуги да се върнат пак на държавата и чиновниците?
Грижата за децата, хората с увреждания, старите, болните, самотните изисква отдаденост, саможертва, много работа и безкористна любов. Това трябва да покаже църквата на нашето общество, а юридическите анализи в този случай няма да помогнат.
