Или за промяната на датата на Игнажден
През последните дни сред вярващите християни, а и в публичното пространство силно се коментира темата за преместването на датата на честване на богоносния свещеномъченик Игнатий с ден по-рано от възприетото от Православната църква, а именно: не на 20-ти, а на 19-ти декември. Пиша следващите редове, не само защото съм роден[1] на този толкова „разклатен“ празник и св. Игнатий Богоносец е мой покровител, но и защото останах изумен от „логичните“ обяснения на свещенослужители относно наложилата се календарна промяна. Дълг на духовенството е да учи правилно, а не да подплатява недоучеността на някои „отговорници“ с препратки към т. нар. Цариградски устав.
Често през годината се случва един или друг светийски празник да бъде засенчен от честването на някое значимо събитие от живота на Църквата. Това е неизбежно, защото е установено голяма част от тези празници да се празнуват през определени недели от годината, заради което са наречени „подвижни“ празници, т. е. без определена дата. Има и още немалко големи „подвижни“ празници, честването на които се предопределя от най-големия празник на Църквата – Възкресение Христово, който също е „подвижен“. В такива случаи уставът определя първенство да има „подвижният“ празник. Обикновено службата на дневния светец (светица, светци) се комбинира със службата на „подвижния“ празник, но понякога има указания, че неговата служба може да се отслужи заедно със службата от предходния ден или да се отслужи на следващия ден[2]. Разбира се, в зависимост от значимостта на чествания светец за определена енория или епархия тези указания могат да бъдат използвани само като напътствие, за да се прибегне към най-подходящото за въпросната църковна общност честване. При всички случаи обаче е указано, че независимо от подреждането на стихирите и тропарите паметта на дневния светец трябва да бъде обезателно отбелязана на отпуста на последованието в определения за честването му ден, което означава, че датата за това е непроменлива.
Какво се случва, когато паметта на някой светец, какъвто е в случая празникът на св. Игнатий Богоносец, бъде изместена официално на различна от обичайната си дата? На първо място, започваме да се питаме: кое е наложило тази промяна през 2015 г., а не и през 2009 г., когато св. Игнатий отново беше честван в Неделята пред Рождество Христово? Второ, учудваме се защо в православните календари на останалите поместни православни църкви, които също съблюдават Цариградския устав в енорийските си храмове, паметта на св. Игнатий си остава и през 2015 г. на 20 декември? Това явно се дължи на факта, че нашата Църква не е по Цариградския устав, а спазва един „по-цариградски“ от него. Тук няма как да не цитирам думите на Божидар Димитров в наскоро издадената съавторска книга за патриарх Вартоломей I: „Хайде да не се правим на по-вярващи от Вселенския патриарх“. И трето, след като веднъж излизаме от единството на възприетия от всички православни църкви синаксар, явно се разграничаваме и от монашестващите в родната ни църква братства, които съблюдават не Цариградския, а Йерусалимския устав, съгласно който службата на св. Игнатий, както обичайно, се комбинира с възкресната и тази на светите отци от Неделя преди Рождество Христово. Така в мирските храмове, където се оказва, че вярващите са по-наясно от някои духовници с традиционното отбелязване на църковните празници, ще се наложи да привикват към „логичните според устава“ обяснения на техните пастири и да отбележат паметта на светия свещеномъченик с един ден по-рано, а в манастирите паметта му ще се чества, след като тя би трябвало вече да е отдадена (т. е. на 20 декември – бел. ред.).
За съжаление разделението на църковното ни изпълнение съпътства живота на родната ни Църква от десетилетия. За това обаче не са виновни онези, които са готови да честват дори Игнажден с ден по-рано, а „жътварите“, за които от десетилетия се търси „жътва“.
