Вече е напълно ясно, че Св. Синод сериозно се раздели на две. Признава го с публикациите си и синодният сайт. Защото се разбра достатъчно ясно, че митрополитите Врачански, Видински, Плевенски, Старозагорски, Ловчански и Пловдивски са настоявали за синодална наредба - специален акт, който променя устава на БПЦ, като санкция за техни събратя, а Американски, Варненски, Великотърновски, Русенски и Неврокопски са били против. Не достигна мъдрост да се реши един случай, който навсякъде и по всякакъв повод може да възникне: превишаване на правомощия, т. е. преиграването на един епископ в контактите му с представител на друга църква и то не коя да е.
Кой знае защо, но пролича някаква пристрастност в търсенето на отговорност. Така покрай епископ Тихон пострада и митрополит Симеон. Ние обаче не плачем на чужд гроб, казано образно. Защото това не е личен въпрос на митр. Симеон, когато се предприемат съмнителни от канонична гледна точка акции. Винаги е възможно някой митрополит да пострада неоснователно, но тук става дума за създаването на прецедент, от който и БПЦ, и всички православни църкви винаги са се пазели - и в демократични, и в недемократични времена. Най-безобидно е това злополучно решение да се отдаде на неразбиране на устава на БПЦ.
В него в чл. 82, ал. 4 се казва: Когато поради неизлечима болест епархийският митрополит не може да изпълнява служението си, Светият Синод назначава епископ за управляващ епархията. Той има правата и задълженията на епархийски митрополит. Управляващият епархията епископ при богослужебно чинопоследование поменава епархийския митрополит.
Ясно е, че:
1) Когато има управляващ епархията епископ, той има правата и задълженията на епархийски митрополит, а не болният митрополит.
2) Болният митрополит няма никакви задължения към епархията, докато е жив (щом говорим за неизлечима болест, се изключва хипотезата този митрополит да оздравее)
3) Следователно, отникъде не произтича и не може да произтече задължение на митрополит Симеон да пребивава в епархията, нито пък може да произлезе виновно поведение на митр. Симеон, че е на лечение във Финикс, Аризона, САЩ или където и да е другаде.
Прав ще е бил Неврокопският митрополит Натанаил, когато отбелязва в особеното си мнение по случая, че Св. Синод спокойно можеше да санкционира поведението на Тивериополския епископ Тихон, като сложи, ако сметне за добре, друг управляващ епархията, а не непременно да уволнява и митрополита по уставно неоснователна причина. А по всичко личи, че сегашното положение не вещае нищо добро, или, както се казва в едно популярно предаване: "Най-лошото тепърва предстои!"
2) Болният митрополит няма никакви задължения към епархията, докато е жив (щом говорим за неизлечима болест, се изключва хипотезата този митрополит да оздравее)
3) Следователно, отникъде не произтича и не може да произтече задължение на митрополит Симеон да пребивава в епархията, нито пък може да произлезе виновно поведение на митр. Симеон, че е на лечение във Финикс, Аризона, САЩ или където и да е другаде.
Прав ще е бил Неврокопският митрополит Натанаил, когато отбелязва в особеното си мнение по случая, че Св. Синод спокойно можеше да санкционира поведението на Тивериополския епископ Тихон, като сложи, ако сметне за добре, друг управляващ епархията, а не непременно да уволнява и митрополита по уставно неоснователна причина. А по всичко личи, че сегашното положение не вещае нищо добро, или, както се казва в едно популярно предаване: "Най-лошото тепърва предстои!"
