Спомен за проф. д-р Славчо Вълчанов
Г-н Професорът влезе в стаята и ми подаде няколко измачкани листа. Чаках ги с нетърпение. Беше една от първите ми разработки и исках неговото мнение. При коригирането беше задраскал думата „случайно“ и добавил в полето забележка, че тази дума не се използва от богослови. Оттогава се опитвам да се съобразявам със заръката му, но и често разсъждавам върху тази колегиална „забрана“.
Извървявайки житейския път от патриархалната къща на дядо Вълчан в село Ивански, Шуменско, до центъра на София – Духовната академия, преминавайки през Софийската духовна семинария, но на гара Черепиш, нищо в живота на ученолюбивия младеж не се е случвало случайно, а е било резултат на усилен труд в духа на бащината му заръка „Работата се работи с работа“ и обилната Божия милост и щедрост, изляла се като безценен дар над младия Славчо. Не е разчитал на случайността и в академичното си развитие г-н Професорът, нито в изграждането на домашната църква, а на молитвата и общуването с Бога, верен на думите на Псалмопевеца: „Господи, колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него“ (Пс. 118:97), за да може в края на живота си да изповяда: „За всичко това молитвено отправям към Всевишния Бог искрени слова на тъй дължима благодарност за дара на великата Му пожизнена милост към мене“.
Днес, три години след земната раздяла с професор д-р Славчо Вълчанов, се помолихме за покой на душата му. Денят е празникът на св. Трима Светители, честван като празник на висшите богословски школи – богословското просвещение. На панихидата, отслужена от Американски Йосиф, митрополитът отбеляза чудното съвпадение на числото на Светителите и годините от раздялата с техния изследовател и голям почитател проф. Вълчанов – неслучайно. Ако кападокийците имат своите светители, то ние си имаме нашите учители и наставници, които според заръката на св. ап. Павел трябва да помним (Евр. 13:7). Сред тях отчетливо и достойно стои името на проф. Вълчанов.
В храма имаше пъстро множество хора, с които Професорът е преминал по целия си житейски път – родственици, колеги и съученици, студенти, приятели, които заедно се помолихме за него и убедено вярваме, че той е на онова по-добро място, където „няма ни болка, ни печал, ни въздишка, но живот безкраен“. И там, близо до Бога, в небесната Духовна академия, той общува със своите си.
Бог да прости проф. д-р Славчо Вълчанов!
