Любовните отношения между мъжа и жената, между съпруга и съпругата не са просто средство за продължение на рода. Ето, толкова е ясно това изречение – любовта не е възпроизводителност. Сексуалното общуване е част от любовта между мъжа и жената. А днес (вчера -бел. ред.) сутринта единият от сливенските свещеници каза почти обратното – всяка контрацепция е грях. Да, Платон е измислил и платоничната любов. Чел съм жития, в които мъж и жена живеят като брат и сестра години наред. Само че предписанията и миналото са едно, а живата реалност е малко по-различна, малко по-реална. Невъзможността за простичко изясняване ме навежда на мисълта, че този въпрос не е смислен, че друг, по-скрит е истинският въпрос. В края на краищата при толкова други грехове по света, едва ли изповядването на ползването на контрацептиви ще се окаже спасително. Всичко е Божия милост. Живеем в объркан свят. Трябва да се съобразяваме с неговата обърканост, за да оцелеем – каквото и да разбираме под оцеляване.
Кое е грях? Убийството. Убиваш ли зародиш, ти си убиец. Убеден съм обаче, че Бог прави разлика между криминалния престъпник, убиващ за пари, психопата, убиващ поради заболяване, и лекарите, извършващи аборти. Войната между доброто и злото не е чернобяла. Ако лекарите са вярващи, изповядват мъката си от личните си действия. Ако не са вярващи, ще ги съдим ли? Или ще призоваваме за забрана на абортите? Реалността сега е някак си такава, че забраняването на абортите няма как да стане факт. На мен също ми се иска да живея в рая. Да живея в идеалното общество със закони на морално равнище – не убивай, не кради… Само че това просто няма да стане. Не и в този свят. Не и в този. Чел съм го някъде. Имам надежда все пак за един Друг, но ще видим. И след като е ясно, че няма как това да стане в този свят, излиза, че темата за забраната е просто поредната дъвка. Хабене на сили. Ето ги двата лагера – от едната страна са заклеймяващите, отлъчващите, забраняващите, а от другата страна има много и всякакви страдащи, плачещи, търсещи, смачкани хора, свързани от една едничка обща и незаменима думичка – милост.
Кадрите, които показват страданието на зародиша, са жестоки. Дано смисълът им е да накарат повече майки, извършили аборти, да влязат в църквата, да намерят по един “прост свещеник” и да изплачат душите си пред Бога. Дано тези майки (и бащи) не са се уплашили, че в църквата ще им се скарат и заклеймят. Всяка личност има свой и само свой път и сама решава как да го извърви. Да има ли връзка с Бог, да разбира ли, че върши грях или да го кара без съпротивление – това е личен избор и никакви забрани и медийни отлъчвания не са от полза на никого.Вижте също по темата за отношението на Църквата към сексуалния живот:
Брачното легло е чисто
Любовта е прозорец към Бога
