Отминаващата 2013 може да се определи като годината, в която се случиха едни от най-необичайните църковни събития през последното десетилетие. Освен сериозни промени, годината донесе и случаи, каквито не бяхме наблюдавали в църковния ни живот.
През февруари за първи път в най-новата ни история беше избран свободно и без явна намеса от страна на държавата или други структури нов Български патриарх. За първи път чрез медиите българите можеха да наблюдават в реално време гласуването на Св. Синод и интронизацията на новия предстоятел на БПЦ. Тържествената церемония, внушителната осанка и благият вид на патриарх Неофит вдъхнаха на хората надежда за сигурност, консолидация и положителни промени – ако не в държавата, то поне в Църквата.
Няколко месеца по-късно станахме свидетели на още едно необичайно за БПЦ събитие – жив митрополит да се оттегли доброволно от поста си, защото не се чувства в сили да изпълнява задълженията си. Митрополит Симеон призна, че не може да управлява епархията си, простираща се на цял континент, а липсата на контрол доведе до редица проблеми, сред които неправомерни действия на български клирици в Европа, както и до загубата на българския храм в Рим, даден ни за ползване от покойния папа Йоан Павел Втори, и на две български църковни общини в Прага и Братислава.
През следващия месец, юли, БПЦ беше шокирана от новината за удавянето на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил на плаж край морската столица. Подобна трагична смърт е необичайна за владика, което доведе до ред спекулации и слухове. Каквото и да казват следствието и прокуратурата, над необикновения край на митрополит Кирил завинаги ще тегне подозрението за нещо скрито и недоизказано.
През следващите месеци Варна продължи да е източник на необикновени църковни събития. Духовенството и народът на епархията дадоха пример как консолидацията и смелото отстояване на църковната правда може да направи революция в Църквата, по думите на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, и да накара Св. Синод да касира опорочените избори. Така месец по-късно под натиска на народа Божи за първи път от десетилетия при каноническия избор за митрополит на БПЦ Св. Синод трябваше да избира един от двама достойни кандидати. Случаят във Варна даде надежда на християните в БПЦ, че е възможно да се противопоставят на „схеми” и интриги в църковния живот. Други епархии, в които предстоят избори, се надяват да имат куража да продължат тази линия на действия.
Още едно безпрецедентно събитие беляза тазгодишната история на БПЦ – завеждането на църковно-наказателно дело срещу действащ епископ на БПЦ. Доколко своевременно и необходимо е то да започва точно сега, е отделен въпрос, но посланието към народа Божи е, че Св. Синод няма да продължава да толерира действия на духовници, които уронват престижа и достойнството на Църквата. В тази връзка може да се приеме, че изваждането на епископите Борис и Игнатий от листата с кандидатите за митрополитски престол е първа стъпка към тяхното изправяне пред църковен съд за думите и действията им в предизборната кампания за Варненския престол, които превърнаха този период в един от най-омерзителните през годината.
През тази година БПЦ се сблъска и с един от най-големите си страхове – да излязат наяве „нещата, за които всички говорят”, но не излизат в публичното пространство. Гей-скандалът в Троянския манастир, „подвизите” на еп. Борис в Бачковската обител и др. тлееха като проблеми от години, но биваха подминавани от висшата църковна власт. Тази година те избухнаха като бомба, която взриви българска общественост и принуди Св. Синод да вземе някакви мерки.
Наистина необикновени събития белязаха летото Господне 2013-о. Някои се случиха, други бяха предизвикани, трети – провокирани, четвърти – измолени. Но най-важни в едно събитие са участниците. Дали са явни или скрити, на преден план или в сянка, те са винаги два типа. Подобно на персонажите в нощта на Христовото Рождество, описани от евангелистите Лука (2:1-20) и Матей (2:1-14).
Едните са тези, които с чисти сърца чули благата вест на ангелите за раждането на Спасителя и се зарадвали, които отишли и Го намерили, и Му се поклонили. Те били бедни, прости хора, но с чисти сърца и помисли, които били жадни за Божия правда и мир. Такива хора Христос избрал да са с Него в първите часове на земята, с такива се обградил и по време на земния Си живот. Готови не само да Го слушат, но и да Го чуят.
А другия тип хора описва св. евангелист Матей в лицето на Ирод. И той чул от влъхвите за раждането на Спасителя, но това донесло в сърцето му само смут. Защото Ирод бил от хората с планове, участвал в политически схеми, в които важен е той и неговата кариера, а Христос е само пречка, която трябва да се премахне.
Така и в нашите църковни събития има хора, които не мислят за своята полза, а за Божията правда, които са „прости в злото” (Рим. 16:19) и не „инвестират” в действията си. А има и такива с дългосрочни и краткосрочни планове, които кроят козни, организират кръгове, подкрепят или не подкрепят някого, смятайки, че имат контрол над нещата в Църквата. Но както и в историята с Ирод виждаме, че Христос не желае да се вписва в ничии планове и да е участник в интриги и козни. Сигурно затова ни се струва, че събитията на 2013 г. се оказаха толкова необичайни.
