Странно писмо получава в края на годината българският свещеник в Братислава иконом Николай Андонов (Редакцията разполага с копие на писмото). В него изненадващо за самия него пише, че е „преотстъпен“ и вече ще е клирик на „Чешката и Словашка архиепископия“, съответно това важи и за „подопечната му църковна община „Св. Йоан Кръстител“ в гр. Братислава“. Тъй като писмото от Западноевропейска митрополия на БПЦ е изпратено преди Нова година, и свещеникът, и енорията му са били изключени от юрисдикцията на нашата епархия за Западна и Средна Европа и не са участвали в изборите за епархийски представители в Патриаршеския избирателен църковен събор.
О. Николай не знае никакви подробности за мотивите около това прехвърляне към друга юрисдикция. Нито той, нито хората от църковната община са искали да напуснат лоното на БПЦ.
Не е ясно къде се е взело това решение – дали в София от Св. Синод, дали от Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон във Финикс, Аризона, САЩ, или от неговия викарий епископ Антоний в Берлин. Макар че писмото е подписано от последния, той едва ли би взел такова важно решение еднолично или дори заедно с епархийския съвет. От края на миналата година митрополит Симеон е с много влошено здраве и едва ли ще се занимава да мести свещеници от една юрисдикция в друга. Остава единствено вариантът това да е договорено на ниво митрополити. Но официално становище по този въпрос от Св. Синод няма.
Една църковна община обаче съгласно устава на Българската православна църква – Българска патриаршия е и юридическо лице и не може да се заличава с лека ръка (чл. 140. (1) Църквата е обединение на православните християни от една или повече енории, където се намира храмът. (2) Църквата е юридическо лице, което е местно поделение на Българската православна църква - Българска Патриаршия и на съответната митрополия).
Особено е сериозен въпросът с предаването на една църковна единица на друга поместна църква. Неминуемо идват въпросите:
1) Чия е идеята за това неокачествимо действие?
2) Знае ли митрополитът за него?
3) Има ли решение на Св. Синод на БПЦ-БП по въпроса?
4) На какво канонично основание свещеникът ни е обявен за клирик на друга църква, след като не са на лице каноничните актове за това?
5) Някой попитал ли е българите в Братислава и околността, създали преди дузина години църковната община като част от Православната църква в Родината (БПЦ), дали искат да минат към чужда църква?
6) Има ли поне малка гаранция, че ще се запази българският характер на БПЦО в Братислава или тя ще си стане една енория на чужда църква?
7) Уведомени ли са българските държавни институции – Министерство на външните работи, Държавна агенция за българите в чужбина и Дирекция „Вероизповедания“ на МС за предприетата промяна на статута на една българска общност (пък била тя и църковна!) и какво е тяхното мнение по въпроса?
8) Сега българският свещеник в Братислава ще трябва да издава на българите, които кръщава и венчава, словашки или чешки кръщелни и венчални ли?
9) Може да изглежда маловажно, но все пак – сега българският свещеник в Братислава ще трябва да споменава главата на друга църква ли?
10) И като последно: сега, в периода преди избора на български патриарх, точно този проблем ли трябваше да се създава?
Справка:
В Братислава от началото на миналия век живеят много българи, потърсили препитание там. Но докато българските общности в Будапеща и Виена, където по идентичен начин възниква българска общност, още в средата на миналия век си създават и православни църковни общини, в Братислава това не става. След промените в Източна Европа се прави опит да се създаде там църковна община, но се появяват редица пречки, включително и за регистрирането на евентуално създадена община. Защото според закона за вероизповеданията в Словакия нова вероизповедна общност може да се регистрира, ако тя има 20 хиляди регистрирани члена. От друга страна, желанието на българите да си създадат своя църковна община, където да се събират за богослужение, но и за общуване помежду си, за поддържане на езика, народните обичаи и култура, среща вече и противопоставянето на Православната църква в Словакия, която е част от създадената по времето на държавата Чехословакия Чехословашка православна църква. Основанието за това противопоставяне е: международната православна практика е да се създават православни църковни общини там, където православните са в разсеяние (диаспора); в Словакия обаче има поместна православна църква и не може на нейна територия друга поместна църква да основе своя община, както това става на традиционно „неправославни“ територии.
Независимо от тези сериозни пречки българският свещеник Николай Андонов успява да организира българска православна църковна община (БПЦО), регистрирана като сдружение. След преговори с местната римокатолическа църква свещеникът е получил правото да извършва богослужения в католически параклис в някогашен дворец в самия център на словашката столица. Събират се българите, отец Николай извършва богослужения както в храма, така и по домовете и гробищата, където го поканят нашите сънародници.
Свещеник Николай Андонов е завършил богословие в София, женен е за гражданка на Словакия, ръкоположен за свещеник и първоначално служи в гр. Радомир. В началото на 90-те години се преселва със семейството си в Братислава, където започва да работи в едно предприятие като противопожарна охрана и същевременно, воден от съзнанието си на православен свещеник, се стреми да обслужва българските православни християни, живеещи в Братислава и околните селища. Приет е от митрополит Симеон през 2001 г. за клирик на европейската ни епархия. За тази своя работа той не получава заплата, нито има претенции, понеже и той, и съпругата му работят и имат възможност да се издържат. Както е и при всички други български свещеници в Централна и Западна Европа, в делничните дни работят, за да се издържат, а в събота и неделя обслужват безплатно православните българи. По време на правителството на Симеон Сакскобургготски от Министерския съвет започна да се отпуска една сума за финансово подпомагане на тези свещеници. Сумата се разпределя от Дирекция „Вероизповедания“ на МС съвместно с българската митрополия за Средна и Западна Европа. Свещениците получават по определени критерии от 200 до 500 евро 11 месеца през годината. Такива средства получаваше досега и свещеник Николай Андонов, тъй като беше свещеник към Западно- и Средноевропейската епархия на Българската православна църква.
