Рече Иисус на учениците си: Не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат: за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките. (Лука, 17:1-2)
Под това заглавие авторитетен български вестник прави обзор на зрителския интерес към предаването „Ясновидци” по bTV, отбелязвайки, че успехът му е изненадал дори неговите продуценти. Врачките били най-гледани, събирали солиден процент от българските домакини пред телевизора и има няма милион и половина са се заглеждали в „метафизичното риалити”. Аз лично не съм го гледала, но тъй като пост-соц. врачките отдавна се превърнаха в типаж, се опитах да си представя участничките в шоуто. Средностатистическата модерна БГ врачка е жена в неопределената възраст около 50-е, обилно гримирана, с гривни, обици, амулети, фиби и т.н. атрибути, носещи носталгичен спомен за соцмодата. Оказа се обаче, че продуцентите на „Ясновидци” са професионалисти – съвсем целенасочено са разчупили шаблона. Мъже и жени по равно мерят сили на тепиха на свърхестественото, а сред участниците има дори и младежи. Не, нямам намерение да трупам дивиденти в полза на своята теза от външния вид на участниците – въпреки че последната модна вълна в риалити-шоутата прави точно това. Подиграват се на нещастни хора от висотата на собствения си перфектен look (от къде ли пък са толкова сигурни в него?) и карат също толкова нещастни хора пред телевизорите да се идентифицират с „елита”, присъединявайки се към публичното линчуване на риалити-антигероите... Тъжна история. Но не за това ще говорим сега, а за нещо много по-важно.
Продуцентът на предаването Магърдич Халваджиян заявил, че той лично не вярвал много „в такива работи като ясновидство, но ще ви кажа, че вече от три местни районни полицейски управления търсиха участници в "Ясновидци" за помощ и съдействие. Обаждат се и много хора предимно с откраднати коли и изгубени кучета." От bTV обяснили още, че
към предаването имат интерес всички рекламодатели, които са се насочили към праймтайма
към предаването имат интерес всички рекламодатели, които са се насочили към праймтайма
Налице е едно съвсем професионално отношение към врачките, сиреч към окултизма, нравствено-неутрално, което се ръководи единствено от ползата. Дълбоко ми е противна съвременната етика на успеха с нейната мимикрия, със самовлюбеното извисяване „над тези неща” (добро и зло, пошло и възвишено, лъжа и истина, а светостта е съвсем анахронизъм), които явно карат човека днес да се чувства уязвим в избора си.
Всички риалита, като подготвяни от психолози, заявяват, че имат обществено-полезна цел. В случая да насочи общественото внимание към популярно явление, с което злоупотребяват много шарлатани, от които обществото страда. Естествено, авторите на подобни предавания знаят по-добре от всеки друг, че дори да е налице „просветителски елемент”, той е вторичен. Във века, когато всичко придобива реалност, само ако оживее на екрана и когато антирекламата е желана от мнозина като агресивна реклама, то повече от ясно е, че „Ясновидци” единствено налива вода в мелницата на окултистите.
Като оставим настрана моралната страна на въпроса, лъжата в рекламата е изключително скъпо струваща, твърди рекламният гуру Лио Бърнет. Така и в този случай, като оставим настрана моралната страна на въпроса за „неутралитета” на авторите на предаването,
рекламата на окултизма струва изключително скъпо... на зрителите
На онези домакини, които бързат да приберат вечерята, за да затаят дъх пред екрана, а на следващия ден да изтичат при кварталната врачка, която да им обясни, защо мъжете им са винаги кисели и за последно са им подарили цветя преди пет години, и как да се развали тази черна магия... Че някоя врачка или „маг”, ще им открадне седмичния бюджет, е малката беда. Много по-скъпо ще струва на скучаещата домакиня, чудеща се как да разчупи монотонното си ежедневие, доверието към ясновидството и окултизма въобще. Доверие, за което допринася самото обговаряне на темата по телевизията (в праймтайма!), а какво остава за откритото й рекламиране чрез „отсяване на шарлатаните от истинските ясновидци”.
За разлика от Магърдич Халваджиян, Църквата вярва в съществуването на ясновидството. Вярва, но не му се доверява. И по-точно, не вярва в истинността, тоест в благостта на силите, които го правят възможно. Вече 20 века тя носи и предава, чрез най-добрите си представители, познанието за духовния свят, където за разлика от човешката душа, има само два цвята – черният и белият. Ангели и демони. Демоде в ушите на любителите на поезията, но за реално сблъскалите се с този свят – изстрадан опит и неоспорима действителност, в повечето случаи кошмарна. Началото е невинно – една игра „с клечки” на детската площадка, малко хорър на купона след полунощ („Защо да не си полафим с Джон Ленън?”), един епизод на „Ясновидци”, вдъхновил ни „да се пробваме и ние”...
Първата крачка е доверието, открехването на вратата
към един свят, който не познаваме, но от който, подобно на непредпазливо дете, никак не се страхуваме. Отваряме вратата на непознатия от любопитство, безотговорност, инфантилност. Подлъгваме се от чувството за сигурност и защита, които материалният свят ни внушава. И това не е съвсем лъжа – след грехопадението човек се лишава от естествената защита на непосредственото общуване с Бога. Автономното му съществуване го прави безкрайно уязвим за духовните същества, желаещи неговото зло. („Защо пък точно зло да желаят? – Ами, просто така, от злоба и без друга причина..”) Бог скрива от телесните очи на падналия човек духовния свят, за да го защити. „Кожените дрехи”, които обличат Адам и Ева, напускайки рая, са именно за тяхна защита. За да се запази свободата на Божието творение, макар и паднало, и за да му се спести сблъсъкът с една реалност, която човекът вече не бил в състояние да понесе. Християнските аскети учат, че е велико благо на Бога към хората, че е скрил от очите им демоничния свят. А също и ангелския - не само, защото хората нямали очи, с които да гледат ангелите, а и за да запази изцяло свободата на човешкия избор в този живот.
рекламата на окултизма струва изключително скъпо... на зрителите
На онези домакини, които бързат да приберат вечерята, за да затаят дъх пред екрана, а на следващия ден да изтичат при кварталната врачка, която да им обясни, защо мъжете им са винаги кисели и за последно са им подарили цветя преди пет години, и как да се развали тази черна магия... Че някоя врачка или „маг”, ще им открадне седмичния бюджет, е малката беда. Много по-скъпо ще струва на скучаещата домакиня, чудеща се как да разчупи монотонното си ежедневие, доверието към ясновидството и окултизма въобще. Доверие, за което допринася самото обговаряне на темата по телевизията (в праймтайма!), а какво остава за откритото й рекламиране чрез „отсяване на шарлатаните от истинските ясновидци”.
За разлика от Магърдич Халваджиян, Църквата вярва в съществуването на ясновидството. Вярва, но не му се доверява. И по-точно, не вярва в истинността, тоест в благостта на силите, които го правят възможно. Вече 20 века тя носи и предава, чрез най-добрите си представители, познанието за духовния свят, където за разлика от човешката душа, има само два цвята – черният и белият. Ангели и демони. Демоде в ушите на любителите на поезията, но за реално сблъскалите се с този свят – изстрадан опит и неоспорима действителност, в повечето случаи кошмарна. Началото е невинно – една игра „с клечки” на детската площадка, малко хорър на купона след полунощ („Защо да не си полафим с Джон Ленън?”), един епизод на „Ясновидци”, вдъхновил ни „да се пробваме и ние”... Първата крачка е доверието, открехването на вратата
към един свят, който не познаваме, но от който, подобно на непредпазливо дете, никак не се страхуваме. Отваряме вратата на непознатия от любопитство, безотговорност, инфантилност. Подлъгваме се от чувството за сигурност и защита, които материалният свят ни внушава. И това не е съвсем лъжа – след грехопадението човек се лишава от естествената защита на непосредственото общуване с Бога. Автономното му съществуване го прави безкрайно уязвим за духовните същества, желаещи неговото зло. („Защо пък точно зло да желаят? – Ами, просто така, от злоба и без друга причина..”) Бог скрива от телесните очи на падналия човек духовния свят, за да го защити. „Кожените дрехи”, които обличат Адам и Ева, напускайки рая, са именно за тяхна защита. За да се запази свободата на Божието творение, макар и паднало, и за да му се спести сблъсъкът с една реалност, която човекът вече не бил в състояние да понесе. Християнските аскети учат, че е велико благо на Бога към хората, че е скрил от очите им демоничния свят. А също и ангелския - не само, защото хората нямали очи, с които да гледат ангелите, а и за да запази изцяло свободата на човешкия избор в този живот.
Но макар и с кожени дрехи, духовната чувствителност на човека не е атрофирала изцяло. Ние се родеем с духовния свят, според Божия замисъл за творението. И когато човек пожелае да свали естествената защита, дадена му от Бога, никой не може да попречи на решението му. Дори Бог. Тогава, чрез невинните в началото окултни игри се ражда първата проява на доверие към тъмния свят – в душата на човека се открехва врата, през която тъмните сили досега не са можели да влязат.
Да, според християнското учение човешкият живот е неразривно и ежедневно свързан с духовния свят, както с ангелския, така и с демоничния. Но
нито ангелите, нито демоните имат правото да насилват човешката личност
Ангелите не биха го и направили, защото свободата на човека е най-важната характеристика на Божия образ у нас. А пред демоните Бог е поставил преграда, която никой, освен човекът, не е в състояние да бутне. А когато това се случи – чрез директната и доброволна покана-обръщане към този непознат за нас свят, тъмните сили придобиват власт над жертвата си. Власт, много по-различна от тази, която според християнското учение, им дава грехът у човека и която може да бъде тема на друг разговор. Като престъпници се промъкват все по-навътре и правят човека все по-зависим. Каква ще бъде степента на това обвързване, зависи от много неща и най-вече от това доколко доброволно и осъзнато е било съгласието на човека да общува с тези сили. „Подаръците” са много – например, събуждаш се екстрасенс, започваш да четеш мислите на близките си, да движиш предмети... Колкото повече напредва в новото „духовно” поприще, толкова по-впечатляващи стават „даровете” –
постепенно човек се превръща в „инструмент”,
чрез който други сили говорят, пишат, пророкуват... На езика на Църквата това се нарича обладаване – Бог никога не общува така със Своето творение, никога не го превръща в „инструмент” на Своето действие, никога не действа в него, игнорирайки личността му, пък макар и за пет минути. След такива сеанси, ясновидците се чувстват изтощени, зле, като болни. За този очевидно горчив плод от своите занимания, те са измислили куп благозвучащи оправдания, което само потвърждава латинската максима, че лъжата е красноречива, за разлика от очевидната и проста истина...
Магърдич Халваджиян и останалите автори на "Ясновидци" дори не подозират, колко много хора страдат от лекомислените си окултни увлечения и осигуряват хляба на психиатрите. Защото те не вярвят в окултизма и са над тези разтухи на простолюдието. Не говорим за стотиците нароили се магове, за които окултизмът е професия – те са в съвсем друга, по-висша категория в скалата на обърнатите ценности. Лековатите жертви на окултизма са принудени да живеят с една реалност, с която нямат духовните сили и познания да се справят, ежедневно борейки се да си върнат изгубената свобода, захвърлените си „кожени дрехи”. Но за разлика от Бога, демоните са чужди на самата идея за свобода и никога не я връщат доброволно на човека. Изглежда безнадеждно, както и те се опитват да внушат на жертвите си, но не е. Защото Самодържец в този свят е Бог и Негова е цялата власт на небето и на земята.
нито ангелите, нито демоните имат правото да насилват човешката личност
Ангелите не биха го и направили, защото свободата на човека е най-важната характеристика на Божия образ у нас. А пред демоните Бог е поставил преграда, която никой, освен човекът, не е в състояние да бутне. А когато това се случи – чрез директната и доброволна покана-обръщане към този непознат за нас свят, тъмните сили придобиват власт над жертвата си. Власт, много по-различна от тази, която според християнското учение, им дава грехът у човека и която може да бъде тема на друг разговор. Като престъпници се промъкват все по-навътре и правят човека все по-зависим. Каква ще бъде степента на това обвързване, зависи от много неща и най-вече от това доколко доброволно и осъзнато е било съгласието на човека да общува с тези сили. „Подаръците” са много – например, събуждаш се екстрасенс, започваш да четеш мислите на близките си, да движиш предмети... Колкото повече напредва в новото „духовно” поприще, толкова по-впечатляващи стават „даровете” –
постепенно човек се превръща в „инструмент”,
чрез който други сили говорят, пишат, пророкуват... На езика на Църквата това се нарича обладаване – Бог никога не общува така със Своето творение, никога не го превръща в „инструмент” на Своето действие, никога не действа в него, игнорирайки личността му, пък макар и за пет минути. След такива сеанси, ясновидците се чувстват изтощени, зле, като болни. За този очевидно горчив плод от своите занимания, те са измислили куп благозвучащи оправдания, което само потвърждава латинската максима, че лъжата е красноречива, за разлика от очевидната и проста истина...
Магърдич Халваджиян и останалите автори на "Ясновидци" дори не подозират, колко много хора страдат от лекомислените си окултни увлечения и осигуряват хляба на психиатрите. Защото те не вярвят в окултизма и са над тези разтухи на простолюдието. Не говорим за стотиците нароили се магове, за които окултизмът е професия – те са в съвсем друга, по-висша категория в скалата на обърнатите ценности. Лековатите жертви на окултизма са принудени да живеят с една реалност, с която нямат духовните сили и познания да се справят, ежедневно борейки се да си върнат изгубената свобода, захвърлените си „кожени дрехи”. Но за разлика от Бога, демоните са чужди на самата идея за свобода и никога не я връщат доброволно на човека. Изглежда безнадеждно, както и те се опитват да внушат на жертвите си, но не е. Защото Самодържец в този свят е Бог и Негова е цялата власт на небето и на земята.
Св. отци на Църквата учат, че Бог често допуска злото, за да послужи на човека като отрезвяване от илюзията за неговата самодостатъчност и автономност. Именно в моменти на безсилие пред обстоятелствата, човек се обръща към Бога и Го вика за помощ. „Силата Ми в немощ се проявява”... Или както казва една руска пословица: „Като не влезе в църквата през вратата, ще влезеш на бика на рогата”. Така че Църквата пази неповредено съкровището на Божията благодат, която може да развърже и най-здравите връзки на човешкия враг. Защото за нас е пролята безценна Кръв, ние сме скъпо изкупени и е достатъчно да направим една крачка към Него в покаянието и Той ще измине останалото разстояние към нас, за да позволи на потърсилата Го душа да стане причастна Нему във великото тайнство на св. Причастие. И тогава човекът, познал ужаса на богооставеността, ще има очи за благата в Бащиния си дом и ще им се наслаждава, подобно на блудния син, завърнал се след скиталчество при отца си. За разлика от мнозина първородни синове, които никога не прогневиха баща си с тежки грехове, но и не почувстваха нищетата си и не извикаха към Него: "Господи, Господи, защо си ме оставил?.."
