Мобилно меню

2.3152173913043 1 1 1 1 1 Rating 2.32 (92 Votes)
1_44.jpgЧовекът като венец на творението е сътворен по Божи образ (Бит.1: 27-28). Това означава, че у всеки, независимо от неговия пол, националност, психофизическа характеристика се съдържа Божия образ, към който не може да се добави или отнеме нещо. Разделението на мъжки и женски пол в човешката природа е израз на Божието домостроителство за човечеството. За Бога мъжът и жената са равни, тъй като само прилепването им един към друг ги прави едно цяло, една плът. Половият хатактер на човешката природа е дар от Бога „от начало”. Затова неприемлива е тезата, че полът не притежава духовно измерение и онтологическо значение. Важността на пола се простира отвъд физическото удоволствие. Вярно е, че в средата на ХХ в. започна т. нар. сексуална революция, която тръгна от Америка и постепенно доведе до нравствено разложение и духовна деградация милиони хора по света. Резултат от нравствената разруха е все по-масовото разпространение на хомосексуализма.

В последните години в обществото се постави въпросът за хомосексуализма, който исторически е отхвърлен, както от самото общество, така и от Библията. Специалисти твърдят, че поне 10% от населението на земята практикуват хомосексуализъм под някаква форма, а 3-4% от населението имат хомосексуална насока за поведение.

Според изследване в последните години през 2003 г. броят на хомосексуалистите на земята е 8%, а през 2005 г. се е увеличило на 12%. Интересен е фактът, че в по-консервативните общества по-малък брой хомосексуални хора изявяват своята хомосексуалност и се страхуват да се въвлекат в хомосексуални контакти.

Основните определения за хомосексуализма в различните речници са следните: 1. „Силно и постоянно привличане към индивид от същия пол” и 2. „Сексуална ориентация, изразяваща се чрез сексуални мисли, любов и фантазии и сексуални действия с човек от същия пол”. Терминът означава сексуално желание към човек от същия пол и поведението, изразяващо това желание. Обектът на сексуално влечение е основна разлика между хомосексуалност, хетеросексуалност и бисексуалност.

За пръв път думата се появява през 1869 г. в памфлет на Карл Мария Кертбени, макар че широка известност получава едва в по-късните издания на  „Psychopathia  sehualis” (1886 г.) на немския невролог Рихард фон Крафт-Ебинг.

Терминът "гей" обикновено се използва за хомосексуални мъже, но е приложим като синоним на хомосексуализма въобще. Лесбийка е полово конкретизиращ термин и се отнася само до жената хомосексуалност.

Въпреки големият брой изследвания и до днес се водят дебати по въпроса за причините за хомосексуализма. Нито един от предложените досега отговори на този въпрос не е подкрепен еднозначно с доказателства. Основни становища са, че хомосексуализмът е продукт на вродени конституционални, генетични или хормонални фактори, или че е продобито под въздействието на разнообразни социални фактори. Съвременното научно мнозинство защитава позицията, че хомосексуализмът се определя от комплексни фактори.

Но хомосексуализмът не може да бъде разбран извън биологичните, психичните и социологически рамки на общата сексуалност. И в това е разковничето за разбиране на хомосексуализма – тук не става въпрос за любов или ерос, а именно за сексуалност – прави се секс, без да се изпитва нито любов, нито радост, нито удоволствие. И това е един трагичен еротизъм, който е лишен от дух на любов и красота, т.к. е лишен от Божието благословение. Вън от брака, където тялото е принизено до животинско отдаване, жертва на разложението става не плътта, а духът. Това характеризира една пълна безпътица – на власт е бездушната плът, но тя не може да бъде опора. Когато се прекъсне връзката между любовта и духовното, от нея остават само тела без душа, носещи вътрешно опустошение. Понятието „заради мен” започва да звучи „заради моето удоволствие” и се превръща в индикатор на крайно примитивен, деформиран манталитет.

Хомосексуалистите злоупотребяват с половите органи в опита си да задоволят собствената си похот. Тези действия са пародия, подигравка на пълнотата на цялостната връзка на „едната плът”, която само съпругът и съпругата могат да изградят. И именно търсейки по патологичен начин да компенсират тези връзки без идентичност, хомосексуалистите се насочват към безразборни връзки.

Словото Божие ни учи, че „главата на жената е мъжът, глава на мъжа е Христа, а главата на Христа е Бог Отец” (1 Кор. 11:2). В  Бит. 1:27 се казва: “И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божии образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори” (Бт. 1:27). Характерни за този стих са местоименията “го” и “ги”. Местоимението “го” се отнася за човека, а “ги” – за мъжа и жената. Пълнотата на човешката природа се съдържа в човешкото многообразие. Нито мъжът, нито жената могат да творят живот, а това се осъществява само в пълнотата “ги”. Единството им отразява божествената идея за богообразен живот.

Социалните и духовни последствия от насаждания от Запад хомосексуализъм и лесбийство са много тежки. Социалният проблем е в унищожаване на семейството и свързаните с това ценности. Теологичният проблем е в прокарване на нехристиянски доктрини и насаждането на погрешна представа за Бога.

Хомосексуалните действия брутално се противопоставят на библейското разбиране за назначението на човешката личност. Сътворената по Божи образ човешка личност постепенно трябва да разкрива и усъвършенства духовните си заложби и се уподоби на Него. Сам Господ Иисус Христос подчертава, че единствената цел на човешкия живот, включително телесното му битие е да прослави Бога. „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесния Баш Отец” (Мат. 5:48). Тази заповед се допълва с увещанието на св. ап. Павел „прославете Бога в телата си” (1 Кор. 6:20). Това означава, че половите сексуални действия да се ограничат само в рамките на благословения хетеросексуален съюз. Църквата не може да благослови хомосексуалистите, които искат да живеят и изразяват сексуалността си заедно, както не може да благослови прелюбодеянието и разврата. Хомосексуалистите трябва да направят своя избор – да продължат да живеят по начина, който са си избрали в грях, или да прекъснат всяка връзка и общение с Тялото Христово.

Хомосексуализмът отдалечава човека от Бога, издига преграда между човека и неговия Създател. Но хомосексуализмът не само отчуждава от Бога, но постепенно убива и вярата в Него. Хомосексуалистите стават безчувствени за Божиите заповеди, сърцата им огрубяват. Те умират духом, защото живеят вече само с тялото си и за тялото си. Начинът на мислене се променя и те стават скотоподобни. Така те сами се отдалечават от истинското човешко съвършенство и слава, защото сами се уподобяват на тварното и се отдалечават и отричат от онова, което ги свързва с Твореца.

Друг много важен аспект за хомосексуалния акт е, че е вреден за онези, които го осъществяват. Този акт не се опитва да излекува и поправи нарушенията в междуличностните отношения, а само засилва болестта и я прави неизлечима. Някои се опитват да запазят дълго време отношенията с „любимия приятел”. Но тези отношения са повредени от една страна от нарцистичен еротизъм, а от друга, от онова, което Бейсил Цион нарича „оковите на нарцистичната двойка”. Мощта на тези окови се изразява в онзи аспект на хомосексуалността, който става вътрешно необходим и води до пристрастие. Този аспект не позволява на единия „участник” в „двойката” да се отнася към другия именно като личност, на която човек отдава себе си чрез външно изявена и безусловна любов. Типично в случая е крайно безразборно и неуважително в сексуално отношение поведение на хомосексуалистите.

Трябва да се отбележи, че хората с хомосексуална ориентация са също носители на Божия образ и са призвани към духовно израстване за постигане на Божието подобие. Това е най-вече, когато осъзнаят окаяното си положение и се стремят да изоставят този начин на живот и се преориентират към хетеросексуални отношения. Тогава те имат нужда от пълна подкрепа и любов. Покаянието в случая е онова лекарство, което дава възможност на хомосексуалистите да се очистят от своя страшен грях.

Много пагубно за хомесексуалния акт е и това, че води хората към преумора, която ги състарява преждевременно и унищожава всичко красиво в душите им. Грешат с плътта си, а плащат с плътта и духа си. Те ограбват себе си като сами си отнемат здравето,силите, младостта, живота, вечното спасение. Те са опустошени, т.к. сами прогонват съзнанието и усещането за лична безсмъртност. А без безсмъртие човекът остава ли човек? Повехнали, закърняли, овеществени, дегенерирали хомосексуалистите сами се изравняват по произход и морал с животните. И след като по този начин в човека не остава нищо безсмъртно и вечно, то в крайна сметка етиката се свежда до прищевките на ногона.

Няма как да бъде по друг начин, т.к. само на усещането за човешко безсмъртие може да се основава по-висш морал от животинския. Ако няма безсмъртие и вечен живот нито у човека, нито около него, тогава за човека-животно е съвсем естествен и логичен животинския морал: „тогава да ядем и да пием, защото утре ще умрем” (1 Кор. 15:32).

Юдаизъм, християнство и ислям считат хомосексуализма за грях, докато будизъм, шинтойзъм и др. не осъждат това поведение. Но нито една религиозна норма или закон не коментират хомосексуалността сама по себе си като вътрешна характеристика на личността, или като емоционална проява на  любов между хора от еднакъв пол. Осъжда се единствено сексуалната изява – в общия случай извършването на анален секс между мъже.

За Православната църква хомосексуалните действия са нравствено греховни, а такива специфични действия като аналните сношения, оралния, както и анално-оралния секс предизвикват сред мнозина чувство на отвращение и погнуса. Това усещане е изразено в редица библейски и светоотечески откъси, осъждащи хомосексуалните действия.

Много показателна е страшната история за унищожаването с небесен огън градовете Содом и Гомор. От там е останало и нарицаемото содомит и содомия, макар че съвременното разбиране на содомията е по-скоро в посока на сексуален контакт с животни. Двата града са изгорени с огън, за да се изчисти земята от  хомосексуализма.

В Стария Завет не само мъжеложството е посочено като престъпление, за което се полага смърт (убиване с камъни), но и всеки сексуален контакт между мъже (Лев. 18:22 и 20:13).

В книга Второзаконие 23:17 стих категорично се забранява да има мъжеложник от израилевите синове. В периодите, когато начело на Израилевото царство е стоял цар, който пази строго закона, често са предприемани строги мерки срещу мъжеложците. И обратно, винаги, когато тези престъпления са се преумножавали, Господ е наказвал избрания народ – напр. 3 Цар. 14:22-24. Именно за този срамен грях Господ предава Иерусалим и съкровищата на Господния дом на египетския цар Сисак. Ситуацията се стабилизира, когато на трона застава цар Аса, който "премахна мъжеложците от земята и вдига всички идоли, направени от баща му" (3 Цар. 15:12). Подобно на цар Аса и цар Йосия събаря къщите на мъжеложците, които са в Господния дом. Но въпреки това Господният гняв пламва и Господ предава Израил в робство.

Всъщност, мъжеложството (хомосексуализмът) принадлежи на култури, племена и разбирания, които Бог е отхвърлил като нещо гнусно. Св. ап. Павел го свързва с идолопоклонството и това е най-тежък грях. Затова и Бог се гневи на езичниците и  “ги предава на срамотни страсти...” (Рим. 1:26-27), предава ги на  волята на техните противоестествени пороци.  Преди те са оставени на похотите, а сега на страстите, които унижават човека. С отвращение ап. Павел говори, че и мъжете, и жените се предават на  сладострастие и неистова любов, “вършат срамотии”, а така поругават природата. Те нямат оправдание затова, че презират естествения начин за наслаждение и прибягват към противоестествения. Те не хранят взаимна любов, но “разпалиха се с похоти един към други” (Рим. 1:27). Всичко това, което прекрачва законите, установени от Бога, храни пожелание към необикновеното и незаконното. Така самите хора стават врагове на самите себе си и започват жестока война, която е по-беззаконна от всяка междуособица. Разбира се езичниците не считат мъжеложството за безсрамно, но за нещо почетно и голямо, т.к. с това могат да се занимават само свободните в Римската империя. И това мисли Солон, най-мъдрия сред атиняните. Но няма друг грях равен на това беззаконие и поругание, т.к. тези хора погубват и душата и тялото. И св. ап. Павел подчертава, че който почита Бога облагородява самия себе си, а който Го отхвърля пада по-ниско и по-ниско в нравствено отношение и става по-низък от животните. Затова и т.нар. “независим” морал Апостолът не признава.

Грехът води до смърт, а самата смърт е отделяне от Бога.И съвсем естествено ап. Павел използва градацията, за да покаже покварата на езичниците.Те не само служат на идолите и са далеч от Бога, но дори и не се опитват да Го познаят, да стане Той ръководно начало в техния живот. И именно тук се разкрива в пълнота второто проявление на Божия гняв – да остави езичниците с напълно потъмнено нравствено съзнание:” А понеже не се опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат това що не прилича”/ Рим. 1:28/. Те са лишени от всякакво оправдание, защото тяхната греховност зависи не от незнанието, а от силата на склонността. Това са грехове на ума и на порочното желание. А изопаченият ум е негоден ръководител.

Църквата определя хомосексуализма като страст, болест и неестествено състояние, вследствие на грехопадението, като предлага и пътя за изцеление от този грях. За да  помогнем на своя ближен да се излекува от това тежко заболяване на душата ние сме длъжни с молитва да се обърнем към Спаситела да ги обърне в правия път. Ако презираме тези хора допринасяме за по-нататъшното им затъване в бездната на греха и осъждаме себе си. Затова  нека погледнем с любов на тах и се молим за спасението им. Така на дело ще изпълним целия Закон – любов към Бога и към ближния.



Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8k6u 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.