От дъното на душата си изразявам възмущение от публикацията „Заблуда е описването на Борис ІІІ като спасител на българските евреи” с автор посланикът на държавата Израел в Република България господин Ноа Гал-Гендлер.
В нея почитаемият представител на една приятелска и братска страна, основоположниците на която са част от спасените 50 000 българи от еврейски произход, си позволява по един крайно недостоен и недипломатичен начин и с език, наподобяващ времена от преди 17 години, да прави констатации и изводи за исторически събития, които промяната от 10 ноември 1989 г. позволи да бъдат разглеждани през призмата на достоверните факти и документи.
Покойният Цар Борис ІІІ Обединител на Отечеството заема достойно място в пантеона на националната ни памет наред с най-славните държавници и владетели в хилядолетната ни история. Неговото управление и далновидна политика донасят на страната едни от най-благодатните години в новата ни история. Присъединяването на България към Тристранния пакт е вследствие на многократен и заплашителен натиск от страна на Третия райх. Всеизвестно е, че цар Борис на няколко пъти отклонява настояванията на германското правителство под претекст, че България, оставайки неутрална, е много по-важна и за двете воюващи коалиции.
Благодарение на уникалната позиция на страната ни като съюзник на Райха и в същото време запазила дипломатическите си отношения със Съветския съюз нито един български войник не е изпратен по фронтовете на най-страшната война, която светът познава.
На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, чрез която Румъния доброволна възвръща на България Южна Добруджа. Този акт е признат и от двете воюващи страни. През април 1941 г. на България са предоставени за администриране така наречените Нови земи, включващи Македония и Беломорска Тракия, но окончателното решаване на въпроса за тях, по предложение на Германия и Италия, е оставено за след края на войната.
На 28 август 1943 г. Цар Борис ІІІ почива при неизяснени и до сега обстоятелства. Неговата преждевременна кончина нанесе непоправими щети в духовното, моралното и материалното състояние на българския народ. Без смъртта на Царя-Обединител никога не би бил възможен последвалият насилствен преврат от 9 септември 1944 г.
Затова непонятни са твърденията на един извънреден и пълномощен посланик на чужда страна за една от най-светлите ни личности в новата ни история.
Изразявам недоумението си, че подобен материал намира място в сайта „Двери на Православието”. Най-малкото той би следвало да бъде придружен от съответен коментар, въпреки че не виждам реални основания за популяризирането на подобно частно мнение на един „дипломат”.
Дълг имам да Ви уведомя, че същото протестно писмо съм изпратил до редакцията на вестник „Дневник” и до Негово Превъзходителство извънредния и пълномощен посланик на Държавата Израел.
Прилагам към писмото си и една моя статия относно събитията от март 1943 г. Надявам се, че ще бъдете така добри и справедливи да дадете гласност и на нас – освободените от дипломатически имунитет!
Статията на г-н Шалафов можете да прочетете тук