Втората половина на 20 век в живота на Пловдивската епархия е белязана от двама архиереи, рилски монаси: Варлаам и Арсений.
Митрополит Варлаам, който е бил и игумен на Рилския манастир, поел епархията от блаженопочиналия патриарх Кирил няколко години след патриаршеския избор (патр. Кирил задържал ръководството на епархията, като едновременно бил Български патриарх, Софийски митрополит и Пловдивски митрополит - б. Сл. Б.) и я ръководил три десетилетия до 1987 г.
Две десетилетия продължи служението на другия бележит рилец на 20 век - митрополит Арсений. Той беше буквално смачкан от тогавашната власт, понеже не се сработваше с нея по искания от БКП начин: беше отменен изборът му за Врачански мотрополит през 1974 г., за да се уреди довереникът на онази власт еп. Калиник. С твърдата настойчивост на Светейшия патриарх Максим след 13 трудни години дойде справедливост и за еп. Арсений: през 1987 г., след като няколко години беше управлявал епархията от името на боледуващия митр. Варлаам, еп. Арсений беше избран единодушно за Пловдовски митрополит.
Погледнем ли историята на нашата църковност през 18-19 век, например, ще видим трайната връзка на Пловдивска епархия с Рилския манастир: тук е ролята на рилските монаси в духовното обгрижване на православните българи в Пловдовска епархия, в развиването на българската просвета, в борбата за църковна независимост; тук е и ролята на клир и миряни от тази епархия за поддържането и особено за възстановяването на Рилската обител след пожара от 1833 г. Интересно е, че българите от Пловдивска епархия, както и от другите епархии поддържат по-тесни връзки с Рилския манастир, отколкото с Бачковския, който иначе е в географския център на епархията! Но поради близостта на две сериозни средища на гърцизма у нас - Пловдив и Станимака - Бачковският манастир по-скоро е доминиран от гръцката църковна власт.
Може би с традиционните добри връзки на Рилската света обител с Пловдивска епархия трябва да се обясни и особената привързаност на пловдивската църковна (и дори светска) общественост към рилския брат - архимандрит и после епископ Евлогий в продължение на 15-годишното му ректорство в Пловдивската духовна семинария "Св. Кирил и Методий". Него ли обаче ще предпочетат утре епархийските избиратели, трудно е да се прогнозира.
Тези хора в по-голямата си част са от различните области на обширната епархия, почти нямат представа какви са кандидатите, нито са се срещали с тях; избирателите са под влиянието на компроматни войни и дезинформационни кампании: един столичен всекидневник измисли заглавие, които не отговаряше на съдържанието на статията, разчитайки, че много от хората преглеждат предимно заглавията (за поръчителите на този чист компромат сега няма да говорим); днес Агенция "Фокус" ни извести за дезинформационен блъф от името на най-тесния сътрудник на друг претендент за катедрата край Марица (монах Климент, послушник на еп. Тихон).
Дано Бог да просвети избирателите утре по време на светата литургия и те да не се поддават нито на внушения и натиск, нито на ухажвания и обещания за морални и материални награди, а да изберат най-достойния епископ за свой митрополит.
