Задушница е. Обичайното суетене вкъщи, по църквите, стълпотворение по буренясалите гробища. Добре, че е буйната пролетна трева, та да се сетим, откога не сме стъпвали на тия нелицеприятни места, дето понякога някой слага и надписа: „Бях, каквото си; ще бъдеш, каквото съм!”
Задушница е. Готвим „раздавки” и „подавки”, даваме на близки и далечни, познати и непознати, за да кажат „Бог да прости!”, гледаме „да се отсрамим”. Дори на тази задушница в някои краища на страната черешите са сякаш главното. Перфектно езичество!Задушница е. Загрижени духовници напомнят и за молитва в храма, не само на битово равнище. Други са още по-"предприемчиви", та заплашват вярващите: „Ако не си запишете (разбирай „платите”) за панихидата в църквата, ходенето на гробищата не ви е видено!” (те тези много разбират от такива работи!).
Задушница е. Всеки има за кого да си спомни на този ден. Дори за някои хора повечето близки вече са там, на гробищата, по-малко са останали около тях.
Задушница е. И всеки прави, каквото е видял, каквото е чул, прочел. Но това са обикновено нещата тъкмо на битово равнище. Малцина сякаш знаят, още по-малко пък се сещат, че този ден е за молитва, не за раздаване на ястия и пития. Много малко са ония, които чувстват нужда да отидат в храма, да се помолят сами или заедно с другите, да участват в светата литургия (където тя се отслужва в този за свещениците „твърде зает ден”), да изпросят Божията милост за по-рано отишлите си наши братя и сестри, родители, близки, приятели - които нямат вече нужда от нищо, а само от нашата молитва.
Задушница е. Сещаме се за родителите си по плът, но по-малко се сещаме (ако въобще се сетим) за онези хора, които са ни станали родители по дух, които са ни били духовни отци. Защото всеки един от нас е приел светото кръщение и „печата на дара на Светия Дух” от ръцете на някой духовник. Повечето хора не знаят или просто не помнят, кой ги е кръщавал, венчавал, наставлявал, изповядал, причастявал. Няма я онази нормална духовна връзка. Прекъснала се е отдавна или никога не е съществувала. Блудни синове по отношение на Бога, по отношение и на родителите си по плът, ние сме напуснали отдавна и духовния дом на преките си духовни отци. Вина като планина, която сигурно ще се вменява на всеки от нас. И за да намалим поне малко и поне тази вина, нека в дни като днешния да си спомним за духовните си отци. Да кажем и за тях: „Господи, благодарен съм Ти за моите духовни отци! Благодарение на тяхната грижа аз станах Твой последовател и научих, кой е пътят на спасението. Затова те моля: прости им, каквото с мисъл, дума или дело са съгрешили!” Защото, наистина, задължение е за децата да се грижат за своите родители. Задължение е за духовните деца да си спомнят с молитва за своите духовни отци. Ако не всеки ден, поне в дни като днешния.
Задушница е!
