Лято, ама лято! Макар и ранно. Големите жеги мъчеха о. Анания. Пък и о. Ипомоний от Н-ската епархия, негов баджанак – женени бяха за дъщерите на един свещеник, при който бяха певци още като семинаристи – го занимаваше все с тези архонти и църковни благородници. О. Анания нищо не отбираше от тези неща, пък и, честно казано, малко го плашеха. Той си беше повече по човешките неща и не обичаше владишките, както и жегата. Най-много му допадаше да обсъжда футбола и други спортни прояви на по лимонада в селската кръчма със съселяните или като се връщаше от гробището – да спре на футболното игрище и да погледа селските спортни надежди.
Футболната игра му харесваше. Тази симпатия се роди на семинарското игрище на гара Черпиш някъде през 70-те години на миналия век и докато баджанакът му, о. Ипомоний, залягаше на книгите в семинарската библиотека, о. Анания гонеше топката и организираше футболни срещи. Та затова и години по-късно единият размишляваше върху каноничността на наградите в Църквата, а другият живо се интересуваше от развоя на срещите от европейското първенство по футбол.
Та днес беше тройно критичен ден за о. Анания – непоносимата жега, сложният въпрос за архонтите, натрапван му от о. Ипомоний от Н-ската епархия, и тежкият избор: кой отбор да подкрепи в православното дерби Гърция срещу Русия. Много се надяваше, пък и такава мълва се пусна на последната свещеническа конференция, че ще има указания, кой отбор да бъде подкрепен. Да де, ама указанието се бавеше и о. Анания губеше всякакво търпение, пък и не знаеше, какво да каже пред съселяните в кръчмата. Объркан и нетърпелив, той звънна на баджанака си о. Ипомоний по служебния телефон, онзи дето го дадоха от митрополията по програмата „Угарки за телефон”, и така, между другото, като поразпита как е балдъзата, колко архонта има вече в Н-ската епархия, изплю камъчето и попита, кого да подкрепи на днешния мач – гърците или руснаците. О. Ипомоний, който дори не знаеше, че има такъв спортен форум, се позамисли. В телефонната слушалка се чу нещо между усърдно чесане на брада и въздишка и дойде отговор: „Брате, чувал съм от събратята, че нашите владици на международни срещи се усмихват и мазнат на гърците, а гласуват и подписват като руснаците. Е…?”
Отговорът не помогна особено на о. Анания. Той затвори телефона без дори да благодари и се замисли. Прекара набързо през главата си (о. Анания имаше голяма глава и си правеше камилавка по поръчка) състава на Св. Синод няколко пъти, като всеки път забравяше някой от членовете, било то поради физически данни или административна незабелижимост, и се опита да прецени, коя група е по-силна – прогръцката или проруската. Затрудни се. Някои трябваше да брои и в двете.
Мачът започна, а о. Анания не смееше да пусне телевизора. През отворените прозорци на съседната къща се чуваше гласът на коментатора Пепи Василев. Отецът седна притихнал на пейката под лозницата и слушаше коментатора, като се възхищаваше на изнесения му глас – само за проповед.
Деветдесетте минути минаха неусетно, а и той май задряма по едно време. Мачът завърши с минимална победа на гърците, разбра го пак от приповдигнатия глас на коментатора и о. Анания си легна, без да знае, дали така трябваше или…
Сутринта го събуди звъненето на служебния телефон. Съобщиха му от святата Митрополия, че въпросът, кой от двата отбора да бъде подкрепен, ще бъде разгледан на есенната сесия на Св. Синод. О. Анания въздъхна с облекчение и неадресирана благодарност. Пак не беше сбъркал.
За житието и страданията на отец Ипомоний вижте:
А спортен коментар за православното дерби може да прочетете тук
