Мобилно меню

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (27 Votes)

78Един от великите боговидци на св. Православие, св. Амвросий Оптински, обичал да повтаря на идващите при него поклонници: „Човекът трябва да е като колело. Само в най-долната си част трябва да се допира до земята. Всички останали части трябва да бъдат над нея“.

Това наставление е плод не толкова на неговия дългогодишен опит като духовник и наставник на хиляди чеда, а преди всичко на общуването му със Светия Дух. За нас, съвременните хора, това звучи като истинско проникновение.

Колко хубаво щеше да бъде, ако наистина беше така! Колко различен и далеч по-красив би бил животът на хората и особено на вярващите, ако бяхме го превърнали в реалност, част от нашето битие.

Защото човекът робува на духовете на земята, след като е допуснал да опустошат храма на неговата душа и носи оковите на материята. Още от изгонването на праотците ни от Едем и до ден днешен ние сме потопени в калта на злободневието, грохнали от изнемога в прегръдката на изхабяващото ежедневие. И колко от нас повтарят с въздишка: „Какво да правя? Такъв е животът“. И особено сега, когато процесите на глобализацията са особено динамични и техните стихии пронизват тънката нишка на живота. Светът е потънал в консуматорство, а настоящото поколение представлява една огромна армия от потребители, които са навели главите си ниско и са заровили талантите си в земята. И не само не вдигат главите си към Небето, но и ги зарявят още по-дълбоко и дълбоко надолу. Живеят за всеки един ден, но без да споделят идеите на вечността, а са се насочили единствено към отговорите на битовото преживяване. Така се отбиват атаките на живота и се понасят предизвикателствата на неизбежните проблеми.

Синовете на Авраам предпочитат да следват законите на царството на кесаря, а не заветите на Царството на Духа. Стремежът и борбата за Царството Божие е присъщ за малко, твърде малко търсещи души... Останалите предпочитат да се оправдават с баналните шаблони на света и да стенат в желязната хватка на живота. Да живееш по законите на света означава да се луташ от болката до надеждата, като преживяваш разочарование след поредния опит да намериш усещането за пълнота. Неизбежно се превръщаш в нихилист или в циник.

Св. отци са прозрели смисъла на всяка житейска дейност и, отдръпвайки се от този неспирен панаир на суетата, са се отдали на общуването си с Бога. Постепенно, опознавайки себе си, са разбрали своята слабост и нищожество. Отказали са се да намерят утеха в своите окови. Защото замисълът на Бога е друг и това го знаят само най-просветените души. Битието да бъде осветено и поднесено като благодарност от Неговите чеда за предоставения подарък – чудото на живота. За този неповторим подарък от времето, в което всеки е призован и призван да се яви в света. За да може да премине неговата сериозна школа и чрез преживяване на своята съкровенна „метаноя“ да достигне обòжение в неспирното движение нагоре към Царството Божие. В изпълнение на великия завет на Предвечния Отец отново да заслужи с дела на вяра и правда мястото си в рая. Да се върне в достойнството си след нестихваща битка с пороците на падналата си природа и внушенията на падналите духове на злобата. Но за да стори това трябва да бъде докоснат, да бъде посетен от „небесния огън“, който разпалва ревноста за духовната битка: като захвърли призраците на света и се освободи от привързаността към ежедневните грижи, които хората са превърнали в канони.

Спасителят предупреждава в Светото Писание: „Внимавайте сърцата ви да не бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи, за да не ви застигне оня ден внезапно!“ (Лука 21:34). С това наставление иска да ни държи духовно будни, трезви и да се пазим от приспивния ритъм на светския живот. Като Учител и Спасител да ни освободи от неговите вируси и от бавната, но всепроникваща отрова на суетата. Да ни отклони от спиралата на рутината и на онова ширещо се „гонене на вятъра“. Вярващият в Него, а и всеки човек да бъде „събран“ в една изградена, цялостна личност с духовен гръбнак и въплътено единство от дух, душа и тяло, осветено от Светия Дух. Да бъде воден от чистия стремеж да изпълни с духовен смисъл своето пребиваване на земята. За да избегне лутанията на Марта при посещението на Сина Божи, а да следва кротко въздържаното, но и мъдро поведение на Мария. За да бъдат просветени и да изберат „добрата част, която няма да им се отнеме“ (Лука 10:42). С верността и истинското си упование в Него да победят законите на земното притегляне!

Християнинът, където и да се намира и с каквото и да се занимава, има една единствена важна и неотменима задача. Спасителят остави Завет – съкровен, но и всеобхватен: навсякъде и във всичко да се разчита на Него. Много ясно и категорично звучат словата: „На първо място търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде!“ (Мат. 6:33). Това трябва да бъде основната ос, гръбнакът на нашето земно пребиваване. Всичко друго е отпадане от благодата, отсътпление от светото призвание и висшия замисъл на Бога. Няма никакъв смисъл от оправдания и уклончиви отговори, защото цялото Свето Писание е не само изцяло боговдъхновено, но и лишено от всякакви крайности. Предава изцяло пълнотата на Бога и Неговия замисъл за всяко творение. Винаги, когато вярващите са се придържали към тези слова, са получавали не само „благодат въз благодат“, но и са позволявали на Бога да разреши всичките им проблеми и в светските им области. Нещо повече: следвали са успехи и неочаквани постижения. С вярата си са отваряли врата след врата, преодолявали са предизвикателство след предизвикателство, превъзмогвали са изкушение след изкушение. Всеподателят не само им е дал необходимото, но и е прибавил много над това.

Затова нека не пием от отровните извори на света, а от живата вода на вечната Витезда – св. Църква и да продължаваме храбро напред, преодолявайки апатията на хората и злобата на бесовете. Да бъдем като колело, като само в най-ниската си част докосваме земята, а във всичко друго да сме устремени към Небесния Цар. Защото сме изкупени с драгоценната кръв на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и сме призовани да живеем в несъкрушимото Му Царство! Амин!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhkkq 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.