Това заглавие ни бута пред очите най-тиражният столичен всекидневник във вчерашния си брой (тук). И разбираме, че Пловдивският митрополит забранил спектакъл по разказа на Емилиян Станев “Лазар и Иисус”.
Странна работа! “Откога театрите са под властта на митрополитите?” – ще си каже всеки нормално мислещ човек. И както във всеки втори български сценарий, нещата не били точно така.
Ето за какво става дума. Известният и много добър иначе български режисьор Иван Добчев решил да постави в Пловдивския театър този разказ на големия български писател Емилиян Станев, известен както с нестандартното си отношение към комунистическия режим, така и с хулното си отношение към християнската вяра и особено към православието (от уважение към вярата ни няма да цитирам за незапознатите читатели думи от дневника на писателя). Само че директорът на театъра Емил Бонев, сам религиозен човек, поискал мнението на владиката, което - естествено - било отрицателно. Защото в разказа на големия български писател се говорят непристойни неща за Иисус Христос и за Лазар, възкресен от Спасителя (вж. Йоан 11 гл.).
Как си представят колегите от въпросния всекидневник, че трябваше да реагира владиката, който и да е той? Нима с: “Браво, момчета! Хубаво сте ги издокарали!”? Или с най-нормалната препоръка да се въздържат от хулене на вярата на близо 95% от народа ни, в това число и на мюсюлманите, които – някои може би си спомнят – реагираха остро на филма на Скорсизи преди 20-ина години, охулващ личността на Иисус Христос, не на Мохамед!
Колкото и да си иска, не може не само пловдивският владика, не може и ловчанският (помните сигурно ланшните вести от Ловеч), нито дори патриархът може да спре едно театрално представление. Но те, до последния клирик, че и до нас, най-най-обикновените вярващи, не могат да останат, не можем да останем безучастни, когато се хули вярата ни, дори и от литератори-новокласици с не знам какви награди отличени.
Ние няма да заплашваме като в случая със Салман Рушди (“Сатанински строфи”) или с карикатурите на Мохамед, нито ще вършим изстъпления. Но ние трябва да защитим с дръзновено слово своята вяра. Това е наше исконно и основно право, което ни се гарантира от конституция, закони и международни правни актове. Всичко останало ще е отстъпление от вярата. Ако на някого това не му харесва, си е негова работа. Но то си е наше право и задължение, а на никого не е позволено да ни лишава от основните ни права!
Засега, по наша информация, постановката няма да бъде осъществена в Пловдивския театър. И заслугата не е толкова на митрополита, колкото на директора на театъра, реагирал напълно адекватно за разлика от колегата си в Ловеч. Това е отговорно поведение на човек, който не просто е вярващ, а и държи на националните ценности, най-голямата от които е православната ни вяра.
