Преди триста години, на Петковден 1714 г., празнично прозвучава камбанен звън над Калофер. Вероятно първият. Камбаната на църквичката „Св. Петка” е отбелязала храмовия й празник. Тази църква днес не съществува, а на нейно място има друга – „Св. архангел Михаил”. За нея големият родолюбец и уважаван съгражданин академик Никола Начов пише: „В Калофер, на левия бряг на река Тунджа, под хълма Гола могила (Кошовете)…, почти извън градеца” (Калофер в миналото, кн. 1, с. 157) се намира църквата „Св. Архангел”, а Феликс Каниц я описва в своите пътеписи: „Тя има трикуполен притвор и едно главно кубе и е най-монументалното украшение на градеца…” (Калофер в миналото, с. 78).
В наше време за историята на църквата съдим от една мраморна плоча, за която пише Н. Начов: „И днес над западната, главна врата и под трите изображения на св. Парашкева, св. Архангел и св. Кирилий и Методий стои непокътната от 1877 мраморна плоча с този варакосан (позлатен – бел. ред.) надпис:
СЪЗДА СЯ ХРАМ ПРЕВОНАЧАЛНО СВ. ПЕТКИ В ЛЕТО 1714. ВЪЗОБНОВИ СЯ С ПРИБАВЛЕНИЕМ ХРАМ СОБОРА СВ. АРХАНГЕЛОВ В ЛЕТО 1799. НИНЕ ЖЕ ВОЗОБНОВИ СЯ ПАКИ С ПРИБАВЛЕНИЕМ ЕЩЕ ХРАМ СВ. СЛАВЯНО БЛЪГАРСКИХ ПРОСВЕТИТЕЛИ СВ. КИРИЛА И МЕТОДИЯ В ЛЕТО 1869 МАРТ 25 (Начов, Н. Калофер в миналото, кн. 1, с. 157-158).
Как е изглеждала първата църква, посветена на св. Петка, не знаем, а и трудно бихме си представили. Самият Начов се чуди: „Построената в 1799 година беше малка и ниска и с окадени стени и икони. Кога да я съборят, стече се почти цял Калофер да помага, считайки това за богоугодно дело. И нас – дребните дечурлига – заведе дядо Начо да пренасяме керемиди и малки камъни. Старата черква съборихме до основи и новата направихме много по-голяма… А каква ли мъничка е била първата черкова от 1714 г.?”.
Малка е била, сигурно, и не толкова осветена и украсена. Не е имало и митрополитско знаме в двора, нито ликът на епархийския архиерей е греел от стената. Но е действала и е събирала с камбанния си звън иначе боголюбивия калоферски народ. Същият Никола Начов казва за църквата още: „… голяма част от Новакова махала се черкуваше в тази църква, черкува се и днес”.
Ще добавим за историята едно столетие по-късно – днес вече не!
Храм „Св. архангел Михаил” стои гордо на своето място като наследник на малката църквица „Св. Петка” и като посредник между земното и преходното (града) и небесното и вечното (гробищния парк, който е на няколко стотин метра нагоре по хълма). Той ще е за всички нас, членовете на тази замираща енория, онази последна спирка, откъдето ще се сбогуваме с този свят, за да тръгнем към другия. Ако не тегне над храма запустението, което в последните години е тъжен факт.
Като знаем, как с престилки и в забрадки са пренесени всички камъни за строежа от жени и деца, които са искали да имат свой храм, как после столетия поколения наред са се грижили за неговото благоголепие, съзнавам необходимостта да измолим прошка за немарливостта, безхаберието и липсата на историческа памет у всички нас през последните години. Простете ни, наши предци!
Феликс Каниц, Калофер през 1871 г.:
Станю Петров Стаматов (ученик на проф. Мърквичка) – Старият Калофер, 1941 г.:
