В БПЦ няма разкол

Наистина в БПЦ няма разкол. Имаше няколко десетки клирици, които остискаха до 21 юли 2004 г., а след това остана само една малка групичка от тях извън Църквата. В тази групичка свещениците са горе-долу толкова, колкото и „епископите” им. При това последните явно са повече ориентирани „материално”, защото бързо се изпокараха помежду си, а някои дори минаха към чужди екзотични юрисдикции. Сигурно доказателство за липсата на разкол в БПЦ е например фактът, че на неотдавнашния имен ден на Старозагорския владика приятелски присъства лично оцелелият неразкаян глава на разколническата формация Инокентий (апропо, редом с официалния представител на РусПЦ-МП). Общо взето политическите поддръжници на разкола отслабнаха, може би им спряха част от субсидиите отвън и затова остатъчните клирици-разколници са, меко казано, „неактивни”. Няма „гориво”!

Но затова пък има по някой и друг от цивилните разколници, които продължават като по поръчка да се активират срещу Българската православна църква, макар и в други амплоа. Така наричалият се „прокурор на алтернативните” сега е виден синдикалист в КТ „Подкрепа” и всъщност с тази си роля отблъсна доста от свещениците, които искаха да се обединят в професионално сдружение. Той използва различни методи – и явни, и неявни, за да говори срещу БПЦ в същия стил и дух, с които вършеше това по времето на разкола. Хората обаче винаги усещат, когато с лични мотиви се защитават уж благородни каузи и затова отхвърлят цялата инициатива. А и нямат доверие на хора, които по време на разкола са показали липса на църковно съзнание и след това никога не са принесли покаяние за това.

Друг цивилен пък от академичната си катедра канонически „обосноваваше” разкола и оправдаваше громенето на БПЦ през годините 1992-2004. И сега продължава с менторски тон да клейми епископи и други клирици, независимо че никога не показа ни капка разкаяние за активната си подкрепа на разкола. Намери си и трибуна в някои медии, понеже скандалът винаги се харчи. Стигна се дотам, от Комисията по досиетата и от Дирекция „Вероизповедания” да го опровергават за необоснованите му твърдения относно правните понятия „религиозна общност” и „религиозна институция”...
 
Странно, наистина! Дали пък не са прави онези, които твърдят, че „бивш разколник” не може да има? И защо тези стари наемници изтриват ръждата по разколните си оръжия и отново излизат на бой? Дали защото смятат, че хората са късопаметни? Но колкото и да е практикуван методът „крадецът вика: дръжте крадеца!” – той винаги си остава с отрицателна конотация. А разкол в БПЦ няма, защото разколниците сами се поставиха извън нея. Дано някога им дойде умът.