Мобилно меню

3.6086956521739 1 1 1 1 1 Rating 3.61 (23 Votes)
Знаете ли коя е най-разпространената и най-влиятелната агенция за новини? Ройтерс, Асошиейтид прес, Франс прес, БиБиСи, ТАСС? Не, нищо подобно. Тя се казва ЕЖК. Ще попитате: Каква е пък тази незнайна агенция ЕЖК? Името й се разшифрова много лесно: „Една жена каза”. Непосредственото, често предавано от ухо на ухо и възприемано само на доверие знание особено в България се смята за по-достоверно от проверените и редактираните официални съобщения. Дори в случаите, когато зад ЕЖК не стои нищо, освен личен интерес и произволни измислици.

Убеден съм, че последното е валидно за инсинуацията в известния български православен сайт „Двери”, който има задължението да поднася проверена и достоверна информация. Сблъскваме се точно с обратното, когато Славка Божкова в съобщението си „Здравната комисия на НС отхвърли предложение за опрощаване на здравните вноски на духовници” (https://dveri.bg/content/view/2636/74) ни в клин, ни в ръкав накрая пуска в скоби следния пасаж: „Намалява числото на кандидатите за учене в богословските факултети (запознати разказват, че в Шумен и Кърджали качеството било под всяка критика)”. 

Кои са тези „запознати”, откъде имат тази информация и дали авторката е проверила нейната истинност, както е редно за един уважаващ себе си и то православен журналист? И за кое качество става въпрос – на учебната база, учебните програми, обучението, преподавателите, студентите? Не става ясно. Но защо тази клевета се пуска точно сега? Обяснението е много просто. Кандидатите за следване в софийския Богословски факултет през 2006 г. са само 80 души – най-малкия брой от много години насам, а кандидат-студентите в катедра Теология на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” са над 90 души само за 25 места (толкова са отпуснати от министерството). Във Велико Търново т.г. са кандидатствали цифром и словом 46 души, от които осем са жени. 

Явно шуменската катедра, която има вече 13-годишна традиция и е доказала своята жизненост и популярност, дразни някои фактори в българското богословие. Богословие, чиито стари представители не възпитаха свои приемници от страх за постовете си. Богословие, при което едни публикуват непрекъснато, а други не са обнародвали нищо от години, без това да има последствия за кариерата им. Богословие, което е може единственото в Европа и света без общ съюз поради завистта и презрението на някои негови представители към други. Но този въпрос, да не кажа трагедия, има и морална страна. Той разкрива на цялата ни – и църковна, и светска – общественост, че ние само говорим, а не вършим; само лицемерим, а на дело нямаме нищо общо с любовта и вярата, изисквани от Спасителя. Моята надежда и молитва е, че нещата ще се променят някога в положителна посока, защото в противен случай не ни чака нищо добро. А що се отнася до реализацията на студентите и мизерните заплати на свещениците, трябва час по-скоро да се свика църковно-народен събор, да се даде пълен отчет какви са финансите на Българската православна църква и да се потърси лична отговорност за тяхното разхищаване. 

Архимандрит доцент Павел Стефанов

Теология, Шуменски университет

{moscomment}

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kquww 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики