Понякога размислите преди големите празници не могат да оставят човека на спокойствие, особено ако не е равнодушен към случващото се около него. Всички ние сме свидетели как настъпват два празника, които сякаш се конкурират за човешкото внимание. Рождество Христово и Коледа. Дали „внимание” е точната дума в случая? Може би снисхождение? Или благоволение? Да – ние, човеците, вече сме достатъчно лъжевеликодушни и самодостатъчни да приемаме, заменяме, отменяме и изхвърляме с лека ръка и ценното, и особено безценното, защото то е непонятно за нас или просто не ни харесва. Не ни се нрави! Не задоволява консуматорското ни Аз! Не харесваме някого – изхвърляме го на бунището на забравата. Някой ни оскърбява – изтриваме го от сърцата си и най-вече от фейбук, защото там още повече боли. От сърцето и да го изтрием ще му мине, та то самото е „паднало” на ниво орган, а скоро ще се „срути” и до ниво карантия, която просто тупти. Виж, ако го махнем от фейсбук, това означава да го боли повече. Може би, ако на времето преди 2000 години е имало фейсбук нашият Спасител е щял да бъде блокиран от мнозина, на които не им се е нравил. Нямаше да събере лайкове от големците на Своето земно време, но стената Му щеше да е изписана с всичко, което е нужно, за да бъде оцапан и от Него да се отрекат и онези малцината, които са приели приятелството Му без да знаят Кой е Той.
Възниква един въпрос - дали Спасителят е щял да събере пет хиляди приятели във фейсбук за толкова кратко време и да си напълни профила, за колкото е успял да нахрани същата бройка гладни с малко хляб и риба? Или поне дали щеше да събере пет хиляди харесвания за Своето чудо? В Своя личен профил Той е имал първоначално дванайсет приятели. Те са приели поканата Му за приятелство. Може липсата на приятели да е активирала онази функция, чрез която да Му бъдат предложени автоматично нови приятели, други с които да общува. Тук, обаче е интересното - Той е Този, който предлага Себе си за приятел на всички. Той не просто чака някой да Му прати покана. Изглежда, че да извърши чудо Му е било по-лесно, отколкото да спечели повече верни хора около Себе Си. Това не е странно. За Богочовека чудото е безпроблемно на фона на свободната човешка воля, която е непобедима и непреодолима. Тя е такава, не защото Той не може да я преодолее и разгроми, а просто, защото не иска да го прави. Той за разлика от нас нито заменя, нито променя самоволно, нито унищожава Своето творение. Само го усъвършенства и спасява, и то с цената на Своята безценна кръв.
Да се роди по Своята Божествена воля на този свят, без да има нужда от това, но за да послужи за спасение. Той и тогава, и сега, и за в бъдеще ще послужи за спасение на едни и ще бъде поругаван от други. Това е така, защото ние лесно отхвърляме това, което не разбираме. Не разбираме сложните фрази – махаме ги от менюто на нашия език, не харесваме някой – лесно го заменяме с друг, който е на нашето ниво на развитие. Така е по-лесно и се диша по-свободно. Не разбираме пътеводната спасителна звезда от преди 2000 години, защото е трудна за обяснение – бързо я заменяме със звездичката-лампичка на всяка крачка, защото е по-проста за обяснение. Тя е свързана с Коледата, а не с Рождеството на Този, който не се харесва на мнозина.
Първи Го блокираха тези, които знаеха най-много за него. Изтриха Го от своите профили. Те знаеха за Него и не само знаеха, но и преподаваха на другите, че Той ще дойде. И Той наистина дойде. Дойде по плът в неразбрана слава и величие, не видяна от други, освен от мъдреците. Роди се веднъж в пещерата, но всеки ден от този миг се ражда в истински дворец, създаден от Него – в сърцето на тези, които Го приемат за Цар. Само приетият Цар може да властва над Своето Царство. Само тези, които Го приемат за такъв, могат да преобразуват сърцата си в духовни пещери, където Той да се ражда ежеднено, както и да преустроят душите си в дворци, достойни да приемат Неговото Божествено величие. Единствено и само Неговото. Два абсолюта на едно място не могат да съществуват като такива. Затова е редно да променим себе си – ние да сме хората неабсолюти, а Tой да е Богът.
Празнуваме този ден, не заради заколеното прасе и хубавото вино, а заради бъдещия трънен венец и Възкресение.
Онази пътеводна звезда беше видяна от всички, но разбрана от трима. Нека всички бъдем мъдреци и да проумеем, че Звездата не е коледна, a спасителна. Другите просто са звездички.
