Попадали ли сте на онези хранителни продукти, които щадят вашето здраве, дори когато вие не искате да си мръднете пръста за това? Например на фитнес-млякото с 0 % масленост или на супер полезната сол, която не соли. Можеш да сипваш спокойно от белия прах в супата и няма никакви шансове да я пресолиш. Веднъж се излъгах да я купя и нямах избор - трябваше да свърша кутията. И като гледах как този прах с неясна консистенция се сипеше обилно, неволно се сетих за думите на Спасителя: „Вие сте солта на земята”. А „когато тя загуби силата си, с какво ще я осолите? Тя вече за нищо не служи, но я изхвърлете навън”... Помислих си, че сме точно като тази сол – веруюто ни е с неясен състав, смесица от постулати, запомнени от този или онзи катехизис. Този карикатурен богословски микс го забъркваме с малко бяла вар (уж солта на вярата) и така белосани чакаме ... Жениха си или Годо. Напоследък все по-често се улавям, че съм в ролята на оптимиста от онзи известен соц. виц, който репликираше на песимиста с думите: „И по-лошо може да е, и по-лошо..”
Така оптимистично се почувствах, когато прочетох новината за архиерейския наместник в Петрич (колко авторитетно и отговорно звучи!) отец Ангел Кочев. Въпросният наместник осветил къщата-музей на Ванга, където всички разбрахме от медиите през последните дни, че се очаква „да се случват много чудеса”. Както подобава на всяко „свято” място, каквото се явява според думите на духовника и къщата на ясновидката: "Духът на Ванга не се губи. Нейното дело бе уникално, световно. Тя носеше любовта на Бог в себе си и бе най-близо до него".
Срам. Чудим се после защо в руските медии, влюбени в „българския Нострадамус”, последователно се натрапва лъжата, че „Българската църква не само не отрича Ванга, но дори я е канонизирала за светица”. А руските духовници съжалително клатят глави, намирайки поредно потвърждение на неласкавото си мнение за Българската църква. Не е тайна, че много духовници от епархията, включително и покойният митрополит Пимен, не бяха устояли на „пророческата й съблазън”, бяха изневерили на призванието си да пазят чистотата на вярата ни и най-безотговорно размазваха бялото и черното в умовете на енориашите си. Докато там се възцари блудкавото сиво на „народното православие”. Кривославие, чиито пророци са му врачки и екстрасенси. И толкова години Българската църква и нейният висш клир не намери за уместно да нарече бялото – бяло, а черното – черно. При една толкова популярна личност като Ванга, която е символ на метафизичното, „религиозното” за народа – как никой архиерей не намери сили да говори с „да, да” и „не, не” за нея. Имам предвид на високо ниво, където мнението на Църквата има чуваемост и придобива легитимно звучене за обществото. Пък иначе много държим да се образова религиозно този народ, но по възможност училището да му каже истините, които ние премълчаваме. С това категорично отричане на Ванга „за пред специалистите” и страхливо мълчание „за пред непросветените” докарахме нещата дотам, че хората считат известната екстрасенска за символ на живата църковност, „при която е Бог”, която спори с ужасно скучните православни духовници, където определено Бог не е така видим и атрактивен. И съвестта на хората си е съвсем чиста, щом и поп с расо, че и архиерейски наместник им казва, че „Ванга е най-близко до Бога”.
Лошото е, че го е казвал много пъти, а още по-лошото е, че като него има много – които години безнаказано разпиляват повереното им духовно стадо, хранейки го със суеверия и лъжи вместо с чистото зърно на Христовото учение. А пък иначе сме много гръмогласни да изобличаваме „атеистичното общество, което воюва с Христовата църква” – такива сме винаги, когато изобличаваме „външните”. Гръмогласни, самоуверени, мъченически настроени. И безгласни букви, когато трябва да казваме истината помежду си - да не би да се окаже, че нямаме дял в нея. Бягат от светлината, защото ги изобличава, беше казал някога Спасителят за отхвърлилите Го юдеи. Ние днес сме по-хитри: насочваме прожекторите към „външните”. Така хем не сме чужди съвсем на светлината, хем си живуркаме в църковния сумрак. Така че атеистите могат да спят спокойно, нищо няма да разстрои безбожния им мир. Няма кой да осоли обществото ни със силата на вярата, защото сол не остана.
* * *
Мамо, пак е безсолна супата”, ядосва се синът ми и бута настрани чинията. После протяга ръка към първия сурогат, попаднал му в шкафа, в случая един чипс – от онези ужасно вредните и солените, и излиза навън...
