Дойде и време за събор, време за равносметки и промяна...Развълнуваха се православните оптимисти, че нещо ще се случи. За песимистите Шестият “църковно” и вече не до там “народен” събор беше нещо “отдавна преживяно”. Цъковните клюкинки, че зад стените на Рилската обител ще има приказки за патриаршеската пожизненост активираха медиите, които 3 дни бяха изолирани от дискусиите и оставени да правят всякакви, къде вярни и невярни догатки по темата събор.
Рзговорите с “нахалните журналисти”, цитирам някои свещенници, бяха забранени, а по-невъздържаните бяха заплашвани, че ще бъдат изхвърлени от манастира с полиция. По незнайни причини висшите духовници оставиха един макар и високо ерудиран, но все пак обикновен свещеник между чука и наковалнята, между владишките недомлъвки и желанието за тайни разговори от едната страна на манстирската стена и от другата - репортерите, които седяха и чакаха отвътре някакви новини.
Когато здравето на Негово Светейшество укрепна, много от нас се питаха, защо съборът, който може да бъде свикван единствено от патриарха, не се случва?! Злите езици заговориха, че духовете между владишките лагери са се развилнели, а съборът трябва да се случи, когато авторитетът на Предстоятеля на Църквата ни бъде укрепен. С неканонично закъснение от 3 години, тези дни все пак съборът се състоя.
В ПЪРВИЯ ДЕН: Дебат за мизерните свещенически заплати. Обсъждане на по-доброто административно и финансово организиране на Църквата. Парите от наемите на църковните имоти да бъдат по-добре управлявани, а средствата влагани в строителството на приюти. - Решение отложено.
Видинският митрополит Дометиан, пък каза: “И ние да имаме достъп до Еврофондовете. Защо не”
Да, защо не, тъкмо младите и подготвени кадри в Църквата, колкото и да са малко, ще могат да се включат, за да покажат дали могат да преведат духовната институция в по-ново време, време, в което за съжаление социалните дейности и милосърдието се правят не само с вяра, но и с пари! И в тази дискусия обаче, не стана ясно какво реално ще се случва.
ДЕН ВТОРИ: Делегатка, подкрепена от митрополитите Николай и Иларион, предложи връщането към стария календар. Предложение, което стресна светските хора, и все пак дебат много по-смислен и съдържателен от последвалите грозни разговори.
ДЕН ТРЕТИ: Петък, един от митрополитите, твърде близък до дядо Максим заговори срещу пожизнения мандат на патриарха и възрастова граница до 80 години... Обидно, наистина обидно и не само за възрастния ни Патриарх, защото каквото и да се говори за дядо Максим, в годините той направи всякакви духовни и дипломатически подвизи да спаси “стадото си от вълците”. А в по-ново време се старае да удържа опитите Църквата ни да се превърне в ООД-е. Всичко това меко казано обижда и обикновенните хора, вярващите, които след 50 години атеизъм и 15 разкол очакваме от водачите си много, всичко друго, но не и междуличностни скандали и жажда за власт. Наместо коментар тук се сещам за величанието на Св. Иван Рилски – “Научил си ни на покаяние и смирение...”
Едно от малкото неща, които бяха решени в Рилския манастир, е изборът на патриарх да става с по-малко миряни. Или казано иначе - ограничаване на обикновенните вярващи от толкова важно за Църквата събитие. Може би има основание и в това, не знам ... Особено, когато се сетя за едно друго песнопение в стил “ню ейдж тропар”. Крясъците на алкохолизираните младежи пред храма по Великден! В репортаж на новините по БНТ ги излъчиха. Имитирайки църковно пеене младежите крещяха “И да се пиива ракиикааааа, защото е полезнааа”. Не знам дали е потресаващо, не знам дали гнусно, но със сигурност всичко това е много тъжно!
P.S. Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства, помогнете на тези хора! Покажете ни с кротост и благост, че Бог е любов, че Църквата се бори за всяка душа. За да бъдем заедно в храма, на следващия събор и В СЕДМИЯ ДЕН, защото всеки приел православно кръщение трябва да участва в делата на Църквата, която не е Ваша или Наша, а Една, Свята и Съборна!