Знаете ли коя е най-разпространената и най-влиятелна агенция за новини? Ройтерс, Асошиейтид прес, Франс прес, БиБиСи, ТАСС? Не, нищо подобно. Тя се казва ЕЖК. Ще попитате: Каква е пък тази незнайна агенция? Името ѝ се разшифрова много лесно: „Една жена каза“. Непосредственото, често предавано от ухо на ухо и приемано само на доверие знание, особено в България, се смята за по-достоверно от проверените и редактираните официални съобщения. Дори в случаите, когато зад ЕЖК не стои нищо, освен личен интерес и произволни измислици.
Убеден съм, че последното е валидно за инсинуацията в известния български православен сайт Двери, който има задължението да поднася проверена и достоверна информация. Сблъскваме се точно с обратното, когато Славка Божкова в съобщението си „Здравната комисия на НС отхвърли предложение за опрощаване на здравните вноски на духовници“ (тук) ни в клин, ни в ръкав накрая заявява: „4) намалява броят на кандидатите за обучение в богословските факултети (запознати разказват, че в Шумен и Кърджали качеството било под всяка критика)“.
Кои са тези „запознати“, откъде имат тази информация и дали авторката е проверила нейната истинност, както е редно за един уважаващ себе си и то православен журналист? И за кое качество става въпрос – на учебната база, учебните програми, обучението, преподавателите, студентите? Не става ясно. Но защо тази клевета се пуска точно сега? Обяснението е много просто. Кандидатите за следване в софийския Богословски факултет през 2006 г. са само осемдесет души – най-малкия брой от много години насам, а кандидат-студентите в Катедра „Теология“ на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ са над деветдесет души само за двадесет и пет места (толкова са отпуснати от министерството). Във Велико Търново тази година са кандидатствали цифром и словом четиридесет и шестима души, от които осем са жени.
Явно шуменската катедра, която има вече тринадесетгодишна традиция и е доказала своята жизненост и популярност, дразни някои фактори в българското богословие. Богословие, чиито стари представители не възпитаха свои приемници от страх за постовете си. Богословие, при което едни публикуват непрекъснато, а други не са обнародвали нищо от години, без това да има последствия за кариерата им. Богословие, което е може единственото в Европа и света без общ съюз поради завистта и презрението на някои негови представители към други. Но този въпрос, да не кажа трагедия, има и морална страна. Той разкрива на цялата ни – и църковна, и светска – общественост, че ние само говорим, а не вършим; само лицемерим, а на дело нямаме нищо общо с любовта и вярата, изисквани от Спасителя. Моята надежда и молитва е, че нещата ще се променят някога в положителна посока, защото в противен случай не ни чака нищо добро. А що се отнася до реализацията на студентите и мизерните заплати на свещениците, трябва час по-скоро да се свика църковно-народен събор, да се даде пълен отчет какви са финансите на Българската православна църква и да се потърси лична отговорност за тяхното разхищаване.
Архим. доц. Павел (Стефанов)
Шуменски университет, Катедра „Теология“
