Втората половина на двадесетото столетие в живота на Пловдивската епархия е белязана от двама архиереи, рилски монаси: Варлаам и Арсений.
Пловдивски митрополит Варлаам, който до 1961 г. е игумен на Рилския манастир, през 1962 г., като Стобийски епископ, е изпратен в Пловдивска епархия като викарий на блаженопочиналия патр. Кирил (който е задържал ръководството на епархията, като едновременно е бил Български патриарх, Софийски митрополит и Пловдивски митрополит), за да поеме изцяло Плодвивската епархия през 1969 г. и да я ръководи до блажената си кончина на 13 ноември 1986 г.
Две десетилетия продължава служението в Пловдивска епархия на друг бележит рилец на двадесетото столетие – митр. Арсений. Той беше буквално смачкан от тогавашната власт, понеже не се сработваше с нея по искания от БКП начин: беше отменен изборът му за Врачански митрополит през 1974 г., за да се уреди довереникът на онази власт еп. Калиник. С твърдата настойчивост на Светейшия патриарх Максим след тринадесет трудни години дойде справедливост и за еп. Арсений: през 1987 г., след като няколко години беше управлявал епархията от името на боледуващия митр. Варлаам, еп. Арсений беше избран единодушно за Пловдовски митрополит.
Погледнем ли историята на нашата църковност през 18-19 в., например, ще видим трайната връзка на Пловдивска епархия с Рилския манастир: тук е ролята на рилските монаси в духовното обгрижване на православните българи в Пловдивска епархия, в развиването на българската просвета, в борбата за църковна независимост; тук е и ролята на клир и миряни от тази епархия за поддържането и особено за възстановяването на Рилската обител след пожара от 1833 г. Интересно е, че българите от Пловдивска епархия, както и от другите епархии поддържат по-тесни връзки с Рилския манастир, отколкото с Бачковския, който иначе е в географския център на епархията! Поради близостта обаче на две сериозни средища на гърцизма у нас – Пловдив и Асеновград – Бачковският манастир по-скоро е доминиран от гръцката църковна власт.
Може би с традиционните добри връзки на Рилската св. обител с Пловдивска епархия трябва да се обясни и особената привързаност на пловдивската църковна (и дори светска) общественост към рилския брат – архимандрит и после епископ Евлогий в продължение на петнадесетгодишното му ректорство в Пловдивската духовна семинария „Св. Кирил и Методий“. Него ли обаче ще предпочетат утре епархийските избиратели, трудно е да се прогнозира.
Тези хора в по-голямата си част са от различните области на обширната епархия, почти нямат представа какви са кандидатите, нито са се срещали с тях; избирателите са под влиянието на компроматни войни и дезинформационни кампании: един столичен всекидневник измисли заглавие, които не отговаряше на съдържанието на статията, разчитайки, че много от хората преглеждат предимно заглавията (за поръчителите на този чист компромат сега няма да говорим); днес Агенция „Фокус“ ни извести за дезинформационен блъф от името на най-тесния сътрудник на друг претендент за катедрата край Марица (монах Климент, послушник на еп. Тихон).
Дано Бог да просвети избирателите утре по време на св. Литургия и те да не се поддават нито на внушения и натиск, нито на ухажвания и обещания за морални и материални награди, а да изберат най-достойния епископ за свой митрополит.
