Мобилно меню

4.0277777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.03 (72 Votes)
1_17.gifГодини наред православните християни се надявахме по важните за хората проблеми да започне да се чува в обществото и гласът на Църквата. Едно обаче не бяхме помислили – че за да се чува нещо, трябва да го има. И тъй като в обществото вакуум не се задържа дълго, започнаха да се чуват разни „гласове”. Но вместо нормален разговор с хората, който да ги примири с Бога и да ги върне към Църквата, някои от нашите клирици, вероятно изживявайки се като старозаветни пророци, правят така, че и онези, които са направили първите стъпки, да се размислят. По този въпрос е хубаво да не се успокояваме с „мнозина са звани, а малцина избрани”, защото е много съмнително ние самите на коя от везните сме седнали.

Понеже в България се свършиха всичките проблеми, освен справедливата борба за вероучение в училищата, която сигурно ще е заниманието на БПЦ в следващите 50 години, достопочтеното сливенско свещенство се събра, за да се произнесе „Urbi et Orbi”. Разбира се, „вселенският” поглед е важна характеристика от образа на енорийския свещеник, но не по-малко важен е и погледът върху състоянието на собствената енория и епархия. Аз не прочетох в интервюто на о. Евгени (тук) подобни въпроси да са занимавали отците на тайната Поморийска сбирка, но разбрах, че е направен сериозен геополитически анализ:

"Сърбите ще са наши комшии навеки, а Европейският съюз не се знае докога ще просъществува." Това добре - ясна  позиция, ама пък когато ни изнася:  "Знам, че Европейският съюз настоява да има обучение по религия у нас, за да бъде признато средното ни образование. Но не вярвам това да стане при сегашното правителство." От което може да се направи изводът, че Европейският съюз е необходимо да просъществува поне още един мандат или най-добре докато се въведе обучението по религия в България. Което, между нас казано, може да внесе известно успокоение за бъдещето на ЕС. Остава загадка и как толкова млади българи учат в западни университети, без признато средно образование, ама здраве да е – кой ще се впуска в подобни подробности.

„Чрез вероучението децата ще се научат на Божия закон. А в Писанието се казва, че е проклет всеки, който не знае Божия закон”. Колко просто било да се отървем от „проклетията”! Както споменахме, каузата на БПЦ през 21 век е задължителното вероучение в училищата. След като Църквата не може да привлече младите към храма, тази отговорност трябва да се вмени на училището: то да се оправя! Ние сме си свършили работата... Остава обаче да се уточни и понятието „знание на Божия закон”. Изглежда, че то се отъждествява с изучаването му. Ако е така, сещам се, че и Сталин е учил в семинарията в Тифлис, но това не му е помогнало много.

След това научаваме, че "в Европа никъде малцинствата нямат такива големи права наравно с мнозинството", което, разбира се, не е така, но и не в това е въпросът. Започнем ли да говорим за малцинствени права, вместо за индивидуални, лични, значи сами си вкарваме "вълка в кошарата". Не е лошо тези неща да се знаят при бъдещи медийни изяви.

Църковно-политическият анализ, разбира се, не може да се размине без кратък обзор на правителствената политика. "Ако има православни хора в това правителство, признало Косово, Светият Синод трябва да им наложи епитимия", казва о. Евгени. А сега де! Тези епитимии така на калпак ли се правят? Не е ли въпрос на преценка от изповедника? И епитимията на изповед ли се дава или се публикува в поне два национални всекидневника?

Докато сме още на Балканите, не е лошо да ударим едно рамо и на становището на Македонската църква, която впрочем май не отстъпва по адекватност на самата Македонска държава. "Църквата не благославя родители да зачеват дете от епруветка".  Това аз лично не го знаех. Господ здраве да дава на о. Евгени, на презвитерата му и шестте им деца! Но когато за едно семейство се окаже, че няма друг способ да има деца, какво го съветваме: да се примири, да покани съседа или съответно да се навести съседката, или да си осинови от тези, които са заченати "благословено" на килограм и после захвърлени по домовете?! Между другото, това последното засега е трудно, защото родителите им не се отказват от тях, за да не губят детските. Един вид – гледат на децата като на приходоизточник, нещо като рента. Докато раждаш – получаваш. Някои, като изгубят този доход, правят нова „инвестиция” в децата – чупят им ръцете или краката и ги пускат да просят. В по-„милосърдния” вариант просто ги спират от училище и ги пращат да „работят” на улицата. Пазарна икономика. По този проблем обаче ясна и категорична църковна позиция, която да принуди институциите да си свършат работата, не съм чул. За сметка на това с отричането на метода „бебе в епруветка”, вместо да се даде надежда на страдащите от безплодие родители, се атакуват най-вече младите и високообразовани български семейства, които обикновено са основният контингент кандидати за "бебе в епруветка" и които толкова са чакали това бебе, че са готови да му дадат цялата обич на света. Е, нали и на тях се надяваме да се съхрани българската нация?

Но най-вече не разбирам, това позиция на Църквата ли е или на отец Евгени? Защото не ми е ясно. И ако е първото, на коя точно църква - неговата енория, Сливенската епархия, БПЦ или Св. съборна и апостолска Църква?

И, отец Евгени, простете. Нищо лично. Щях да напиша тези редове, независимо кой беше дал подобно интервю.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqu36 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора