Помните ли, че полетът на бойните самолети, които трябваше да зарадват насъбралите се за парада на Гергьовден столичани, беше отменен заради ниската облачност и гъстата мъгла над града? Е, да, хората останаха леко разочаровани, но все пак се съгласиха, че атракцията не си струва риска някоя заблудена машина да се вреже в насъбралото се множество или във висока сграда по пътя си. Ако перифразираме стария анекдот, този път се оказа, че военните не са били на маневри, когато Господ е раздавал акъл...
И ако атмосферните облаци повлияха за това да бъде взето едно разумно решение, то обществената мъгла на ценностна дезориентация, която с годините все повече се сгъстява, се оказа идеалната среда за провеждането на един друг парад – София прайд. Вярно, катастрофалните наводнения във Варна поотложиха неговото провеждане – дали нечии съвести се обадиха или просто стратегически съображения надделяха, не знам, но това не беше за дълго.
Нова дата има, посланици подкрепиха парада, а гей-организациите започнаха „мониторинг” дали някой ще си позволи да изрази несъгласие, за да бъде веднага заклеймен като нетолерантна и дискриминационна личност.
Църквата, разбира се, призова за отмяна на това събитие. Не защото смята, че участниците са по-лоши с нещо от всеки друг човек, а защото изповядва, че човек е призван да се бори с греха си, а не да парадира с него. И веднага беше обвинена във всичко, което се сетите: от това, че е закостеняла и неадекватна на съвременния живот, до обявяването на клириците ѝ за тайни или явни хомосексуалисти. От другата страна пък започнаха да се стягат редиците на „националноотговорните” сили, които „со кротце, со благо и со малце кьотек” се готвят да „вразумяват” с "камъни и дърве" участниците в парада. Не знаят, клетите, как с подобни действия успешно подкрепят онова, срещу което си мислят, че се борят: че всеки хвърлен камък или разкървавен нос са добре дошли за допълнително финансиране на нови проекти срещу „дискриминацията” и „нетолерантността”.
Да допуснем, обаче, че гей-общността има своето право да парадира. Да допуснем също, че хомосексуалността не е отклонение, а изявление на личността, което трябва да бъде наложено като равнопоставен социален модел. Но защо тогава не приемаме и паради например на педофилите, на некрофилите, на садо-мазохистите и пр.? Това също е вид... изявяване на сексуалността. Колко обществени организации и посланици ще застанат зад такава кауза? Май не много. Но кое ни дава тогава правото да дискриминираме определени групи от обществото?...
Няма как, трябва да признаем, че в един момент се налага да бъде поставена граница. Не на личностното самоопределение – това е неотменимо право, израз на свободната воля на човека, – а граница на обществената приемливост на парадирането с определени личностни изяви. Иначе, рано или късно, следва разпад на обществото... Ама дали следва или е започнал, не знам – в тази ниска мъгла е трудно да се ориентираш...
