Създаването на свещенически синдикат в България предизвика светкавична реакция на синодалните старци. Те излязоха със становище по повод появилите се в средствата за масово осведомяване сведения за създаването на „свещенически синдикат”, публикувано в сайта на Българска Патриаршия.С това становище синодалните архиереи сами потвърдиха нуждата от създаването на такъв синдикат, тъй като във всички епархии на БПЦ има сериозни нарушения на българското и европейското трудовоправно законодателство. Въпреки, че Църквата е отделена от държавата и всички клирици са подчинени на църковните канони, това не дава право на ръководството на БПЦ да третира българското свещенство като безправни роби и да превръща клира на Църквата в просяци. Ниските заплати или липсата им, неизплатените здравни и пенсионни осигуровки, неплатените данъци за треби и дарения поставят Светия Синод и клира на БПЦ на едно ниво с криминално проявените престъпници.
Друго едно последствие от неизплащане на пенсионните осигуровки е лишаване на свещениците и семействата им от достойни старини, като ги обрича на несигурност и мизерия. Има случаи на български свещеници в България и Европа, пенсионирани клирици на БПЦ, заради неплатени пенсионни осигуровки да са клиенти на социалните служби и зависими от благодеянията на България или държавата, в която живеят (такова е всъщност действителното положение на митрополит Симеон, който като американски гражданин живее през последните години в социален дом в гр. Финикс, Аризона; също и свещеникът Георги Шумов, служил последните години от трудовия си стаж в гр. Мюнхен, Германия, но без заплата и осигуровки от своето църковно началство). Срамно е Светият Синод да нехае по такъв недостоен начин за съдбата на служителите си.
От данните на Националния осигурителен институт за осигурените лица по епархиите на Българската православна църква за годините 2007-2009 може да се види, колко хора от всяка епархия са с платени осигуровки. (тук)
От статистиката на данни от Регистъра на Булстрад за епархиите на БПЦ на територията на Република България се виждат регистрациите на всичките й поделения. Според тях БПЦ е подчинена на всички трудово-правни закони в Република България и Европа. (тук)
Информация за осигуряването на служители на БПЦ и други регистрирани вероизповедания може да се види по-долу, следвайте маркираните с жълто редове в този линк. (тук)
Съгласно новосъздадената на чл. 4, т. 8, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за всички осигурени социални рискове подлежат „и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията”. Като лица, получаващи доходи от трудова дейност, те не бяха изключени от осигуряване преди създаването на тази разпоредба, но не бяха обособени в самостоятелна група.
От информациите, изнесени по-горе, става ясно, че Св. Синод на БПЦ не желае да има трудовоправни отношения със свещениците си, като се позовава на канона. Това обаче противоречи на сега действащите закони в страната и Европа. От друга страна, когато синодалните архиереи не плащат заплати и осигуровки на клириците-пастири, можем да си представим, как те от своя страна ще се грижат за стадото си.
Разбира се, становището на Св. Синод на БПЦ по повод създаването на „свещенически синдикат” е и необходимо, защото той би могъл да провокира нов разкол.
Свещениците трябва да се подчиняват на своите началници – архиереите на БПЦ, за което говорят църковните канони. Затова и архиереите на БПЦ приканват клира: „Отечески призоваваме боголюбивия клир на светата ни Църква за проява на действена православна вяра и високо духовно, църковно и каноническо съзнание, като не се поддаде на антицърковни съблазни и внушения, според призива на нашия Спасител: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34)“.
На везни са поставени църковните канони срещу трудовоправните закони, действащи в България и Европейския съюз.
Какво може да се очаква?
1) Тези свещеници, които са обезпечени, ще се придържат към каноните и ще бъдат послушни на владиците. Останалите, които нямат избор, или ще умрат от глад, или трябва да оставят свещенството и да търсят препитанието си на друго място. „Служещите при олтара се хранят от него“ (виж 1 Кор. 9:13 и Втор. 18:1-8), но практиката показва често обратното. Намираме се в една задънена улица и ако не се намери път, бъдещето не изглежда розово. Все по-оределите редици на клира ще опустяват и тогава архиереите няма да имат пастири за стадото, а то неминуемо ще бъде разграбено или ще отиде при други пастири, които ще се грижат за него.
2) Клириците, които не могат да преживеят от свещенството, ще се обединят в синдикат и ще осъдят Светия Синод, респективно митрополитите си по гражданските закони. Вероятно ще ги задължат да им изплащат редовно заплатите и останалите осигуровки. Дори е възможно да получат заплатите си до три години назад. Тогава ще бъде рев и скърцане със зъби и в една така създадена ситуация няма да има нормални условия за работа.
3) Светия Синод да лобира пред държавните институции свещениците да придобият статут на държавни служители, както е в други европейски страни. Така биха се решили повечето проблеми. При такова развитие би отпаднала необходимостта от създаването на така „опасните“ синдикати.
И да се върнам отново към заглавието на статията. То аргументира едно отрицателно становище към профсъюзите, защото винаги в подобни организации е владеел дух на революции и комунизъм, които са несъвместими с ролята на Църквата в обществото. Това именно е крайно наложително да се разбере и от силните в Светия Синод.
Бел. ред.: Проверка на редакцията установи силно занижени числа за някои епархии в сведенията на НОИ за осигурените служители на БПЦ, които се виждат в посочените линкове.