Бъдете истински пастири, а не наемници
(Московски митр. Петър)Като православен християнин изразявам силното си притеснение от последствията, до които вече води решението на Св. Синод от 28.11.2014 г. за епископско ръкоположение на архим. Дионисий Мишев и заявявам, че това решение за мен е необяснимо, немотивирано и вредно за Българската православна църква и че бъдещият евентуален Стобийски епископ Дионисий няма моето (и не само моето) доверие и подкрепа. А колко богоугодна, полезна за светата ни Църква и спасителна за народа би била дейността на един висш православен духовник, който няма доверието на миряните? Всяко дело на духовник без доверие от народа няма плод.
Архимандрит Дионисий Мишев не заслужава доверие, защото става монах в нарушение на чл. 170 от Устава на БПЦ, който изисква постригваният в монашество да е преминал срока на изпитание, предвиден в Устава на манастира. В биографията на архимандрит Дионисий четем, че през 2000 година той е зачислен като послушник в Троянския манастир, а е пребивавал там само през студентските ваканции. Но зная, че послушникът Дионисий е бил изгонен заради непослушание от блаженопочившия игумен на манастира, Мелнишкият епископ Генадий. Така, без фактическо време на изпитания и послушание и само две години от фиктивното зачисляване към Троянския манастир, Димитър Мишев е постриган за монах в женския манастир „Въведение Богородично” край Казанлък от Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Галактион. Без послушничеството, без усилното време на изпитание на самия себе си и без себеотрицанието и въздигането на духа, което е възможно само чрез общ живот в манастирско братство и в послушание към духовния старец, архимандрит Дионисий няма как да придобие монашеските добродетели. Оттук е и причината недостигът на монашеската добродетел у архимандрит Дионисий да е така ясно изразен.
Архимандрит Дионисий Мишев не заслужава доверие, защото не отговаря на много важни изисквания към лицата, достойни за епископски чин, от чл. 83, ал. 1 от Устава на БПЦ – още не е навършил 35 години, не е живял в манастир поне три години и не е украсен с монашески добродетели, както и не се отличава с точно спазване на установения от Църквата ред, а напротив – разрушава го. Архимандрит Дионисий не отговаря и на изискването да се отличава с правилни мисли върху православната вяра, както и с благочестив и добродетелен живот (колкото и преценката за тези етически понятия да може да бъде субективна) и това може да се проследи в многобройни негови прояви.
Архимандрит Дионисий Мишев не заслужава доверие, тъй като с редица свои действия той проявява крайно непослушание към по-висшето духовенство и отричане на Църковните норми и ред – сам въвежда и провъзгласява измислени архонтски и рицарски титли, като дискредитира Българската православна църква и в международен план. Архимандрит Дионисий демонстрира поведение на отделил се от нашата Църква човек, който не признава нейните правила. А вместо санкция, получава от Св. Синод награда. Какво послание ни отправят с това нашите митрополити? Защо ние, миряните, да растем в послушание и почит към Устава и каноните и отеческите правила и съвети, след като нашите духовни водачи ги пренебрегват и се награждават за това?
Архимандрит Дионисий Мишев не заслужава доверие, защото практикува симония, която е категорично осъдена от Четвъртия вселенски събор през 451 година, а и от събори преди и след това. Нека си припомним какво казва 22-ро правило от Шестия вселенски събор и да се вслушаме: „Ония, които за пари са поставяни за епископи или в коя и да е степен на клира, а не заради примерния им живот, подир като са били избрани и изпитани, заповядваме да бъдат низвергнати, както те, така и ония, които са ги ръкоположили”.
Архимандрит Дионисий Мишев не заслужава доверие, тъй като е крайно неубедителен в доброто качество на работата си като администратор и като Началник отдел „Богослужебен” при Св. Синод. Години наред не се усеща какъвто и да е резултат от работата на този отдел, няма активност за приобщаване на миряните към богослужението, няма превод на богослужебните книги на български език или каквото и да е друго, което би довело до повече разбиране и участие на хората в църковния живот. Няма как с това ниво на работните си постижения и на духовната си украса и умения архим. Дионисий да бъде добър духовен водител, настойник и епископ на БПЦ.
Архимандрит Дионисий Мишев не заслужава доверие, защото неговият духовен старец, който го е постригал за монах – Старозагорският митрополит Галактион, е гласувал против възвеждането му в епископски сан, а това говори много. Казано ни е: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и… подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7) Щом имаме знак, че архимандрит Дионисий май е забравил завета на своя наставник и старецът му гласува против него, няма как да му се доверя.
Архимандрит Дионисий Мишев не заслужава доверие, но всички ние трябва сме обезпокоени, че го обричаме на вечни мъки в огнената река, защото ще стане епископ недостойно – още с произнасянето на епископските обещания той ще потъне в лъжа. Ако само наблюдаваме това потъване на архим. Дионисий и на цялата ни Църква и мълчим, ние бихме станали съучастници на тази неправда, а помним Правило 1 от IV Вселенски събор: „Ако се окаже някой да е посредничил в тази гнусна и беззаконна търговия, и такъв, ако е от клира, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин или монах, да бъде предаден на анатема”.
Призовавам Негово Светейшество и високопреосвещените митрополити да пристъпят със страх Божий и с уважение към миряните и съборността на Църквата ни към преразглеждане на решението си от 28.11.2014 г. за епископско ръкоположение на архим. Дионисий Мишев. Твърде многобройни станаха компромисите с установените правила, които Св. Синод допуска в решенията си, твърде големи са изкушенията за нас, миряните, в някои от тези решения и колкото и висока да става с времето границата на търпимостта ни, тя все пак не е в безкрая. Защото ние имаме въпиюща нужда от чиста Църква в това мръсно време, имаме въпиюща нужда от извисени духовно пастири, които с радост и благодарност да следваме в Христа. Имаме нужда от достойни решения на Св. Синод, независими от силните на деня.
Снимка: Dir.bg
