Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (16 Votes)

Въпреки духовната криза, от която се оплакваме постоянно, днес в православните храмове виждаме все повече млади хора. Те често са инициатори на енорийски прояви, участват в църковния живот и са жива част от църковната общност.

Естествено е заедно с младите хора в храма да се увеличи и присъствието на малки деца, техните деца. Както младите, така и децата са нещо ново за българското църковно пространство. Затова и отношението към тях е все още противоречиво.
Присъствието на децата в храма първоначално буди умиление у енориашите, но след първите пет минути малчуганът вече играе по нервите на богомолците. Децата, за разлика от повечето възрастни, не могат да стоят дълго на едно място, нито да се концентрират дълго върху едно нещо. Те обикалят из храма, разглеждат интериора и хората, връщат се при родителите си, за да попитат нещо и така до края на богослужението. Това поведение обикновено изнервя черкуващите се. Те първоначално хвърлят укорителни погледи ту към детето, ту към родителите, а после отиват и ги съветват да изведат детето, за да не пречи. Родителите са притеснени и нерядко наистина напускат храма и следващия път или оставят наследника си на някого, или заедно с него не идват на литургия. Така следващата неделя богомолците са с един или двама по-малко, но в храма е тихо и спокойно, и никой не смущава молитвеното настроение.

Но остава въпросът: кога децата могат да ходят на църква? В коя възраст няма да пречат на богомолците? Отговорът е: никога. Обикновено здрави деца не могат да стоят неподвижно в продължение на цялата литургия. Това ще са в състояние да правят, когато достигнат тийнейджърска възраст, но тогава родителите им няма да могат вече да ги задържат в храма, защото децата ще са свикнали, че неделя сутрин е ден за екскурзии, наспиване след съботния купон или нещо подобно.

От момента на кръщението си всяко дете става пълноправен член на Христовата църква. И то, и епископът са равни в очите на Бога. Като пълноправен член на Църквата и детето, независимо на каква възраст е, има право да участва в богослужението. В каква степен, това вече зависи от възможностите на всеки. Родителите, които са кръстили децата си, трябва да ги водят на църква и да ги причащават, за да свикнат и малките, че са част от църковната общност. Общуването с Христа и в Христа е право на всеки християнин. Никой няма право да лишава децата от това право. Всеки родител знае най-добре какви са възможностите на детето и да му обясни как да се държи в храма. А ние, енориашите, трябва да бъдем максимално търпеливи към прохождащите (понякога съвсем буквално) в храма и вярата малки християни. Общуването с Бога по време на св. Литургия е индивидуално. Никой от нас не знае с точност как молитвите, ектениите, песнопенията и атмосферата в храма се отразява в душите на децата. Никой от нас не знае как точно те общуват с Бога и дали в кратките си детски молитви не са по-близо до Него.

Всякакви оправдания, че ходенето на децата из храма разсейва енориашите от молитвеното им вглъбяване, са лицемерни. Ако наистина сме вглъбени в литургията, нищо не може да ни разсее, но ако умът ни е на друго място, то винаги имаме оправдания, и то все извън нас - децата, шумкащите торбички на бабите в храма, шепненето на стоящите зад нас и т.н.

Днешните щъкащи из храма деца са утрешните православни християни на България. Във вярата ги възпитават не само техните родители, но всички ние, които се черкуваме с тях. Нашето отношение към тях днес ще формира тяхното бъдещо отношение към църковната общност като цяло. Можем да изгоним децата от храма, за да си осигурим спокойно молитвено настроение и тишина, но кога и как ще ги върнем обратно, когато му дойде времето? Христос е казал: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно” (Мат. 19:14). Кои сме ние, че да им пречим?

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqu9p 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин