"Свободните зидари" вече абсолютно открито провеждат свои ритуали в храм на Българска православна църква - Българска Патриаршия (тук). Преди години, когато беше убит Илия Павлов, специално масонско траурно "чинопоследование" беше осъществено в митрополитската катедрала "Св. Неделя", но тогава т. нар. Велика Ложа прояви известна грижа за имижда на викарийния епископ Николай Знеполски и не оповести събитието. Сега, когато погребват Велик майстор Иван Ставрев, явно вече никой няма притеснения, свързани с настоящия Знеполски еп. Йоан - събитието се случва съвсем публично и на входа на храма липсват мутри-охранители, както при Илия Павлов. Организаторите даже се хвалят във в. "Стандарт", отдавна известен със симпатията си към зидари, рицари, тамплиери, архонти и архонтмейкъри (вижте напр. тук).
На какво се основава това необичайно спокойствие и откритост на "великите зидари" (тези същите зидари, дето даже не са докосвали тухла-четворка през живота си)? Демонстрацията на масонското единство в православен храм, извършено чрез ритуалното хващане за ръце в "братска верига", за което съобщава в. "Стандарт", очевидно е нещо, което не може и няма да остане без последствия - прекрачени са твърде много граници и са нарушени твърде много правила. Защо българските майстори и българските баш-майстори не се страхуват от нова PR катастрофа като тази, която се случи с Левкийски еп. Павел по времето на изборите за Доростолски митрополит (не без участието и на читателите на Двери - вижте тук)!
Може би зидаро-мазачите се осланят на благия характер на патриарх Максим и на неговия викариен епископ? Едва ли - който е разчитал на това, често е бивал подведен. И двамата висши духовници са способни да проявят твърдост, когато е необходима.
Второто, значително по-достоверно обяснение е, че някой от масонските лидери се e опитвал да се занимава предварително с "църковна дипломация" в Св. Синод и е обещал нещо конкретно в замяна. Тази стратегия не е новост под слънцето, използва се и в църковно-архонтските среди. За доказателство обнародваме няколко реда от дълъг документ в същия дух, изпратен от архимандрит Дионисий до патриарха на БПЦ в края на миналата година след рицарските скандали (тук и тук). В документа по-долу младият духовник дава наставления на 96-годишния патриарх, как се общува с инославни и какви ползи може да се извлекат от това (тъй като патриархът явно няма тези умения):
Коментарите са излишни. Затова няма да тълкуваме повече измислиците, в които се е оплел Дионисий (редовните читатели на Двери си спомнят, че рицарските "ръкоположения" бяха в самия храм - вижте снимките тук или собствените признания на Георги Елдъров тук). Всъщност дори един изолиран инцидент на подобна лъжа пред патриарха в други православни църкви щеше да доведе до низвержение. Нямаше да има изобщо нужда от целия останал букет от канонични нарушения на младия архимандрит (ала това е отделна тема).
За едно обаче българският Остап Бендер в расо е напълно прав - думите в писмото му могат да се обобщят така: "търпели сте толкова години безчиние, сега ще търпите и мене!". Примерът с Константин Тренчев е коректен, за съжаление имаме десетки други примери - вече споменатото погребение на Илия Павлов, случаят, когато еп. Павел освети масонска статуя, при това в присъствието на целия хор на патриаршеската катедрала, които пяха на българските зидари. Тамплиерите, щедро ръсени със светена вода от Старозагорския митрополит (тук) и от Видинския митрополит (тук). Можем да добавим към дългия списък с проява на "широта към каноните" и странната толерантност към Родопския екстрасенс сестра Христина (тук). И още! И още!
Всичките тези (неизброими) случаи на "необяснима" толерантност обаче имат един общ знаменател - отсрещната страна дава нещо материално в замяна. Най-често става дума за ремонт на храмове. Странен материализъм от страна клириците ни - уж идеалисти! Сякаш за част от "правоправящите архиереи" всичко се е превърнало в бизнес-отношения, дори най-съкровеното...
Точно така ще излезе и през следващата седмица, ако вместо наказания доловим тишина, преминала в мълчалива "икономия" към отговорнците за поредното безчиние. Не знаем дали "великите масони" са обещавали нещо в замяна (помощ в Страсбург, подобно на хитреца Дионисий, или друга стръв на въдицата) и в случая няма никакво значение! Ако някой е приемал подобни обещания, да си носи сам срама! Но на "Оборище" 4 трябва да разберат, че сега вече всички разумни граници бяха прекрачени и ако не последват радикални мерки, много от техните пасоми ще се насочат към съмнителни прицърковни среди, където радикализацията е норма. А това вече се случва през последните две години. Тоталното настъпление на зилотизма може да се види дори по реакцията на църковните хамелеони в края на миналата година, когато в медийното пространство излезе темата за стария стил.
Вчерашният ден беше наистина символичен - един разкол свърши... и може би започна нов. Вчера последните остатъци от някога достолепната разколническа армия дезертираха. Но вчера дойде и новината, обект на настоящия коментар, която може да доведе до нов разкол в душите на хората. Дано нашите архиереи да го осъзнават. И дано да знаят, че в Църквата освен икономия има и акривия!
