Мобилно меню

3.1496062992126 1 1 1 1 1 Rating 3.15 (127 Votes)

13Почитай баща си и майка си,

за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята[1].

Наскоро гледах едно предаване, където за пореден път бе показана грозната страна на живота у нас. Ставаше въпрос за отношението към старите хора, за това как някои неграмотни и лишени от разум индивиди издевателстват над възрастните и беззащитни наши съграждани. Каква беше ситуацията - дядо на достолепна възраст, в отдалечено село, е пребит и ограбен, а извършителят на злодеянието е заловен. Местният полицай съобщава на възрастния човек, че откраднатите пари ще бъдат възстановени, което предполага благоприятен завършек на репортажа.

Силно впечатление обаче ми направи реакцията на възрастния човек, който отговори на полицая с цялата дълбочина на преживяната душевна болка, че не парите са важни, а липсата на човещина. Колко бе прав добрият старец... Наистина, накъдето и да се обърнем, виждаме грозното лице на безчовечността сред нас. Нехуманното отношение към възрастните хора безспорно е един от основните показатели за нраствения упадък на нашия народ, който все повече се отдалечава от завещаната ни от векове Христова принадлежност. Ние като че съвсем затъмнихме своята изначално заложена богообразност и престанахме да имаме правилно отношение към другия.

Нашето истинско призвание изисква живо реализиране на един от основните Божествени постулати, задължителен за всички човеци, а именно, обичай ближния като себе си (Мат. 22:,39), или още обичай другия като себе си, а това означава да се отнасяме с любов и справедливо към всички хора.  Ясно е, че въпреки примера на обичащия всички Христос това е трудно постижимо, поради слабата ни природа и изкушенията в света. „Голяма част от хората са неразумни, нелогични и егоистични, въпреки това е нужно да бъдат обичани“[2]. Тези думи напълно описват състоянието и на съвременния българин. Те обаче съдържат и надежда за духовна промяна чрез силата на Христовата любов. За съжаление, отдалечаването от Христос, от ближния, отхвърлянето на другия доминира в нагласите на модерния човек, лутащ се без посока и без ориентация към същественото. Поради егоизма вече нямаме сетива за Господа, затова всекидневно Го отхвърляме, което ни прави по-коравосърдечни и от известния герой на Достоевски, Великия Инквизитор, който заяви на Христос, че светът няма нужда от Неговото ново идване.

Но историята свидетелства, че някога сме били народ с висок нраствен дух, със силна привързаност към Бога и ближния. Апостолът на свободата – Васил Левски (дякон Игнатий), чието дело ще остане завинаги в паметта на всички българи, е един пример за жертвоготовно служение на ближните. Основна причина за себеотрицанието на Дякона е безспорната му християнска идентичност, дълбоката му християнска вяра, която е съществен елемент от неговия живот и на която днешната политическа и научна конюнктура не обръща достатъчно внимание.

Винаги, когато човек е в Христовото пространство, когато адекватно пребивава в Църквата, той е човеколюбив. В него няма корист и преднамереност, състояния, които възприемаме като нормални днес. Възможно ли е, ако някой обича Бога и ближния си, да краде, да прелюбодейства, да убива или да не почита както майка си и баща си, така и всички останали хора?  Според мен, не. Думите на дядото от репортажа – „няма човещина“, поставят диагнозата на взимоотношенията ни в обществото. А няма да е преувеличено да кажем, че ако изчезнат нормалните морални и пълноценни отношения между хората, това би означавало, че настъпват последните времена, края на човешката история, а това вече е видно.

Човещината е любов към другия човек, без предразсъдъци от релативен характер, защото хората сме различни и с разнообразни таланти (Ефес. 4:7). Липсата на познание за Христос или Неговото неискрено възприемане води човек до непълноценни отношения с другите хора, което е причина за всички трагедии в живота ни. Предотвратимо ли е това? Някои ще кажат, че всичко е просто – трябва да се спазват гражданските закони на страната. Не мисля, че това е универсално лекарство. Същинското разрешаване на проблемите е свързано с нравствено усъвършенстване, което, според мен, е реално само в Църквата Христова - процес, който е доказан в историческия път на човечеството.

А как се възпитава човек в християнска принадлежност? Нужно е да се започне още от младенческа възраст, когато съзнанието на детето е един вид tabula rasa[3], все още празно съзнание, което по силата на натрупания и благодатен опит придобива завършен и пълноценен вид. Тук важна и основна роля има семейната среда, а не различните институции, например детската градина, училището, Църквата, които имат второстепенна функция в процеса на изграждане на личността и на които родителите често пъти се опират, а и нерядко обвиняват за своите недостатъци като възпитатели.

Семейната общност в България е нарушена, защото съществува в заразена и болестотворна среда, където бракът се отрича като нещо архаично и ненужно. За всеки православен християнин основното измерение на брака между мъжа и жената[4], е неговата тайнствена величина, положена в Църквата от Господ Иисус Христос, която е действителният извор на благодатните и осветителни дарове, така необходими за брачния съюз. Затова съвсем логично – при боледуващи отношения между мъжа и жената, връзката с децата също ще боледува, нарушено ще бъде и отношението към възрастните хора, които са носители на мъдрост и опит. В едно здраво общество почитта към възрастните е проява на високонравствен дух, който се възпитава в нормална семейна атмосфера.

В заключение ще кажем, че здравата семейна общност е тази, която води до пълноценен живот в Църквата, а също и до стабилно общество и силна държава. Тези институции боледуват, когато хората са незрели както духовно, така и интелектуално – оттук възникват всички настоящи аномалии сред нас, като най-разрушителна е липсата на човещина помежду ни.


[1] Пета Божия заповед.

[2] Думи на Майка Тереза.

[3] От лат. –  чиста дъска, на която все още нищо не е написано или издълбано; термин, въведен от англ. философ Дж. Лок (1632-1704).

[4] Православната църква е против разбирането за еднополовите бракове.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wyrya 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен