Много от хомосексуалните мъже и жени твърдят, че християнството е определящо в техния живот. Някои от тях се придържат към мнението, че сексуалната ориентация е дадена от Бога, че е нещо добро и че няма нищо лошо и грешно в тяхната хомосексуална активност. Привържениците на тази теза са убедени, че Библията и църковната традиция не осъждат хомосексуалното поведение, но поради грешното им интерпретиране и употреба кога несъзнателно, кога умишлено от предубедени хора, мразещи хомосексуалистите, се е затвърдило противоположното мнение. Тези, които са убедени в погрешната интерпретация на Писанието и Преданието, съвсем очевидно се опитват да убедят и другите в правотата си, като мнозина от тях днес работят усилено, за да може техният възглед да бъде възприет преди всичко от останалите християни и църковните водачи.
Друга група хомосексуалисти се придържат към тезата, че тяхната сексуална ориентация не е от Бога, с изключение на предопределеното, тъй като Божественият план неминуемо отчита човешката свобода и повреда, следствие на грехопадението. Една част от тези хора не желаят или са неспособни да определят причината за своите сексуални чувства, въпреки че са убедени, че те не са добро и не трябва да бъдат удовлетворявани; други с подкрепата на това, което вярват, че звучи като библейска интерпретация и верен психологически анализ идентифицират причината на своята сексуална ориентация в грешките и несполуките на своя семеен опит, в частност в своето ранно детство и дори още по-рано, допринесли за отклоненията в сексуалното им поведение. Тези хора се придържат към позицията, че Бог ги е призовал да се борят със своята хомосексуалност, така както всички хора са призовани да се борят с изкушенията, които ги нападат, опитвайки се да заличат причините довели до тяхната сексуална дисориентация и заболяване. Придържащите се към тази позиция, търсят подкрепата на своите събратя християни и най-вече на църковните водачи в личната си духовна борба
Православната позиция
Традиционното православно разбиране почерпено от Библията и изразено в Църковното литургично богослужение, каноничното право, живота и учението на светците ясно идентифицира Православната църква с тези християни, хомо и хетеросексуални, които приемат хомосексуалната ориентация като дисориентация и болестно състояние и затова считат всеки хомосексуален акт за грях, разрушаващ човешката личност. Според хилядолетното православно свидетелство, библейските пасажи, като тези по-долу не позволяват никаква друга интерпретация освен недвусмислено съдържащата се в текста:
„Ако някой легне с мъжко, като с женско, и двамата са извършили гнусота...” (Левит. 20:13).
По тази причина (затова, че отказаха да благодарят на Бога като Бог, да Го признаят и да Му се поклонят) „Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, вършейки безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. (Рим. 1: 26-27).
„Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.
И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог. (1Кор. 6: 9-11).
Неволните грехове
Според православната църква не всички грехове са волни и преднамерени и не всички греховни постъпки са съзнателни действия на извършващия ги; поне не в началото. С други думи грехът не винаги е нещо, за което съгрешилият е виновен изцяло и съзнателно. Има грехове от незнание и страст, грехове, които работят в членовете ни, както ап. Павел казва, дори против нашите разумни и съзнателни желания, (виж. Рим. 6-8). Това са греховете, за които верните възнасят молитва към Бога и Го молят за прошка на всичко, не само съзнателно, но и несъзнателно, не само волно, но и неволно.
Има грехове неволни, нежелани, неизбрани от нас, грехове, които обхващат човека и го принуждават да ги извърши с безсъзнателните си импулси на принуда, със слабостите на плътта, чрез емоционални пориви и неконтролирани желания, въвличайки го в действия, които той сам не желае и често дори презира и ненавижда – дори когато ги извършва. Това е, което Църквата ни нарича страстни грехове. Фактът, че този вид грехове не се извършват доброволно, не ги прави по-малко грешни, защото грехът означава да преминеш границата, да излезеш от нормата, да се отклониш, да се оскверниш, да нарушиш... без значение дали действията ти са съзнателно желани или не; целенасочени или не и дали извършителят напълно свободно участва в тях.
Изкупените грешници
Според православната църковна традиция християните са изкупени грешници. Те са човешки същества, спасени от греха, изкупени от смъртта и избавени от дявола с Божията благодат чрез вярата в Христос и със силата на Светия Дух: „и такива бяха някои от вас...” (1Кор. 6: 10). Те са кръстени в Христа и запечатани с печата на Св. Дух, за да живеят по Бога в Църквата. Те свидетелстват за вярата си с редовно участие в богослужението и евхаристийното общение, съпровождани от изповед, покаяние и пост в борбата срещу всяка проява на греха, волен или неволен, целящ да разруши техния живот тук, сега в света и в бъдещия, който идва.
Християните с хомосексуални наклонности са призвани да водят непримирима битка. Тази тяхна битка е изключително трудна и безпощадна. Тя не става по-лесна от глупавата демонична омраза на онези, които презират и подиграват носещите такъв тежък и болезнен кръст, нито пък от също толкова демоничните уверения на заблудени хомосексулни защитници в липсата на последствия от удовлетворяването на тези наклонности.
Подобно на другите изкушения, страстите и греховете, включително тези, които изглеждат дълбоко и неизлечимо вкоренени в нашата природа вследствие на грехопадението, хомосексуалното влечение може да бъде излекувано и прекратено. Няма невъзможни неща за Бога. Когато хомосексуалният християнин е твърдо решен да се бори и когато той или тя получават подкрепа, изпълнена с любов, търпение, съчувствие и неподправеност от техните семейства и приятели – които също се борят със собствената си греховност и изкушения, защото никой не е безгрешен, освен Бог – то тогава Господ става гаранция за победа по начин, известен само Нему. С тази победа се възнаграждават само онези смели души, които признават състоянието си, изправят се срещу негодуванието, изразяват недоволството си, изповядват греховете си, прощават на обиждащите ги (сред които почти винаги са родителите и роднините им) и не спират да търсят помощ с искреното желание да бъдат излекувани. Сам Христос обеща на борещите се за праведност, които „устоят до края”, че „ще бъдат спасени”. (Мат. 7:13; 24: 13).
„Сам Бог гарантира победата по начин, известен само Нему”.
„Сам Бог гарантира победата по начин, известен само Нему”.
