Преподобни Яков Цаликис (1920-1991) е канонизиран от Вселенската патриаршия през 2017 г. Паметта му се чества на 22 ноември.
… Притеснявах се и се разболях от тревоги за манастира – не поради отците, макар че и ние си имаме своите проблеми. Често пъти, когато отците работят, има и амбиции, има и изкушения, скандали. Имахме един малък имот, беше на четиристотин години… При отчуждаванията 1932-1938 г. безимотните взеха имотите.[1] Към 20-30 хиляди декара взеха светските хора. И горите, разбира се, станаха общински. Е, ние имаме хора, всички хора помагат на манастира. Нямаме нужда нито от имоти, нито от собственост, но тъй като имаме една малка маслинова горичка и няколко нивички, те ни дават по малко жито и хляб. Днес тук е отец Яков, идват хората и помагат на манастира. Утре ще умра. В манастира има шестима отци, може да дойдат още двама-трима, да станат петдесет. Е! Как ще живеят те, ако нямат малко хляб в манастира? Да стане нещо извънредно и да нямат малко зехтин, да няма откъде да съберат малко маслинки? Бог, разбира се, помага и никого не оставя, грижи се за хвъркатите в небето, а колко повече за нас. Но ние като хора защо да не се погрижим манастирът да има няколко ниви, колкото да изкарват хляба си отците, и една маслинова гора – след като манастирът е имал хиляди декари?
И така, дойде един нечестив човек и ни изсече 33 маслини от корен, покри всичко отгоре с пръст, изравни го. Идва при мене един човек и ми казва:
- Отче, отсякоха маслините на манастира и ги направиха на дърва за огрев.
- Сега, чедо, какво да правя? Аз имах имоти и ги оставих, оставих родители, братя. А сега? Да изляза от манастира и да стоя в имота да пазя някой да не го нападне и да отсече маслините? Какво да правя? Дойдох тук заради преп. Давид. Виждам го жив светеца. Защото св. Давид тук е просиял, тук вътре се е подвизавал.
А онзи човек ме пита:
- А ти знаеш ли, отче, кой изкорени маслините?
Е, отидох при светеца, поклоних му се и казах: „Свети Давиде, намеси си, гледай да ми кажеш до вечерта кой отсече маслините. Доведи ми го тук този човек, няма да му направя нищо лошо“. Никому не съм правил зло, дори на мравката. Като дете бях настъпил една и майка ми ми се скара:
- Как така мачкаш мравката? И тя носи живот!
Оттогава се страхувам и мравка да настъпя. И така, отидох при светеца и му казвам: „Свети Давиде, моите неща си ги дадох, имотите си оставих, умряха родителите ми и не отидох да ги видя. Ти ходи ли, когато умряха твоите родители? (така говорих на св. Давид, както сега, пред иконата). Сега обаче, когато направих манастира, ти си добре, гордееш се. Кажи ми аз какво да правя: да стоя долу в имота да го пазя или да се грижа за манастира? Дойдох тук да се моля, дори в манастира не исках да идвам, а в някоя пустиня исках да бъда сам. Нямах компания, и с децата не говорех, нито с жени. Само със свещеници – обичах ги свещениците на Всевишния. Сега, свети Давиде, да напусна манастира заради твоя имот, да ме повлекат по съдилища и къде ли не още, да подавам жалби заради един метър земя, заради един имот? Чуй ме, свети Давиде, да го знаеш – ако до вечерта, един час преди вечернята, не ми го доведеш, ще те затворя тук, няма да ти паля кандилото, нито ще ти кадя, нито ще ти служа. Разболях се от сърце, от тревоги, преживях толкова неща и с труд се изправям, за да служа. Ти ми помагаш, свети Давиде, прости ми за това, което ти казах, аз и ще ти кадя, но ти ми доведи онзи човек тука. Ако не ми го доведеш, дядо, внимавай… Аз откъде да знам кой отсече дърветата?“.
Вечерта, чеда мои, един час преди вечернята, както бях пред иконата на светеца, му казвам: „Старче, още не се е появил този, който отсече дърветата“. Внезапно влиза един, набързо се прекръства (сиреч, неправилно). Викам си: „Той е!“. Видях, че очите на светеца светнаха, защото той се движи на иконата си. И кандилото му се движи, и иконата му се удря – когато имаме тревоги в манастира, иконата се удря развълнувано в стената на храма. И в раката със светите му мощи се чува шум… Та виждам онзи да идва към мене.
- Добър вечер, отче.
- Добър вечер.
- Отче, аз отсякох дърветата…, маслините.
- Какви маслини, какви дървета, чедо? – питам аз, правейки се, че не знам.
- Ами тези… на св. Давид дърветата, маслините.
- Чедо, че защо отсече маслините на св. Давид? Манастирът е на 450 години, а тази градина е на 400 години. Ако всеки човек сечеше по една маслина всяка година, сега нямаше да ги има. Ти, чедо, искаш ли другите хора да се занимават с твоите маслини?
- Не.
- А ти защо го направи?
- Добре де, ще ме дадеш ли на съд? Ти, отче Якове, си свят човек.
- Аз на съд няма да те заведа, но ще те заведе обаче агрономът. Защото, като си отишъл да отсечеш дърветата на манастира, не си помислил, че някой друг ги е садил, имали са стопанин – или светецът, или някой поп, или светски човек и мирянин. Не си си помислил това нито при втората маслина, нито при петата. Как отсече тридесет и три? Сега какво искаш?
- Св. Давид няма ли да ми прости?
- Разбира се, че ще ти прости св. Давид, но да ни даде и разум св. Давид. Ние искаме да опазим имота си. Ти, чедо, защо ги отсече? Или може би, чедо, ходите там всеки ден, заставате редом и мислите: „Сега с тези партии и цялото положение ще им го вземем ли имота?“. Заповядайте, манастирът вече даде 30 хиляди декара на 15 села, целият район тук има имотите на манастира. Останаха към петдесет декара на един планински склон, да ги обработват три семейства. И те сега ни дават от тях по малко жито. Ние нямаме нужда от ниви, но тъй като са на светеца за издръжка, ги оставихме. Сега обаче, понеже направиха пътя до Лутро, маслиновата горичка стана ценна. И искат да я отнемат. Много постройки издигнаха там долу. Какви проблеми имах… А онзи ми казва:
- Ще ме дадеш ли на съд?
Аз му отвърнах:
- Не, чедо, няма да те дам на съд. Родителите ми никога не ходеха по съдилища. Тук обаче е агрономът, който ще подаде жалба срещу тебе.
Но да не съм многословен. В съда ни дадоха 1500 драхми за тридесет и трите отсечени маслини. Казах му:
- Вземи ги, чедо. Манастирът няма нужда от 1500 драхми. Ние, чедо мое, имаме нужда от Христос и от душата, нямаме нужда от имоти, но като го имаме това място, ще го пазим.
И се помолих: „Свети Давиде, ако този имот е твой, направи чудо“. Разбирате, чеда, това не са мои неща. Отговорността, която имам в манастира, е голяма. Аз дойдох тук с намерението да живея като подвижник, да правя поклони и да постя, както ме беше научила майка ми от малко дете. Не исках като малък да отида в манастир, за да ме гледат хората и аз да ги гледам. Исках да бъда прост безбрачен човек, но това, което исках най-много, беше да се осветя, да стана свят. Сега, вместо да съм свят, ме хвана адът… С едно, с друго…
И да ви кажа, чеда, взех иконата на светеца, облякох си свещените одежди и отидох пешком до имота долу. Коленичих и сложих на една маслина иконата на светеца, прекръстих четирите краища на мястото и казах: „Свети Давиде, ако са твои, защити ги, за да се посрами дяволът“, защото дяволът се бореше с мене. А сетне казах: „Ако са твои, свети Давиде, направи чудо да си ги вземем, да не ни отнемат имота и да се махнат тези лоши хора“. Прекадих иконата на светеца и цялото място с тамян, взех иконата и обиколих, прекръствайки четирите страни на имота. Коленичих и пак се помолих: „Свети Давиде, Преблаги Боже, аз нямам собственост, всичко свое оставих, големите имоти, защото имам нужда от Христа и от душа“. Да спася душата, да не съм като днешния богаташ, който искал да си развали складовете и да направи по-големи. Видя ли, какво му казва Господ? Безумецо, тази нощ ще ти поискат душата (Лука 12:20). Не казва, че Бог ще я вземе, но дяволите ще поискат душата му. Това, което е приготвил, кому ще остане?
Стигнах и до Върховния съд, да са живи и здрави, помогнаха ни. Този, който искаше да го открадне, беше давал безплатно парцели, подкупи, имоти, за да вземе манастирския имот. Той беше обаче на манастира от 400 години. Така спечелихме имота си. Оттогава минаха години.
[1] В междувоенния период от 1923 до 1938 в Гърция се провежда голяма поземлена реформа, свързана с отчуждаването и разпределянето между гръцките бежанци от Мала Азия и безимотното население на 17 милиона декара обработваема земя. Голяма част от отчуждените земи са църковни. – Б. пр.
Откъс от книгата „Преподобни Яков Цаликис“, издание на Фондация „Наследство на Зографската св. обител“. Книгата съдържа кратки истории, които сам преп. Яков разказва за своите предци, а също и за себе си. Представени са негови наставления към клирици, монаси и миряни, както и мненията му по някои дискусионни въпроси. Включени са и свидетелства на негови духовни чеда за общуването им с преподобния и за чудесни събития след успението му.
